вторник, май 15, 2007

Емоционален тероризъм

Съвсем доскоро твърдо заставах зад убеждението си, че проблемите се разрешават най-лесно в разговор. Или в поредица от разговори. Сега си давам сметка, че на този подход по-скоро съм гледала като на психотерапия, вероятно водена от вътрешната си потребност да вляза в компетенцията на "лечител". Понякога в буквалния смисъл съм успявала да "извадя душата" на човек. Разрез след разрез...отново в ролята на хирурга, опитвайки се да излекувам проблема с...душевна дисекция.

Струва ми се обаче, че това никак не е необходимо. Защо да не си мълчим понякога. Най-малкото ще избегнем някои нездравословни ефекти/афекти. Обаче понякога стремежът да се познаваме все повече и повече надделява и правим грубата грешка да се опознаем. Най-сетне. И какво? По-добре ли е така? Очевидно не. Радвам се, че все още не те познавам...

Обаче други се познават и дори не подозират колко са се опустошили с любопитството си, като са провели онзи романтично-съдбоносен среднощен разговор, в който на предела на силите си притваряш очи, но все пак не можеш да спреш да говориш...

Снощи разбрах, не знам колко е вярно, че изобретили някакъв чип, който имплантирали на мъжете с цел да ги привежда в готовност за секс. Голяма глупост! И помислих колко хубаво би било, ако им имплантират и един, с който да им изключваш звука. Или поне желанието за сериозни емоционални разговори. А приятелката ми допълни: и способността да пишат смс-и.

Хм, ще се получи съвършен модел. Вероятно. Но от опит ще ви кажа, че не винаги отговаря на вашите потребности. Така де, може някога да ви се прииска да говорите за...разни неща.

И така, имаме мъж, емоционално афектиран, със сериозна готовност за разговори. Добре оборудван терорист, овладял тактиките на психологическия тормоз и с намерение да ги прилага системно. След като се е стигнало дотук, явно вече ви възприема като противник, т.е. на противоположни позиции сте. Офанзива срещу защита. Офанзивата обаче е от морален тип.

Трудно ми е да си обясня защо някои хора се опитват да ти вменят вина заради факта, че не отвръщаш на чувствата им. Или поне заради това, че нещата не се случват по техния начин. Все пак става въпрос за нещо, което рядко зависи от теб. Някак при чувствата не важат повечето обществени конвенции. Колкото и да си морално-етичен тип, някак не става да се гаврят с волята ти и да те карат да се чувстваш виновен за това, че не си влюбен.

Малък съвет: разговорите са безпредметни, когато жестовете не ви дават благоприятен сигнал. Замълчете си, така ще бъдете по-спокойни. Все пак нали знаете поговорката: "Любопитството уби котката?" Ами, не се вживявайте прекален в ролята на емоционален терорист, запасен със солидно количество думи. Нали не искате да бъдете котката?

вторник, май 01, 2007

Addicted?

Никога не ми е допадала идеята да бъда зависима от нещо или някого. Да се пристрастя към нещо. Наистина има твърде много неща, които да те привличат неудържимо, да опиташ от тях и да не ти се иска да се откъснеш...Така е, има твърде много хубави неща на този свят. Но в каква степен те самите заслужават да те притежават?

Говорили сме си и друг път колко е измамно всяко чувство за контрол. Ти си мислиш, че властваш, а се оказва, че властват над теб. Понякога имаш идеята, че си велик, а в същото време ти се присмиват. Но ти не желаеш да отвориш очите си, защото това е твоят прекрасен свят, в който се чувстваш единствен, уникален и недосегаем.

Всъщност, убедена съм, че хубавите неща те правят наивен. Харесваш начина, по който си облечена. Лекото си пролетно палто, сатенената блуза и малките си пантофки. А той? И той така...с белия си ленен панталон и риза с къс ръкав, за които е може би малко студено тази сутрин...ухаеш приказно. Не мога да сбъркам аромата на Carolina Herrera...Обичам точно него. Да кажем, че си с него, макар да те видях с друг флакон в ръка. Слънцето ме заслепява и си мисля дали това наистина съм аз и какво всъщност ме кара да вярвам, че всичко това е хубаво. Обичам този аромат и единственото, което знам е, че съм пристрастена към него. Към аромата [точка]

Всичко това започна да прилича на някаква импресия, нещо като гаден френски символизъм и малко театър на абсурда. Защото аз ти казвам, че ти си флакон Carolina Herrera със същата лекота, с която мога да ти кажа и че си котка. Съвсем между другото, обичам котки [точка]

Цялата тази глупост беше, за да ви покажа колко е абсурдно да си пристрастен. Един аромат няма никаква стойност, както и една котка, но може да те накара да се чувстваш като някой, който не си. Или пък като нещо...

Ето, затова не се пристрастявам прекалено, нито пък за твърде дълго. Естествено, нещата, към които привикваш винаги са хубави, или поне в началото, така че не си заслужава да ги пренебрегваш. Но не им давай да те контролират и да те притежават. Те не са нещо повече от теб. Или поне в повечето случаи...

петък, април 06, 2007

Неосъществен разговор

Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че понякога имам чувството, че ще се счупя. Вървя по улицата и си мисля, че съм много висока, защото няма нищо, което да ме притиска. Това ме прави уязвима. Лек полъх...и ще се отчупи нещо от мен. Колко странно...

Отдавна не съм сънувала, че летя. Но това ме прави по-свободна. Когато летя, съм твърде близо до земята. Не мога по-високо. Колко странно...

Радвам се, че не сънувам морето. Защото то винаги ме тегли към себе си, а аз не го желая. Просто мен не ме привлича. Колко странно...

Всичко това сега го няма. А аз съм толкова свободна. Цяла съм, струва ми се, че съм стъпила здраво на земята. Само попитай и ще ти кажа цялата истина. Не се страхувам от нищо. Не се страхувам да пресека улицата, защото колите спират. Не се страхувам от кръвожадни кучета, защото те бягат от мен. Не се страхувам от хората, защото знам, че те имат, вероятно, повече страхове от мен самата. Къде е инстинктът ми за самосъхранение. Изчезнал е и той. Колко странно...

Това ли е цената, която плащам, за да бъда себе си? Нима съм се доверила сляпо?

Не искам отново да съм персонализирана реклама. Аз мога да бъда това, което си Ти и затова да ме желаеш. Но Аз никога няма да бъда Ти, така че по-добре Ти се опитай да бъдеш Аз. Дали така ще ти хареса повече?

П.С. Никой да не се чувства в ролята на Ти.

неделя, април 01, 2007

Ретро полъх

Напоследък ставам старомодна. Съвсем престанах да гледам телевизия, слушам повече радио и опитвам да намеря някакви свободни минути, поне 20, да почета някоя книга. Последното не ми се получава напоследък.

Разбирате защо не ме вълнуват, ама никак, реалити фалшове като Big Brother. Респективно разбирайте, че и много малко неща ме дразнят в последно време. Защото телевизията ужасно добре успява да ти опъне нервите. Било то показвайки потресаващо прости/ фалшиви/ изкривени образи (изберете правилното за вашия случай).

Признавам си, че вече и новини не гледам. Предпочитам да се осведомявам чрез интернет, когато имам време. Мисля, че за последно гледах, когато щеше да има "ураганни ветрове" и ни предупреждаваха да се изпокрием в мазетата и да не забравим да си вземем телевизорите, за да ни подават своевременно информация. Сещате се колко абсурдна се оказва цялата ситуация, защото дори нямаше реални изгледи да се случи подобно нещо.

Та аз казах край на психозите. А в телевизията са просто царе на създаването им. Не че в останалите медии това е по-малко възможно. Просто телевизията е твърде масова и от там произлизат някои особено негативни ефекти. А и от друга страна, аз отдавна не намирам в съдържанието на повечето канали това, което ме интересува. Да не говорим, че дори да има такова нещо, то най-вероятно ще е в асинхрон с личното ми време.

Преди време си говорихме за някакви "ретро" принцеси. Е, не съм се насочила точно нататък:) Имам предвид малко повече радио, малко повече музика от 90-те, а и по-старичка и доста повече контакти в реалния свят. На мен това ми звучи доста добре...

неделя, март 25, 2007

Манипулатори

Почти всички музикални видео клипове взеха да се превръщат в реклами. Не че същото не важи и за филмите и други визуални произведения, но видео клиповете са особено благодатна почва. Свръхтиражирани са, популярни и с подходящо времетраене.

Ще кажете какво пък ме интересува мен този факт. Не знам за вас, но в моя случай понякога тяхното влияние благоприятства решението да си купя това или онова. Когато бях решила да си сменям телефона,голяма роля в избора ми изигра Нели Фуртадо с клипа на Promiscuous, a по-късно и някои други, представящи отблизо същия продукт. Сега много сериозно се замислям дали да не си закупя един player Samsung YP-K5, който току-що видях в клипа на Wait a minute на Pussycat dolls.

Сигурно е много повърхностно това, което казвам, но пък поне си го признавам. Явно рекламите в този формат работят успешно. В крайна сметка това се оказва важният извод.

И накрая се потвърждава лекото ми безпокойство, че не остана почти нищо, което да не е реклама. Облъчват ни от всички посоки, а ние, не чак дотам практичните,крадем имидж с цената на..., ами понякога на сравнително висока цена.

неделя, март 11, 2007

Вчера беше вторник, а днес е неделя

Понякога ми се струва, че понятията ден от седмицата, дата и час са стряскащо относителни. Когато е четвъртък, а на мен ми се струва, че е събота, все едно, че денят, в който съществувам в този момент не се вписва в нормалните рамки на живота.

Това не го казвам, за да ме помислите за странна, а защото наистина вътрешното ни време няма нищо общо с общоприетите правила. То тече с такава скорост, с каквато си го настроим и тя е правопропорционална на концетрацията на събитийността в него. Ами да! Колкото повече неща ни се случват, толкова по-бързо тече времето.

По друг начин обаче стои въпросът с полезността на тази събитийност. В момента всъщност ми се струва, че това на практика няма значение. По-важно е, че нещо ми се е случило, а не толкова как е повлияло върху живота ми. Все пак не може да търсим изключителна прагматичност и полезност във всяко едно нещо. Понякога фактът, че нещо, което се случва ти е приятно е напълно достатъчен.

Нужен ми е някакъв факт, който да ме занимава, да ме вълнува и да ме кара да анализирам нещата около него. И когато подобно нещо липсва, си го провокирам сама. Ако трябва да съм искрена, получава се. И си струва дори само заради приятното напрежени, което носи със себе си.

Добре, стига абстрактни неща. Днес е неделя, 11 март, 2007 година.
Нужно ли ви е да знаете повече?

събота, март 10, 2007

Кучешки живот





В нашата прекрасна страна на чудесата наистина всичко е възможно. Дори и кучетата карат коли. Тук си имаме една чудесна двойка. Тузарът Рошльо и неговата приятелка Скубла. Те не обичат да си цапат лапичките, вървейки по улицата и затова са си избрали комфортна кола с кожен салон, за да им е уютно, когато излизат на разходка.
Чудя се от кога ли не са се показвали на въздух. Може би им се струва прекалено замърсен, за да го дишат? Та все в колата си стоят и си го филтрират през климатроника.
Скубла днес май не е на кеф. Мисля, че не е доволна от новия си фризьор, защото не й е подстригал добре двата косъма над очите. И затова се е разлаяла, пък дано си изкара яда. То и Рошльо изглежда не е доволен от ефектите, които предизвиква гадния фризьор при милата му приятелка и от факта, че поради това довечера ще си стои самотен в колибката. Но май повече се дразни от драскотината около левия стоп...

За всички има лек

Интересно ми е дали Министерство на Здравеопазването знае за тези обекти:))