Космосът ми го диктува

Днес стартира новата рубрика на Point of View. Всъщност, тя е и първата. Отдавна исках да поканя хора, които имат желание да се изкажат по въпроси, които са важни за самите тях. Да споделят впечатления. Да поразсъждават върху живота. Free style. Вие сте на ход.

Първият гост в розовата стая е Моржи. Тъй като той не пожела да се представи, ще кажа няколко думи за него. Той е млад, здрав, интелигентен. И сега ви каня да се насладите на неговия душевен полет, който го доведе до невероятни прозрения в една невероятна ода.

Ода за пора

С поршето бързо аз набирам,
двигателят гали ми ухото.
Изведнъж пред мен съзирам
пор размазан на платното!

Гадинка малка и невзрачна
на пътя лежи и гние
и тънка струя кръв - почти прозрачна,
бавно улицата мие.

И тая тънка струя кръв
по гумите ми прави мърсотия.
Не съм последен,
но не съм и пръв,
прегазил малката му шия.

Пада нощ, луната грее
с глуха жълта светлина.
Самотен пор на пътя тлее,
проклина тежката съдба.

Проклина, ала от устата
единствено кръвта излиза.
Гушна букета със цветята-
за Рая ще му трябва виза.

Защо ти беше да пресичаш,
когато беше тъй щастлив.
Защо по пътя трябваше да тичаш,
сега си гнил и миризлив.

"Космосът ми го диктува" очаква и вас. Ако имате да кажете нещо на света, заповядайте. Пращайте своите мисли, розови или не съвсем, на dermanska@gmail.com.

Въпреки free style-a, добре е да ме удостоявате с нестандартни текстове. Позиции, идеи, неща, които искате да направите, но нещо ви пречи или просто се колебаете. Тук можете да кажете всичко!