Неосъществен разговор

Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че понякога имам чувството, че ще се счупя. Вървя по улицата и си мисля, че съм много висока, защото няма нищо, което да ме притиска. Това ме прави уязвима. Лек полъх...и ще се отчупи нещо от мен. Колко странно...

Отдавна не съм сънувала, че летя. Но това ме прави по-свободна. Когато летя, съм твърде близо до земята. Не мога по-високо. Колко странно...

Радвам се, че не сънувам морето. Защото то винаги ме тегли към себе си, а аз не го желая. Просто мен не ме привлича. Колко странно...

Всичко това сега го няма. А аз съм толкова свободна. Цяла съм, струва ми се, че съм стъпила здраво на земята. Само попитай и ще ти кажа цялата истина. Не се страхувам от нищо. Не се страхувам да пресека улицата, защото колите спират. Не се страхувам от кръвожадни кучета, защото те бягат от мен. Не се страхувам от хората, защото знам, че те имат, вероятно, повече страхове от мен самата. Къде е инстинктът ми за самосъхранение. Изчезнал е и той. Колко странно...

Това ли е цената, която плащам, за да бъда себе си? Нима съм се доверила сляпо?

Не искам отново да съм персонализирана реклама. Аз мога да бъда това, което си Ти и затова да ме желаеш. Но Аз никога няма да бъда Ти, така че по-добре Ти се опитай да бъдеш Аз. Дали така ще ти хареса повече?

П.С. Никой да не се чувства в ролята на Ти.

Ретро полъх

Напоследък ставам старомодна. Съвсем престанах да гледам телевизия, слушам повече радио и опитвам да намеря някакви свободни минути, поне 20, да почета някоя книга. Последното не ми се получава напоследък.

Разбирате защо не ме вълнуват, ама никак, реалити фалшове като Big Brother. Респективно разбирайте, че и много малко неща ме дразнят в последно време. Защото телевизията ужасно добре успява да ти опъне нервите. Било то показвайки потресаващо прости/ фалшиви/ изкривени образи (изберете правилното за вашия случай).

Признавам си, че вече и новини не гледам. Предпочитам да се осведомявам чрез интернет, когато имам време. Мисля, че за последно гледах, когато щеше да има "ураганни ветрове" и ни предупреждаваха да се изпокрием в мазетата и да не забравим да си вземем телевизорите, за да ни подават своевременно информация. Сещате се колко абсурдна се оказва цялата ситуация, защото дори нямаше реални изгледи да се случи подобно нещо.

Та аз казах край на психозите. А в телевизията са просто царе на създаването им. Не че в останалите медии това е по-малко възможно. Просто телевизията е твърде масова и от там произлизат някои особено негативни ефекти. А и от друга страна, аз отдавна не намирам в съдържанието на повечето канали това, което ме интересува. Да не говорим, че дори да има такова нещо, то най-вероятно ще е в асинхрон с личното ми време.

Преди време си говорихме за някакви "ретро" принцеси. Е, не съм се насочила точно нататък:) Имам предвид малко повече радио, малко повече музика от 90-те, а и по-старичка и доста повече контакти в реалния свят. На мен това ми звучи доста добре...