За тигрите, тоалетните и проститутките

Вчера ми хрумна една много интересна аналогия. Може да кажете, че е голяма простотия, ама на мен изобщо не ми пука. Хрумна ми, че проститутките могат много точно да се оприличат на обществени тоалетни. Като се замислиш, и двете са свързани с физиологични нужди. Напоследък не остана тоалетна без такса, така че това е още един признак, дефиниращ приликите между тях. За обществения им характер изобщо не може да има спор.

Безспорно е, че многократната им употреба води до съществени амортизации след време. Тоалетните засмърдяват, а проститутките...ами и те, предполагам. Последното може да се възприеме и като метафора.

Според разни проучвания една от най-съкровените фантазии на мъжете бил сексът с проститутка. Какво по-лесно от това! Плащаш си и получаваш каквото поискаш. Ама нещо не ми се връзва. Постоянно се опитват да ни убедят, че по природа са същински ловци. Всъщност тази им роля била предопределена още в древни времена, когато те се грижели за прехраната, а жените стояли в пещерата и гледали невръстните отрочета. Ловният им инстинкт след това се пренесъл и в социалното общуване и те станали преследвачи на кариера, жени и каквото там се сетите.

В съкровената си фантазия за секс с проститутка обаче ми приличат на домашни котета, които ловуват в чинията си. А иначе казват, че са тигри. Сигурно са уморени от жените. Не бих казала, по-вероятно ги мързи. Май им е по-приятно да ги милват по муцунката, отколкото да оголят хищно зъби. Това си го мисля, защото познавам доста хубави мъже, които не биха отказали да спят с проститутка. Т.е. поне външният им вид не ги възпрепятства да си намерят "безплатна" жена.

Изобщо, тази работа с проституцията има много аспекти. Започнах с аналогията с обществените тоалетни, защото тия жени са ми също толкова неприятни. Е, има и добре поддържани тоалетни, в които не те е гнус да влезеш, но това не променя по никакъв начин статута им. Обаче като цяло в България тоалетните са гадни. Според наблюденията на някои хора, движейки се от западна Европа насам, ако не се ориентираш по друго за посоката, то можеш да го направиш по тоалетните. Стават все по-гадни и по-гадни. То май и с проститутките е така.

Някъде измежду тигрите, тоалетните и проститутките разбрах, че не ми е съвсем ясно защо трябва да ходиш в обществена тоалетна, вместо да използваш собствената си, ако имаш такава възможност. Може би от любопитство, а може би и защото собствената изисква повече внимание и поддръжка. За тоалетните става въпрос.

Bon voayage!

Петнайсетина блузи, четири-пет панталона, четири-пет поли, едно сако, не се знае, може да потрябва, няколко чифта обувки, чудя се дали да взема любимите ми Hush Puppies...набивам си в главата да не забравя трите си чифта очила, не че не виждам, просто може да потрябват. 1-2-3 и ето, че багажът ми отново е в готовност. Отново вашата бърза-смела-сръчна Станислава е събрала живота си в една чанта. Всъщност, като се замисля, какво му трябва на човек- фотоапарат и малко готина музика вършат чудесна работа. Е, и малко авоари в дебитната карта. Я виж ти! Все пак можело да се мине и с по-малка чанта.
В главата ми звучи една песен: be free, things are simple...Някакво парче на Руши Видинлиев. Създава ми готино настроение и ме кара да се замисля дали наистина багажът ми не е прекалено много...Хм, все пак ще взема петнайсетте блузи. Като се натъпчат малко, ще се съберат...
Абе, хора, пак заминавам! Обожавам да пътувам. Това ми е разбирането за живота. Не се задържай прекалено много на едно място, закрепостяваш се, забравяш чувството за свобода.
Пожелавам ви да си харесате някой висок връх и да се покатерите на него. Може и небостъргач, при липсата на друга алтернатива. Да си проясните съзнанието, така уморено от стените около вас. Да разберете, че очите ви могат да обхванат света. Да разберете, че сте свободни.
Да не забравя! Пожелайте ми хубаво време.

Аз съм найлонова торбичка и си летя, летя, летя...

От известно време си мисля дали да не бойкотирам найлоновите торбички. Това може да ви се стори странна инициатива, но аз мисля, че ще бъде много полезно.

От обикновена битова гледна точка те са същинска напаст. Ще се очудя, ако някой от вас си е правил труда да преброи колко точно найлонови торбички има в къщи. Не ви съветвам да го правите, защото ще ви отнеме много време, а както знаем, “времето е пари”. Аз също не съм ги броила, но ако може да се съди по техния обем те са стотици.
На всичкото отгоре гадните натрапници се завират на всякъде. Да предположим, че сте решили да приведете купчината им в що-годе приличен вид. Това е почти невъзможно, но в най-добрия случай сте им отделили цял един шкаф, където ги тъпчете до пръсване. С времето установявате, че той е станал напълно неизползваем вследсвие от тяхната демонична инвазия.

Те не са само в дома ви. Те са навсякъде. Само си припомнете гледката на стотиците закачени по клоните на дърветата торбички. Те се търкалят в тревата, по улиците. Няма да се поколебаят да влязат и в устата ви, когато ги подгони вятъра. Бъдете сигурни.

На всичкото отгоре незнам дали има друг предмет, който да се похвали с толкова безцелно съществуване. Дават ви ги в магазина, за да си отнесете каквото сте си купили до в къщи. След това ги набутвате в “техния” шкаф. А, да! Стават само, за да си изхвърлите боклука с тях, т.е. да го отнесете до контейнера, където завършва техният мизерен животец. Ако бях найлонова торбичка, честно ви казвам, щях яко да се депресирам!

Някога положението за тях не бе така мрачно. Спомням си, че през соцвремената и в началото на демокрацията у нас те се радваха на голяма почит. Щом се сдобиеха с ценната вещ “найлонова торбичка”, хората я употребяваха докато не се продъни на десет места. Перяха я и я простираха, а след това отиваха да пазаруват с нея. Но тогава всичко беше дефицитно и дори найлоновите торбички бяха за многократна употреба.

Днес не е така. Пренасищането е явно, а за него можем да съдим дори по безбройното количество торбички, с които разполагаме и които тъпчем по улиците. Не че това ни прави по-богати. Може да е много удобно да си отнесеш хляба, млякото и сапуна в отделно торбички, но аз не мисля, че това повишава моето благосъстояние, нито пък самочувствието ми. За какво са ми тогава?! Това важи и за всички останали безполезни опаковки. Вярно е, че опаковката продава стоката, но напоследък съм все по-склонна да предпочета стоки, които не са опаковани. Просто ми е писнало разни шарени хартийки и найлончета да отнемат от времето ми! Мразя найлона, защото за мен той е белег за всичко фалшиво. Той е навсякъде, което може би означава, че нищо истинско не е останало. Дори стъклото вече не е стъкло, а някакъв заместител. Най-гадното е, че чашите не звънтят вече както някога.

Пластмасата и найлонът са обсебили всичко с долнопробния си дъх и замърсяват безогледно. На мен са ми противни. А на вас?