Днес стартира новата рубрика на Point of View. Всъщност, тя е и първата. Отдавна исках да поканя хора, които имат желание да се изкажат по въпроси, които са важни за самите тях. Да споделят впечатления. Да поразсъждават върху живота. Free style. Вие сте на ход.
Първият гост в розовата стая е Моржи. Тъй като той не пожела да се представи, ще кажа няколко думи за него. Той е млад, здрав, интелигентен. И сега ви каня да се насладите на неговия душевен полет, който го доведе до невероятни прозрения в една невероятна ода.
Ода за пора
С поршето бързо аз набирам,
двигателят гали ми ухото.
Изведнъж пред мен съзирам
пор размазан на платното!
Гадинка малка и невзрачна
на пътя лежи и гние
и тънка струя кръв - почти прозрачна,
бавно улицата мие.
И тая тънка струя кръв
по гумите ми прави мърсотия.
Не съм последен,
но не съм и пръв,
прегазил малката му шия.
Пада нощ, луната грее
с глуха жълта светлина.
Самотен пор на пътя тлее,
проклина тежката съдба.
Проклина, ала от устата
единствено кръвта излиза.
Гушна букета със цветята-
за Рая ще му трябва виза.
Защо ти беше да пресичаш,
когато беше тъй щастлив.
Защо по пътя трябваше да тичаш,
сега си гнил и миризлив.
"Космосът ми го диктува" очаква и вас. Ако имате да кажете нещо на света, заповядайте. Пращайте своите мисли, розови или не съвсем, на dermanska@gmail.com.
Въпреки free style-a, добре е да ме удостоявате с нестандартни текстове. Позиции, идеи, неща, които искате да направите, но нещо ви пречи или просто се колебаете. Тук можете да кажете всичко!
събота, октомври 28, 2006
Sofia by night
Нейде "На края на Вселената", пиейки коктейл "пангалактически гъргъробластер" в приятна компания, ми попада мини-списание, препоръчващо да си над 18. Подобни рестрикции винаги провокират интерес. Ама май повече, когато си под заветните 18 годинки.
Sofia by night е много по-интересна от Sofia by day. Първо, по-красива е. Второ, по-спокойна е. Трето, бардаците са отворени. За жалост не съм посещавала нито един от тях. Затова не мога да споделя лични впечатления. Но съм чувала, че там се случват приятни неща. Ако случайно посетя поне някой стриптийз клуб, задължително ще ви разкажа.
Макар и задочно, разбрах, че там имало доста мимичета, които не са на много повече от въпросните 18 години. Този факт ме кара да се замисля, че вероятно доста преди това са се запознали с материята, изискваща да си над тази възраст. В малкото, но доста информативно списанийце "звездата" на броя беше на крехките 19 и имаше амбиции да се установи да живее с приятеля си в Белгия. Похвали се, че направила околоевропейско пътешествие. Казва, че било с цел екскурзия. Сигурно е така. Уточнение: тя е стриптийзъорка. Но ние не бива да сме предубедени.
По тези клубове имало и доста студентки. Ама това го разбрах "на ухо". Даже имало и някаква от ФЖМК. Не я познавам, не ме питайте коя е. Но предполагам, че добре владее комуникацията...
Аз няма да се учудя вече да почнат да раздават брошурки за бардаци по спирките. Както го правят за дискотеки и езикови курсове. Там ще пише "уроци по френски при мадам Жизел". Леле, каквото и да кажа вече звучи перверзно. Млъквам.
Това си го мисля, защото Sofia by night беше пълен с телефони, предлагащи "ескорт" и удобни хотели за целта.
Дали пък това не е някаква прелюдия към легализация на проституцията?
Sofia by night е много по-интересна от Sofia by day. Първо, по-красива е. Второ, по-спокойна е. Трето, бардаците са отворени. За жалост не съм посещавала нито един от тях. Затова не мога да споделя лични впечатления. Но съм чувала, че там се случват приятни неща. Ако случайно посетя поне някой стриптийз клуб, задължително ще ви разкажа.
Макар и задочно, разбрах, че там имало доста мимичета, които не са на много повече от въпросните 18 години. Този факт ме кара да се замисля, че вероятно доста преди това са се запознали с материята, изискваща да си над тази възраст. В малкото, но доста информативно списанийце "звездата" на броя беше на крехките 19 и имаше амбиции да се установи да живее с приятеля си в Белгия. Похвали се, че направила околоевропейско пътешествие. Казва, че било с цел екскурзия. Сигурно е така. Уточнение: тя е стриптийзъорка. Но ние не бива да сме предубедени.
По тези клубове имало и доста студентки. Ама това го разбрах "на ухо". Даже имало и някаква от ФЖМК. Не я познавам, не ме питайте коя е. Но предполагам, че добре владее комуникацията...
Аз няма да се учудя вече да почнат да раздават брошурки за бардаци по спирките. Както го правят за дискотеки и езикови курсове. Там ще пише "уроци по френски при мадам Жизел". Леле, каквото и да кажа вече звучи перверзно. Млъквам.
Това си го мисля, защото Sofia by night беше пълен с телефони, предлагащи "ескорт" и удобни хотели за целта.
Дали пък това не е някаква прелюдия към легализация на проституцията?
Еманация на глупостта
Днес Point of view ще ви представи някои явни недоразумения на архитектурната мисъл.
Не може да не сте забелязали властващата грозота из градовете на България. Сиви сгради в сдържан стил, "маршируващи" под строй на всяка иначе приятна уличка. Административни сгради тип "базилика", панелни блокове от типа "студения дух на соцреализма". Социализмът е оставил следа не само върху възприятията на поколения, но и върху вашия бит с явната цел да ви тормози и потиска с векове.
Определено архитектурната мисъл по онова ереме не е особено плодотворна. Подчинена на идеята за унифицирането на всичко и всички, тя е сътворила един от уникалните шедъоври на своето време. Панелният блок. Трудно ми е да се сетя за нещо по-отвратително от стар панелен блок в краен квартал. Сигурна съм, че е бил достатъчно грозен още по времето, когато е бил чисто новичък, но сега е достигнал пика на своята неприятност. Той е едно от нещата, които са крайно неподатливи на реконструкция с цел облагородяване на чертите. Ръбест, строг, сив. Гледайки го, осъзнаваш колко "гениално" са работили архитектите, за да ти внушат трайно идеята за безличност и нищожност. Няма как да се чувстваш свободен, живеейки в подобно нещо. Каквото и да се случи в нашия обществено-политически живот, панелният блок няма да престане да смазва психиката на хората. Но вие не бъдете толкова чувствителни спрямо неговото съществуване. Все пак той няма да престане да съществува още много дълго време. Защо да ви съсипва?
Явлението "панелен блок" обаче не може да се сравнява с глупостта, вложена в изграждането на различни сгради на промишлеността. С какъв акъл ще избичиш ТЕЦ едва ли не по средата на града, както е в Перник. И то върху плодородни почви. Да не споменавам, че от другата страна на пътя е "Стомана". А за "Кремиковци" просто нямам думи. Тия хора не са имали и бегло прозрение за вредите върху околната среда. Но поне е можело да помислят за бита но хората. Но на кой му пука за бачкащия "пролетарят". Да се оправя!
Какво ли пък да кажем за обществените сгради от онова време. Те са направо въплъщание на грандомания и безвкусица. Огромни, нефункционални, непочистваеми, неотопляеми...те идват, за да ни кажат колко е "велика" партията. Или по-точно колко са прости нейните лидери. Грамади от желязо и бетон трябва да внушават на обществото респект и преклонение...
Стигаме до обекта, който според мен е явната еманация на глупостта. Няма начин да не сте тръгнали към НДК и да не го забележите. Най-грозното, уродливо и безсмислено творение на архитектурната мисъл! То е огромно и ви заплашва с падащи плочи. Направо иска да ви убие. Но преди да ви пречука физически, ще ви убие всяко чувство за естетика и оптимизъм. Ще бъда много щастлива в деня, когато го взривят. Ще почувствам огромно вътрешно удовлетворение.
Снимки към тази статия са излишни. Естетическото ми чувство ми подсказва, че е по-добре да не онагледявам подобни опасни за съзнанието обекти.
Не може да не сте забелязали властващата грозота из градовете на България. Сиви сгради в сдържан стил, "маршируващи" под строй на всяка иначе приятна уличка. Административни сгради тип "базилика", панелни блокове от типа "студения дух на соцреализма". Социализмът е оставил следа не само върху възприятията на поколения, но и върху вашия бит с явната цел да ви тормози и потиска с векове.
Определено архитектурната мисъл по онова ереме не е особено плодотворна. Подчинена на идеята за унифицирането на всичко и всички, тя е сътворила един от уникалните шедъоври на своето време. Панелният блок. Трудно ми е да се сетя за нещо по-отвратително от стар панелен блок в краен квартал. Сигурна съм, че е бил достатъчно грозен още по времето, когато е бил чисто новичък, но сега е достигнал пика на своята неприятност. Той е едно от нещата, които са крайно неподатливи на реконструкция с цел облагородяване на чертите. Ръбест, строг, сив. Гледайки го, осъзнаваш колко "гениално" са работили архитектите, за да ти внушат трайно идеята за безличност и нищожност. Няма как да се чувстваш свободен, живеейки в подобно нещо. Каквото и да се случи в нашия обществено-политически живот, панелният блок няма да престане да смазва психиката на хората. Но вие не бъдете толкова чувствителни спрямо неговото съществуване. Все пак той няма да престане да съществува още много дълго време. Защо да ви съсипва?
Явлението "панелен блок" обаче не може да се сравнява с глупостта, вложена в изграждането на различни сгради на промишлеността. С какъв акъл ще избичиш ТЕЦ едва ли не по средата на града, както е в Перник. И то върху плодородни почви. Да не споменавам, че от другата страна на пътя е "Стомана". А за "Кремиковци" просто нямам думи. Тия хора не са имали и бегло прозрение за вредите върху околната среда. Но поне е можело да помислят за бита но хората. Но на кой му пука за бачкащия "пролетарят". Да се оправя!
Какво ли пък да кажем за обществените сгради от онова време. Те са направо въплъщание на грандомания и безвкусица. Огромни, нефункционални, непочистваеми, неотопляеми...те идват, за да ни кажат колко е "велика" партията. Или по-точно колко са прости нейните лидери. Грамади от желязо и бетон трябва да внушават на обществото респект и преклонение...
Стигаме до обекта, който според мен е явната еманация на глупостта. Няма начин да не сте тръгнали към НДК и да не го забележите. Най-грозното, уродливо и безсмислено творение на архитектурната мисъл! То е огромно и ви заплашва с падащи плочи. Направо иска да ви убие. Но преди да ви пречука физически, ще ви убие всяко чувство за естетика и оптимизъм. Ще бъда много щастлива в деня, когато го взривят. Ще почувствам огромно вътрешно удовлетворение.
Снимки към тази статия са излишни. Естетическото ми чувство ми подсказва, че е по-добре да не онагледявам подобни опасни за съзнанието обекти.
неделя, октомври 22, 2006
Sugar girls
Днес реших да поразгледам разни блогове в мрежата. Попаднаха ми тези от dir.bg. Незнайно защо там блог се нарича "глог". Може би си имат някаква причина. На мен поне ми звучи като "грог"- интересна, бих казала дори сполучлива, комбинация от чай и ром. Или ром и чай. Зависи как го предпочитате. А! И лимонче. Чудесно питие за студените месеци. Ама това няма нищо общо с глога. Предполагам.
Както и да е, забелязах, че въпросните глогове се списват предимно от тийнейджърки. Направо се очудих, че ми стана интересно, докато ги разглеждах. Леле, дали не остарявам?! За "остаряването" хич не съжалявам, защото тийнейджърската възраст направо я ненавиждам. Почти нищо не ти е в главата освен глупости. Добре че свърши. Макар че, аз винаги съм си била сериозен човек. Нали така?
А сега към младите (доколкото мога да си позволя да се изразявам така от висините на скромните си 20 години). Повечето от тях като че ли се интересуват предимно от вътрешния си свят. Не открих нищо по-различно от певци и актъори, в които са влюбени, съвети за добро приятелство, любов и мир по цялата земя (големи идеалисти били!) Имаше разни "полезни" неща като "Какво означава цветът на очите ти?", как да кажеш "Обичам те" на 100 езика (брей, това си е сериозен речник). На хинди било Hum Tumhe Pyar Karte hae.
Открих и нещо философско под заглавие "Т'вА е ЖивОтА...". Ще цитирам само началото:"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи." Звучи интересно, но се съмнявам, че е авторско. Може би е от онези текстове, които се харесват на всички и ги цитират масово. Като афоризмите в някогашните лексикони. Като казах лексикони, "глоговете" приличат точно на такива. Спомням си, че когато бях "момиченце" всички имахме такива. Колкото повече картинки имаше в тях, толкова по-добре. Заразих се и си сложих една блестяща пеперудка. За настроение.
Затруднена съм за изводите от всичко това.
Харесва ми тяхната чувствителност, но не и сладникавите тон и опаковка (то и моята е розова, но аз не съм я сложила с идеята за сладникавост).
Обзема ме странна носталгия към хартията. Друго си е по лексикона да има отпечатъци от баничка.
Не ме обнадеждава, че "младите" не виждат по-далече от носа си. Но вярвам, че това ще стане. Като пораснат.
Както и да е, забелязах, че въпросните глогове се списват предимно от тийнейджърки. Направо се очудих, че ми стана интересно, докато ги разглеждах. Леле, дали не остарявам?! За "остаряването" хич не съжалявам, защото тийнейджърската възраст направо я ненавиждам. Почти нищо не ти е в главата освен глупости. Добре че свърши. Макар че, аз винаги съм си била сериозен човек. Нали така?
А сега към младите (доколкото мога да си позволя да се изразявам така от висините на скромните си 20 години). Повечето от тях като че ли се интересуват предимно от вътрешния си свят. Не открих нищо по-различно от певци и актъори, в които са влюбени, съвети за добро приятелство, любов и мир по цялата земя (големи идеалисти били!) Имаше разни "полезни" неща като "Какво означава цветът на очите ти?", как да кажеш "Обичам те" на 100 езика (брей, това си е сериозен речник). На хинди било Hum Tumhe Pyar Karte hae.
Открих и нещо философско под заглавие "Т'вА е ЖивОтА...". Ще цитирам само началото:"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи." Звучи интересно, но се съмнявам, че е авторско. Може би е от онези текстове, които се харесват на всички и ги цитират масово. Като афоризмите в някогашните лексикони. Като казах лексикони, "глоговете" приличат точно на такива. Спомням си, че когато бях "момиченце" всички имахме такива. Колкото повече картинки имаше в тях, толкова по-добре. Заразих се и си сложих една блестяща пеперудка. За настроение.
Затруднена съм за изводите от всичко това.
Харесва ми тяхната чувствителност, но не и сладникавите тон и опаковка (то и моята е розова, но аз не съм я сложила с идеята за сладникавост).
Обзема ме странна носталгия към хартията. Друго си е по лексикона да има отпечатъци от баничка.
Не ме обнадеждава, че "младите" не виждат по-далече от носа си. Но вярвам, че това ще стане. Като пораснат.
събота, октомври 21, 2006
Аз ще гласувам!
Това не бива да е повод за гордост, но, както се оказва, в това време и пространство е.
Правя го, защото се смятам за човек, а не за храст, членестоного, едноклетъчно или някакво друго природно образувание или форма на живот. Освен, че съм човек, съм и гражданин на тази държава и от тази гледна точка не мисля, че мога да си позволя да се откажа доброволно от едно от нещата, които изначално ме правят такава. А именно, правото да избирам.
Откакто разполагам с това право, се възползвам по всички възможни начини от него. Защото аз съм някой, тук съм и ми пука!
Правя го, защото се смятам за човек, а не за храст, членестоного, едноклетъчно или някакво друго природно образувание или форма на живот. Освен, че съм човек, съм и гражданин на тази държава и от тази гледна точка не мисля, че мога да си позволя да се откажа доброволно от едно от нещата, които изначално ме правят такава. А именно, правото да избирам.
Откакто разполагам с това право, се възползвам по всички възможни начини от него. Защото аз съм някой, тук съм и ми пука!
Странички, които ми харесват
Може би си мислите, че т.нар. "женски" списания са в по-голямата си част мнооого тъпи. И може и така да се окаже, ако в тях няма нищо друго освен гримчета и финтифлюшки. По едно време направо им бях била шута, но по-късно установих, че четенето на списания ме разтоварва страшно много и се върнах към тях. Има едно списание, което до известна степен не отговаря на представата ми за четиво, написано за "кухи лейки". "Ева" се казва и през зимните месеци, когато екипът му не почива, е доста дебело, така да се каже.
Не изневерявайки на себе си и на хубавото списание, си го купувам почти всеки месец. Не си спомням точно, но май беше в началото на пролетта, забелязах, че в него се е появила нова рубрика. Още не я бях прочела и вече, явно предубедена, реших, че това е поредната рубрика, където читателките изливат мъката си от несподелени любови и разбити бракове. Изобщо, бях решила, че това е поредната боза и си казах: ужас! развалиха ми четивото.
Обаче не бях права. Оказа, че това е най-бруталната рубрика със съвети, която някога съм срещала! Много се зарадвах, че я води мъж. Мъжка гледна точка върху женските работи. И то каква. Първия път като прочетох "съветите" на Драго си помислих, че бих се разревала на секундата, ако някой ми отговори по такъв начин. Но явно на жените им харесва, защото въпросите им до ден днешен не секват.
И за да не бъда голословна, ще цитирам малко от последния брой.
Проблемът на читателката е, че иска да бъде малко по-перверзна. Явно мимичето не се чувства достатъчно разкрепостено и иска съвет.
Драго й отговаря следното: "Опасявам се, че твоята представа за "перверзно" малко се различава от моята. Под "перверзно" аз разбирам секс с хранителен продукт, размяна на ласки с машинен елемент или поставянето на телесни части с едно предназначение на по-нехарактерни места. За да не те обърквам- перверзно е да обладаеш половинка хляб "Добруджа", да се отдадеш на велосипедна помпа или да проникнеш в любимия с ухо."
Като се има предвид, че сега тонът му е доста по-мек, можете да си представите за какво става дума. Вижте на http://eva.bg/.
Не изневерявайки на себе си и на хубавото списание, си го купувам почти всеки месец. Не си спомням точно, но май беше в началото на пролетта, забелязах, че в него се е появила нова рубрика. Още не я бях прочела и вече, явно предубедена, реших, че това е поредната рубрика, където читателките изливат мъката си от несподелени любови и разбити бракове. Изобщо, бях решила, че това е поредната боза и си казах: ужас! развалиха ми четивото.
Обаче не бях права. Оказа, че това е най-бруталната рубрика със съвети, която някога съм срещала! Много се зарадвах, че я води мъж. Мъжка гледна точка върху женските работи. И то каква. Първия път като прочетох "съветите" на Драго си помислих, че бих се разревала на секундата, ако някой ми отговори по такъв начин. Но явно на жените им харесва, защото въпросите им до ден днешен не секват.
И за да не бъда голословна, ще цитирам малко от последния брой.
Проблемът на читателката е, че иска да бъде малко по-перверзна. Явно мимичето не се чувства достатъчно разкрепостено и иска съвет.
Драго й отговаря следното: "Опасявам се, че твоята представа за "перверзно" малко се различава от моята. Под "перверзно" аз разбирам секс с хранителен продукт, размяна на ласки с машинен елемент или поставянето на телесни части с едно предназначение на по-нехарактерни места. За да не те обърквам- перверзно е да обладаеш половинка хляб "Добруджа", да се отдадеш на велосипедна помпа или да проникнеш в любимия с ухо."
Като се има предвид, че сега тонът му е доста по-мек, можете да си представите за какво става дума. Вижте на http://eva.bg/.
събота, октомври 14, 2006
Малка случка
Не ми се иска да започвам с "това се случи в градския транспорт". Може и там да се е случило, но в действителност това е без значение.
Все пак ето я малката случка. Някакъв човек се вози без билет и го глобяват. Само че не със седем лева, както трябва да бъде, а с пет. Контролъорът преценява, че при това положение не е необходимо да му издава документ за глобата. Човекът си плаща и всичко минава тихо и спокойно. Да, ама не. Две жени на средна възраст решават да се намесят. С колкото им глас държи настояват глобеният да получи билет. Започва една свада, а потърпевшият отронва с благ глас "Ама ние сме приятели, бе. Тука всеки ден се виждаме. Аз билет не искам..." Жените обаче нямат намерение да спрат и заформят такъв кокошарник, че свят да ти се завие. Едната гони коинтролъора из целия трамвай, а другата й приглася.
Из този хаос се замислям за няколко неща.
Първо. Защо хората са толкова невъзпитани?
Второ. Защо хората се отказват от правата си срещу два лева?
Трето. Защо по такъв груб начин трябва да премахваме неуредиците в обществото?
Четвърто. А има ли друг начин?
Мисля си и стигам до извода, че хората са станали много груби. Ама така са загрубели, че са заприличали на чворове. Извинете ме за израза. Освен че се блъскат и искат да минат през теб на всяка цена, за да се качат на превозното средство (леле, ами ако го изпуснат! светът ще се свърши!), но и говорят така, сякаш са излезли от джунглата.
Понеже за всяко нещо си има причина на този свят (аз вярвам в това) за това също може да се намери обяснение. Обществото ни е такова, защото условията го принуждават да се приспособи. Т.е. когато средата е враждебна, хората също са враждебни. Със зъби и нокти са свикнали да се домогват до най-малкото благо, със зъби и нокти драпат към вратата на трамвая. Много е жалко това. Все още наивно продължавам да твърдя, че, ако не помага, доброто възпитание поне не вреди никому.
Може и да е от добро възпитание, може и да е от неприязън към конфликти, но ако се наложи да ме глобяват, бих си платила без възражения. Най-малкото, защото зная, че съм в съзнателно нарушение. И въпросният човек си плати. Но същевременно направи компромис срещу някакви си два лева. Когато не получаваш документ, можеш да си сигурен, че парите ти поемат в неправилна дестинация. А и така поощряваш едно от най-негативните явления в нашето общество. Корупция. Е, струва ли си за два лева?
И всичко това се случва, защото хората са оперирани трайно от чувство за законност. Следователно, решават проблемите си със собствени средства, кой както може. С викове, бой, грозни жестикулации, "пари под масата" и т.н.
Такова е положението. Но е така, защото всеки си мисли, че може да се гаври с правилата. Човекът смята, че може да пътува гратис. Контолъорът, че може да припечели 5 лева. А жените...жените може би са гласа на гражданското общество? Бога ми, какво гражданско общество?! Царство на саморазправата и грубото отношение. Това ли е цената, за да го има гражданското общество? Не съм съгласна.
Това беше една малка случка с голям смисъл.
Все пак ето я малката случка. Някакъв човек се вози без билет и го глобяват. Само че не със седем лева, както трябва да бъде, а с пет. Контролъорът преценява, че при това положение не е необходимо да му издава документ за глобата. Човекът си плаща и всичко минава тихо и спокойно. Да, ама не. Две жени на средна възраст решават да се намесят. С колкото им глас държи настояват глобеният да получи билет. Започва една свада, а потърпевшият отронва с благ глас "Ама ние сме приятели, бе. Тука всеки ден се виждаме. Аз билет не искам..." Жените обаче нямат намерение да спрат и заформят такъв кокошарник, че свят да ти се завие. Едната гони коинтролъора из целия трамвай, а другата й приглася.
Из този хаос се замислям за няколко неща.
Първо. Защо хората са толкова невъзпитани?
Второ. Защо хората се отказват от правата си срещу два лева?
Трето. Защо по такъв груб начин трябва да премахваме неуредиците в обществото?
Четвърто. А има ли друг начин?
Мисля си и стигам до извода, че хората са станали много груби. Ама така са загрубели, че са заприличали на чворове. Извинете ме за израза. Освен че се блъскат и искат да минат през теб на всяка цена, за да се качат на превозното средство (леле, ами ако го изпуснат! светът ще се свърши!), но и говорят така, сякаш са излезли от джунглата.
Понеже за всяко нещо си има причина на този свят (аз вярвам в това) за това също може да се намери обяснение. Обществото ни е такова, защото условията го принуждават да се приспособи. Т.е. когато средата е враждебна, хората също са враждебни. Със зъби и нокти са свикнали да се домогват до най-малкото благо, със зъби и нокти драпат към вратата на трамвая. Много е жалко това. Все още наивно продължавам да твърдя, че, ако не помага, доброто възпитание поне не вреди никому.
Може и да е от добро възпитание, може и да е от неприязън към конфликти, но ако се наложи да ме глобяват, бих си платила без възражения. Най-малкото, защото зная, че съм в съзнателно нарушение. И въпросният човек си плати. Но същевременно направи компромис срещу някакви си два лева. Когато не получаваш документ, можеш да си сигурен, че парите ти поемат в неправилна дестинация. А и така поощряваш едно от най-негативните явления в нашето общество. Корупция. Е, струва ли си за два лева?
И всичко това се случва, защото хората са оперирани трайно от чувство за законност. Следователно, решават проблемите си със собствени средства, кой както може. С викове, бой, грозни жестикулации, "пари под масата" и т.н.
Такова е положението. Но е така, защото всеки си мисли, че може да се гаври с правилата. Човекът смята, че може да пътува гратис. Контолъорът, че може да припечели 5 лева. А жените...жените може би са гласа на гражданското общество? Бога ми, какво гражданско общество?! Царство на саморазправата и грубото отношение. Това ли е цената, за да го има гражданското общество? Не съм съгласна.
Това беше една малка случка с голям смисъл.
петък, октомври 13, 2006
Малко ексхибиционизъм не е излишен?
Зала. Лекция. Вътре доста хора. Хората- привидно съсредоточени. Уж напред гледат. Някои-да, ама други-не. Какво гледате, бе, хора? Някои ми посочва с пръст тооолкова интересния обект, грабнал вниманието му. Белъото на колежката. Хаха! Дантелени гащички. Умалителната форма не съм много сигурна дали е уместна в случая. За размера на “гащичките” става дума.
Съвсем обичайна гледка. Обикновено не се замисляме за нещата, които е привично да виждаме, но и това, което е обичайно, може да се коментира. Мисля да кажа някои неща за белъото. Имало е времена, в които са щели да те линчуват, ако случайно се покаже някоя дантелка от белъото ти. Всъщност, тогава и дантелите не са били много на почит. Но това е било в съзвучие с “морала на обществото”. Сега социумът е в доста голяма степен деморализиран, някои повече, други по-малко, но сме си порочни като цяло, какво да се прави. Аз поне не виждам нищо неестествено в това.
Откакто излязоха на мода ниските талии, дамските гащички станаха обществено достояние. За радост на едни и възмущение на други. Зависи от ситуацията. Аз обаче не смятам, че това е проява на добър вкус. Не че се възмущавам прекалено от това, но все пак...
Действително, понякога е почти невъзможно да се избегне, но някои дори не правят опит и да го направят. Ама, защо не си обуете прашките върху панталона? Така ще бъдете сигурни, че всички ще ги видят.
Гащите на показ са нещо много симптоматично. В повечето случаи показването им изглежда привидно неволно-срамежливо, но не е така. Не се заблуждавайте! Момичетата, които си показват “крайчетата” на белъото го правят съвсем съзнателно. Дори да не е започнала така, въпросната “демонстрация” се превръща в явно намерение. Причината: липса на достатъчно внимание. И наличие на известна доза ексхибиционизъм в някои случаи. В ексхибиционизма няма нищо лошо, но незнайно защо аз поне го предпочитам в душевен аспект. Това може и да е една от причините да ми четете блога? Е, може и във физически аспект, ама защо толкова публично да бъде? Айде сега...
Може да се окажа малко консервативна. Нещо, което ми се ще да избягвам, но понякога към морала ме дърпа, да му се не види. Но това е, защото преди всичко гледам да се придържам към “правилото за златната среда”. Но понякога е много трудно. Та, както казах, белъото на показ не е проява на добър вкус. Може да съм си купила сутиен за 100 лева, но не смятам за нужно да го покажа на целия свят. Ако исках това, най-вероятно шях да се “облека” само с него. Тогава поне щяха да ме сметнат за ексцентричка, а не за отчаяна съблазнителка. Определено първото е за предпочитане. Така че, момичета, спестете ни някои гледки. Особено, ако не са достойни за очите на естет. Естетиката може да не е приоритет в нашия свят, но съзнанието за красивото все пак ръководи съществуването ни или поне социалните ни контакти.
Съвсем обичайна гледка. Обикновено не се замисляме за нещата, които е привично да виждаме, но и това, което е обичайно, може да се коментира. Мисля да кажа някои неща за белъото. Имало е времена, в които са щели да те линчуват, ако случайно се покаже някоя дантелка от белъото ти. Всъщност, тогава и дантелите не са били много на почит. Но това е било в съзвучие с “морала на обществото”. Сега социумът е в доста голяма степен деморализиран, някои повече, други по-малко, но сме си порочни като цяло, какво да се прави. Аз поне не виждам нищо неестествено в това.
Откакто излязоха на мода ниските талии, дамските гащички станаха обществено достояние. За радост на едни и възмущение на други. Зависи от ситуацията. Аз обаче не смятам, че това е проява на добър вкус. Не че се възмущавам прекалено от това, но все пак...
Действително, понякога е почти невъзможно да се избегне, но някои дори не правят опит и да го направят. Ама, защо не си обуете прашките върху панталона? Така ще бъдете сигурни, че всички ще ги видят.
Гащите на показ са нещо много симптоматично. В повечето случаи показването им изглежда привидно неволно-срамежливо, но не е така. Не се заблуждавайте! Момичетата, които си показват “крайчетата” на белъото го правят съвсем съзнателно. Дори да не е започнала така, въпросната “демонстрация” се превръща в явно намерение. Причината: липса на достатъчно внимание. И наличие на известна доза ексхибиционизъм в някои случаи. В ексхибиционизма няма нищо лошо, но незнайно защо аз поне го предпочитам в душевен аспект. Това може и да е една от причините да ми четете блога? Е, може и във физически аспект, ама защо толкова публично да бъде? Айде сега...
Може да се окажа малко консервативна. Нещо, което ми се ще да избягвам, но понякога към морала ме дърпа, да му се не види. Но това е, защото преди всичко гледам да се придържам към “правилото за златната среда”. Но понякога е много трудно. Та, както казах, белъото на показ не е проява на добър вкус. Може да съм си купила сутиен за 100 лева, но не смятам за нужно да го покажа на целия свят. Ако исках това, най-вероятно шях да се “облека” само с него. Тогава поне щяха да ме сметнат за ексцентричка, а не за отчаяна съблазнителка. Определено първото е за предпочитане. Така че, момичета, спестете ни някои гледки. Особено, ако не са достойни за очите на естет. Естетиката може да не е приоритет в нашия свят, но съзнанието за красивото все пак ръководи съществуването ни или поне социалните ни контакти.
Абонамент за:
Публикации (Atom)