Предновогодишно обръщение!

Забелязвам, че почти всички са писали в блоговете си по нещо "последно за тази година". И аз ще напиша нещо последно, но не и като за последно :)

Днес е 31 декември 2006 година. Остават ни само няколко часа, докато прескочим в новата 2007. Но днес не е ден за равносметки. Днес няма да седна и да си мисля за дългия път на живота, за преломните моменти в него, за съдбоносните неща, за "живота, вселената и всичко останало"...Защото утрешният ден няма да бъде по-различен от днешния. Почти нищо не би могло да се промени заради началото на една нова година.

Утре няма да си по-различен от днес и утре няма да живееш нито в по-лош, нито в по-добър свят. Така че, amigo, сложи си новоте дрехи довечера, усмихни се и enjoy the party tonight!

Вредна ли е Коледата?

През последните дни си дадох сметка, че същите тези "последни дни" са едни и същи всяка година. Коледите са толкова идентични, че чак се плаша. Купуваме подаръци, разменяме си ги, обаждаме се на роднини и приятели, пращаме картички. И после сядаме на масата. Чак ме е страх да не се окаже, че правя всичко това в точно определен ред и точно определен час. Ще бъде страшно, ако наистина е така.

Все още мисля, че Коледа е празникът, който обичам най-много. Нямам имен ден, а рожденият ми ден определено не е любимият ми. Значи остава да е Коледа. Днес се замислих какво всъщност е тя и най-вече, дали наистина я харесвам. По-точно опитах се да разбера какво й е лошото на Коледата, защото всички знаем какво харесваме в нея.

Вълшебна ли е тази пуста Коледа? И, забога, случват ли се чудеса тогава?

Още на 5-6 години бях абсолютно и непоклатимо убедена, че дядо Коледа (или дядо Мраз) не съществува. Явно още тогава съм имала силно развит усет за фалшивото и истинското, който, благодарение на известни екзистенциални натрупвания, се разви още повече. Този факт го подозирах отдавна, така че казах на нашите, че номерът вече не минава и те изобщо не се изненадаха. Обаче майка ми и до ден днешен ми оставя подаръци под елхата. Сигурно иска да чувствам "магията" на празника.

Последното е голямо клише, но нима този празник не е клиширан целия? Лъскавите украси почват да ги слагат вече един месец предварително сигурно с идеята да не забравим да празнуваме. Е, по-точно, за да не забравим да си купим подаръци. Т.е. да не пропуснем да консумираме.

В това няма нищо лошо. Да, но само ако не бъркаха понятията. Явно дефиницията за любов и щастие вече е деформирана. "Любовта" и "щастието" са вече материални единици, които се измерват с големината на кутията и фирменото лого върху нея. Коледа=подаръци. Това ли е тя?

Ако религиозността на повечето хора е отишла в небитието, то това ще да е Коледата. Аз и такава си я харесвам, защото съм покварена от консумеризма и много обичам подаръците. Признавам си го без капка угризение на съвестта.

Угризение на съвестта...Май по празниците доста хора страдат от това. Ако празнуват на топло у дома със семействата си и чакат дядо Коледа да ги навести през нощта, те понякога се сещат, че има хора, които страдат. Пращат по един смс, за да дарят 1 лев на страдащите и малко се успокояват. Но защо изобщо трябва да изпитваме състрадание и да се чувстваме виновни? Ние не можем да огреем навсякъде, а и реално това не се очаква от нас. Ето как изкривеното ни общество изкривява Коледата.

Дефиниция: Коледа е времето от 24 до 27 декември, когато всички хора по земята трябва да изпитват състрадание, да даряват на бедните, болните и онеправданите, да се чувстват виновни, че те са здрави и имат какво да ядат и да се самобичуват, защото са лоши.

Недейте така! Не е това правилният начин да се манипулира обществото. Но щом няма гражданско самосъзнание у нас, то ни се замества с някаква друга изродска форма на съпричастие. Така хем преживяваш душевен катарзис, хем помагаш на нуждаещите се.

Никой не е казал, че всички трябва да са щастливи. Но защо всяко потенциално щастие трябва да е финансово постижимо? Ако подариш на болно дете играчка, майка му ти се сърди защо не си я превел по сметка.

Магията и вълшебството ги има само в приказките. Ако ти си добър човек, ще го доказваш всеки ден, не само на Коледа. Ако осъзнаваш болките на обществото, ще те е грижа всеки ден, не само на Коледа. И тогава няма да се налага да те убеждават, че на Коледа се случват чудеса. Защото хората няма да се надяват на чудо, ако чувстват, че на някой му пука всеки ден. Всичко останало е демагогия. Ако не те е грижа, по-добре си го признай и не използвай Коледата, за да се самоубедиш, че си "добър". Тя е достатъчно консуматорски опропастена, за да я използваме и за морална просия.

Вредна ли е наистина Коледата?

Вредна е, защото създава условни рефлекси.
Ако е Коледа, съчувствам и дарявам, ако не е, забравям.
Ако е Коледа, обичам и подарявам, ако не е, забравям.
Ако е Коледа, се усмихвам и прощавам, ако не е, лошото не го забравям.

Мисля си, че ние живеем от празник на празник и просто запълваме с нещо останалото време. А смисълът всъщност е точно в останалото време.

Защо сме двечки?

*Следващите редове са специално по желание на читатели.

Въпросът е много прост: "Защо жените ходят заедно на тоалетна?" Но явно отговорът не е достатъчно прост, поне за мъжете, след като недоумяват защо е така. Дават си известни обяснения, но и те самите не си вярват. Или по-скоро не им се ще да си вярват...

Ще бъда максимално откровена. Макар и да не искам. Не че има нещо за криене. По-интересно е да ги слушам как гадаят...Но, от мен да мине, ще ви кажа!

От малки жените са дълбоко увреждани от съветите на майките си. Грижовните майки в стремежа си да предпазят милите си момиченца от всевъзможните опасности, които ги дебнат, наставляват упорито. Не съм правила проучване, но съм почти убедена, че голям процент от жените като малки са получили безценния съвет да не ходят да пишкат самички. Аз много добре си спомням как недоумявах, когато чух това за първи път. Не ми беше съвсем ясно защо трябва да си водя и компания, но определно у мен се настани едно наприятно усещане, че обществената тоалетна е опасно място. Грижовните майки дори не си дават сметка какви психози създават на малките си дъщерички. Но, както и да е, не сънувам кошмари на тази тема нощем, нито бягам панически при вида на обществена тоалетна. Значи моята майка не се е справила особено успешно. Обаче, ако във всяко опасение има известна доза прагматичност, не бива да виним майките. Или поне не прекалено.

От друга страна, когато мимиченцата поотраснат, започват да не слушат много-много майките си. Но това не означава, че престават да ходят на тоалетна самички. Грабват си чантичките с някоя приятелка и отиват там. Да си поприказват на спокойствие. Ами, естествено! Тоалетните вече не са това, което бяха. Те са нещо като speaking corner. Място, където можеш да си кажеш всичко на спокойствие. Докато се гледаш в огледалото си казваш болката, радостта, плановете за вечерта, оплакваш се от мъжа си или го хвалиш заслужено. Проясняваш си съзнанието и излизаш...облекчена!

Надявам се, че вече мъжете знаят колко важно място е тоалетната. Освен основното си предназначение, тя е и стая за разкрасяване, но най-ценната характеристика на дамската тоалетна е, че тя е и изповедалня. Затова жените ходят с другарче в тоалетната. Не за да провокират еротичните ви фантазии. Ако го правят, това е вторично следствие.

Все пак се надявам, че все още ви е интересно какво се случва "там". И не си мислете, че съм ви казала всичко...

What it feels like for a girl

Хич не ми се говори за разликите между половете, защото темата не заслужава вниманието, което й се отделя. Мъжете падали от Марс, жените от Венера. Не сме се разбирали, нямали сме нищо общо. Психиките ни били различни. Книги пишат за това, а аз се разцентровам още повече, като ги чета. По-интересно ми е да наблюдавам хората и затова няма да прочета свръх известната книга "Битката за вдигнатия капак на тоалетната чиния", а ще си наблюдавам и ще си пиша сама.

Стигнах до извода, че мъжете страдат от нещо като "типично мъжка амнезия". Много прилича на моята "кино амнезия". Да ви обясня какво преставлява тя. Когато гледам някой филм, след максимум 3 седмици нищо не си спомням от него. Гледам го и после все едно никога не е било. Може да съм дала 10 лева за премиерата му, но пак нищо не си спомням после. В случая най-разумното решение би било да си спестя разходите за кино, но аз не го правя, защото все се надявам, че това ще е някакъв експириънс.

И при мъжете има нещо подобно. Те обаче си спомнят много добре какво се е случило в еди кой си филм, но нямат никаква идея къде сте ходили след киното, какво сте си говорили, а пък да не говорим какво ти е подарил миналата Коледа. Е, къде му е експириънсът тогава! Това също може да се интерпретира като излишен разход.

Няма ли някое по-нетривиално обяснение от "жените обръщат повече внимание на детайлите"? Е, то може да се окаже, че цялото преживяване е било детайл. Аз добре си спомням и излизания с хора, които не са ми били особено интересни. Значи, проблемът не е в заинтересоваността. Вероятно в момента, когато си обясня защо аз страдам от "кино амнезия", ще разбера и защо мъжете страдат от "типично мъжка амнезия". Но до тогава ще трупам опит и наблюдения.

За мъжете и дупките

Преди много време излизах с един, чиято крилата фраза беше "Аз, като видя дупка, не мога да не бръкна в нея". Под това могат да се разбират твърде много неща, включително не само просто любопитство. Не знам защо това ми е направило такова впечатление, че да го помня до днес. Но с времето започнах да си изграждам известна представа за поведението на мъжете именно върху тази проста философия.

Онзи ден видях типичната картинка на няколко мъже, съсредоточено надвесени над една дупка. Минавам покрай тях и се чудя какво толкова интересно има там, че да задържи вниманието им толкова дълго. Гледам плахо отстани и виждам какво е то. Ами дупка! Нищо друго. Те си стоят заради самата дупка, а не заради нещо, което се намира вътре.

Просто мъжете обичат дупките. Няма значение под каква форма са. Канафки без капак, пропаднал асфалт, пещери или някоя малка дупчица в пода. В тях се крие винаги великата конспирация и те не могат да устоят да не надникнат вътре.

Ако попитаме чичо Фройд, той с радост ще ни обясни на какво се дължи магнетичната сила на дупките. Мъжкото съзнание ги асоциирало с женска утроба и направо си умирало да намери покой там. Сигурно, като заобиколят по краищата някоя зейнала дупка и зяпат вътре получават духовно просветление и са по-близо до нирваната. Сигурно. А може да има и друга причина, но с почти същото следствие. Зависи от дупката.

Но, естествено, няма нищо лошо в това явление. Нека си гледат в дупките, но само да внимават, че не се знае какво ще ги изненада отвътре.

Плуващият тигър

Тигрите са хубави животни. Величествени и егоцентрични. Мислила съм си колко ще е хубаво да си имам един. Ще си го водя на каишка, даже може и да ме носи на гръб. С това определено ще отнема от величието му, но пък ще си станем много близки и ще го милвам по муцунката. Обещавам, че много ще го обичам и ще се грижа за него.

Не си мислете, че съм гадна. Все пак говорим за тигър, не за мъж. Както ни е известно, мъжете оцеляват по нашите ширини, но как ли преживяват тигрите?

Миличките те, затворени в затвори зад решетки, в аквариуми...В аквариуми! Че те да не би да могат да плуват?! Май се сетихте вече за какво ви говоря. Централното събитие тази седмица е аквариумният тигър. Не паркетният лъв, а аквариумният тигър в ЦУМ.

Защо им е на хората да се вълнуват чак толкова от един тигър? Взех да си мисля, че е последният оцелял на нашата планета. Животинчето го хранят добре, на топло е, има хора около него, не му е скучно. Да сте го чули да се оплаква? Взе да се носи слух, че написал жалба, защото се били отнесли нехуманно с него. Но после заспал и не дочакал отговор. Горкия, няма и да дочака...Още повече, че бил и леко надрусан, не за друго, а за да не надига глас.

Аз пък си мисля дали пък и нас не се опитват да ни понадрусат с тая "новина"? Ей така, да погравитираме около нея, да се повълнуваме, да идем да му се изплезим на стъклото. После като го забравим, ще почнем да купуваме подаръци и да си посипваме главите със звезден прах. А като се усетим и ни хване абстиненцията, ще си я посипем с пепел.

Да не забравя! Искам тигър за Коледа! Миау!