A Princess in a Fucked Up World

Всички знаете онези огромни рокли, които приличат на торта. В бонбонени цветове, с обръч, много тюл и дантела. В такива рокли се обличат някои абитуриентки и булки по настоящем. Но в миналото тези рокли са ги носели принцесите. Може би някои съвременни момичета ги харесват, защото подсъзнателно се идентифицират с принцесите от приказките. Като малки са мечтали да бъдат като тях и реалността по-късно вероятно не е променила нагласите им. Слагат си дори малка коронка, за да станат съвсем идентични. Сбъдната мечта! (Е, как да корим родителите, че дават стотици левове за тези бални рокли? Ако не го направят, рискуват да увредят момиченцата си за цял живот.)

Роклята на пепеляшка е в състояние да създаде една почти реална илюзия, недостигаща до момента на някоя съвременна принцеса, за да се почувства пълноценна. Но в този случай май по-скоро се получава парадоксът на ретро принцесата в съвременния свят. Лошото при нея е, че вижда конструираното в приказките идеално минало, но не възприема несъвършеното настояще.

Днес се загледах в една точно такава рокля. Изработена от метри плат, огромна и ненатрапващо се розова. Сигурно е по-тежка от мен, но пък е приказна. На мен обаче не ми харесва. Като казвам това, нямам предвид, че е неудобна и в голяма степен кичозна. Вкусът на хората по отношение на предметите се определя вероятно от собствената им житейска или просто моментна нагласа. Ако ми е романтично, мога да си сложа и широкопола шапка. Ако пък съм агресивна, мога да облека нещо червено/черно. Ако се чувствам самата невинност, слагам бяло и т.н.

Но роклите за принцеси никога не са ми харесвали. Сигурно защото не съм "ретро принцеса". Днес си представих как би изглеждала една съвременна принцеса. Тя е облечена в онази приятно розова рокля. Стои й точно като на кукла. Ръцете й са нежни, раменете и шията- изящно очертани. Обута е с малки пантофки, които почти не се забелязват от дългата рокля. Идеално, нали?

Но дългата й коса, до скоро прибрана в перфектна прическа, сега е разчорлена. Силният й грим е размазан. По разкошната й рокля има пръски от кал, защото тя не се вози в каляска, а върви по тротоара. Присвила е малките си нежни устни агресивно и показва среден пръст на света. По-красива от когато и да било!

Това е съвременна принцеса. Тя не е перфектна, защото в този свят нищо не е. Не се оплаква, защото е философ и смята, че всяко изживяване, било то добро или лошо, я изгражда като личност. Затова не се пази от калта и никога не се чувства грозна. Тя е това, което е и не изпитва нужда да е друга. И болката й никога не е по-голяма от щастието, което съумява да изпитва в този шибан свят.

Нашествието на мечоците

Напоследък взех твърде често да се сблъсквам с мечоци от различен калибър, цвят и форма. Плюшените мечки са навсякъде. Те са главни герои в различни случки, някои им се възхищават, други ги гушкат преди заспиване. Малките деца не могат без своя плюшен мечок. Даже някъде бях чела, че не може, разбирате ли, детето да не притежава плюшена мечка. Всички бебешки принадлежности са осеяни с мечоци, мецанки и меченца.

Мечките са готини животни. Големи, пухкави и с добродушен поглед. Може би затова ги предпочитат. Но малко разнообразие не е излишно. Понякога се намесват и зайци, но и те са много банални. Аз, ако намеря, ще си купя един тукан и ще си го кръстя Стоян. (Става и гущерът Цецо). Той може да стане герой на философски сериал, в който винаги да бъде прецакан по някакъв начин, но пък ще си вади поуки и ще ги претворява в афоризми...

Вижте мечки: Жоро Пейо

А това е Мечи, притежание на един приятел:

Понякога е оригинално да си посредствен

Когато падат от небосклона, "звездите" не умират. Те се трансформират. А в какво се трансформират някои фолк звезди? В бизнес дами, естествено!

Интересен бизнес е избрала ярката чалга звезда Сашка Васева. Кака ви Сашка продава гуми. За народа. А девизът й е "За малко пари сбъдваме вашите мечти!" Много провокативно звучи...Но съвсем типично за тази впечатляваща дама.

Сайтът й е ужасно аматьорски, но това няма да го коментираме. Дори имам съмнения дали дейността й е реална или някой просто си прави гавра. Но по-скоро съм склонна да вярвам, че гаврата си я е причинила сама.

Това си го пуснете с музика и се насладете на невероятната фамозност на Сашка, която успява да съчетае бизнеса, старата слава и духовната си извисеност.

Трябва да обичаш!

Малко съм закъсняла...Но след тежка вечер, тежък ден и още един ден on the road е малко трудно да говорим за любов. Сега имам мека възглавница зад гърба си, фреш от лимон и компютър в ръцете си. Хайде да си поговорим.

Февруари бил месецът на любовта. По телевизията щели да дават любовни филми, хората щели да се обичат, "момичетата очаквали подаръци"...Как пък не! Защо сте си въобразили подобни неща? На мен февруари никак не ми е романтичен. Но за да избягам от собственото си клише, тази година, реших все пак да си го романтизирам. И така...Кое е най-романтичното нещо? Абстрактно погледнато твърде много неща могат да попаднат в тази категория. Но да кажем, че това е морето. Та аз си избрах морето, за да си романтизирам този февруари. Засега не се получава, но ще ви уведомя по-късно как са се развили нещата с моето море през февруари...това беше леко лирическо отклонение.

По същество. За Свети Валентин. Защо ли никога не успя да ме обхване въодушевление на този празник. Не вярвам да е, защото е през февруари. Вярно, морето е "затворено", както се изрази вчера един приятел, чудейки се накъде съм се запътила. Но какво от това?

Повярвайте ми, няма по-голям кошмар от масовото почервенявне на града. Сърца, балончета, бонбони, плюшени мечета...Толкова е сладко, че чак ми се догади. (Не обичам сладко или поне не много). Дори да съм с човека, когото приоритетно ме вълнува, на този ден не мога да обичам "максимално". Защото този ден ме принуждава да го правя, а аз не обичам да бъда принуждавана. На всеки друг съвсем обикновен ден обичам повече отколкото на въпросния 14-ти. Дразни ме неговата комерсиалност, натрапеност, облигативност.

Тези размишления не са заради лимона, който пия. Нито защото някой ми е разбил сърцето. Дори напротив. Просто понякога някои празници не са това, което са. Обичайте всеки ден, а не когато "трябва".

!

Колкото и да е странно, такива неща ме радват. Трябва да има от всичко. Ужасно скъпи неща и ужасно евтини. Понякога се чудя на хората, които се питат защо някакви си обувки могат да струват 1800 лв. А защо да не могат? Защото не можете да си ги купите вие ли? Това определено не е изпълнен със смисъл отговор.

Черешите от Чили не са най-хубавите череши на света, но това не им пречи да струват толкова. Те могат да бъдат и още по-скъпи. Но просто някои хорат не могат да приемат факта, че точно те по някаква всевишна случайност не са създадени за тях.
"Комунизмът си отива, спете спокойно деца." (последното е малко спорно).