Емоционален тероризъм

Съвсем доскоро твърдо заставах зад убеждението си, че проблемите се разрешават най-лесно в разговор. Или в поредица от разговори. Сега си давам сметка, че на този подход по-скоро съм гледала като на психотерапия, вероятно водена от вътрешната си потребност да вляза в компетенцията на "лечител". Понякога в буквалния смисъл съм успявала да "извадя душата" на човек. Разрез след разрез...отново в ролята на хирурга, опитвайки се да излекувам проблема с...душевна дисекция.

Струва ми се обаче, че това никак не е необходимо. Защо да не си мълчим понякога. Най-малкото ще избегнем някои нездравословни ефекти/афекти. Обаче понякога стремежът да се познаваме все повече и повече надделява и правим грубата грешка да се опознаем. Най-сетне. И какво? По-добре ли е така? Очевидно не. Радвам се, че все още не те познавам...

Обаче други се познават и дори не подозират колко са се опустошили с любопитството си, като са провели онзи романтично-съдбоносен среднощен разговор, в който на предела на силите си притваряш очи, но все пак не можеш да спреш да говориш...

Снощи разбрах, не знам колко е вярно, че изобретили някакъв чип, който имплантирали на мъжете с цел да ги привежда в готовност за секс. Голяма глупост! И помислих колко хубаво би било, ако им имплантират и един, с който да им изключваш звука. Или поне желанието за сериозни емоционални разговори. А приятелката ми допълни: и способността да пишат смс-и.

Хм, ще се получи съвършен модел. Вероятно. Но от опит ще ви кажа, че не винаги отговаря на вашите потребности. Така де, може някога да ви се прииска да говорите за...разни неща.

И така, имаме мъж, емоционално афектиран, със сериозна готовност за разговори. Добре оборудван терорист, овладял тактиките на психологическия тормоз и с намерение да ги прилага системно. След като се е стигнало дотук, явно вече ви възприема като противник, т.е. на противоположни позиции сте. Офанзива срещу защита. Офанзивата обаче е от морален тип.

Трудно ми е да си обясня защо някои хора се опитват да ти вменят вина заради факта, че не отвръщаш на чувствата им. Или поне заради това, че нещата не се случват по техния начин. Все пак става въпрос за нещо, което рядко зависи от теб. Някак при чувствата не важат повечето обществени конвенции. Колкото и да си морално-етичен тип, някак не става да се гаврят с волята ти и да те карат да се чувстваш виновен за това, че не си влюбен.

Малък съвет: разговорите са безпредметни, когато жестовете не ви дават благоприятен сигнал. Замълчете си, така ще бъдете по-спокойни. Все пак нали знаете поговорката: "Любопитството уби котката?" Ами, не се вживявайте прекален в ролята на емоционален терорист, запасен със солидно количество думи. Нали не искате да бъдете котката?

Addicted?

Никога не ми е допадала идеята да бъда зависима от нещо или някого. Да се пристрастя към нещо. Наистина има твърде много неща, които да те привличат неудържимо, да опиташ от тях и да не ти се иска да се откъснеш...Така е, има твърде много хубави неща на този свят. Но в каква степен те самите заслужават да те притежават?

Говорили сме си и друг път колко е измамно всяко чувство за контрол. Ти си мислиш, че властваш, а се оказва, че властват над теб. Понякога имаш идеята, че си велик, а в същото време ти се присмиват. Но ти не желаеш да отвориш очите си, защото това е твоят прекрасен свят, в който се чувстваш единствен, уникален и недосегаем.

Всъщност, убедена съм, че хубавите неща те правят наивен. Харесваш начина, по който си облечена. Лекото си пролетно палто, сатенената блуза и малките си пантофки. А той? И той така...с белия си ленен панталон и риза с къс ръкав, за които е може би малко студено тази сутрин...ухаеш приказно. Не мога да сбъркам аромата на Carolina Herrera...Обичам точно него. Да кажем, че си с него, макар да те видях с друг флакон в ръка. Слънцето ме заслепява и си мисля дали това наистина съм аз и какво всъщност ме кара да вярвам, че всичко това е хубаво. Обичам този аромат и единственото, което знам е, че съм пристрастена към него. Към аромата [точка]

Всичко това започна да прилича на някаква импресия, нещо като гаден френски символизъм и малко театър на абсурда. Защото аз ти казвам, че ти си флакон Carolina Herrera със същата лекота, с която мога да ти кажа и че си котка. Съвсем между другото, обичам котки [точка]

Цялата тази глупост беше, за да ви покажа колко е абсурдно да си пристрастен. Един аромат няма никаква стойност, както и една котка, но може да те накара да се чувстваш като някой, който не си. Или пък като нещо...

Ето, затова не се пристрастявам прекалено, нито пък за твърде дълго. Естествено, нещата, към които привикваш винаги са хубави, или поне в началото, така че не си заслужава да ги пренебрегваш. Но не им давай да те контролират и да те притежават. Те не са нещо повече от теб. Или поне в повечето случаи...