Никога не ми е допадала идеята да бъда зависима от нещо или някого. Да се пристрастя към нещо. Наистина има твърде много неща, които да те привличат неудържимо, да опиташ от тях и да не ти се иска да се откъснеш...Така е, има твърде много хубави неща на този свят. Но в каква степен те самите заслужават да те притежават?
Говорили сме си и друг път колко е измамно всяко чувство за контрол. Ти си мислиш, че властваш, а се оказва, че властват над теб. Понякога имаш идеята, че си велик, а в същото време ти се присмиват. Но ти не желаеш да отвориш очите си, защото това е твоят прекрасен свят, в който се чувстваш единствен, уникален и недосегаем.
Всъщност, убедена съм, че хубавите неща те правят наивен. Харесваш начина, по който си облечена. Лекото си пролетно палто, сатенената блуза и малките си пантофки. А той? И той така...с белия си ленен панталон и риза с къс ръкав, за които е може би малко студено тази сутрин...ухаеш приказно. Не мога да сбъркам аромата на Carolina Herrera...Обичам точно него. Да кажем, че си с него, макар да те видях с друг флакон в ръка. Слънцето ме заслепява и си мисля дали това наистина съм аз и какво всъщност ме кара да вярвам, че всичко това е хубаво. Обичам този аромат и единственото, което знам е, че съм пристрастена към него. Към аромата [точка]
Всичко това започна да прилича на някаква импресия, нещо като гаден френски символизъм и малко театър на абсурда. Защото аз ти казвам, че ти си флакон Carolina Herrera със същата лекота, с която мога да ти кажа и че си котка. Съвсем между другото, обичам котки [точка]
Цялата тази глупост беше, за да ви покажа колко е абсурдно да си пристрастен. Един аромат няма никаква стойност, както и една котка, но може да те накара да се чувстваш като някой, който не си. Или пък като нещо...
Ето, затова не се пристрастявам прекалено, нито пък за твърде дълго. Естествено, нещата, към които привикваш винаги са хубави, или поне в началото, така че не си заслужава да ги пренебрегваш. Но не им давай да те контролират и да те притежават. Те не са нещо повече от теб. Или поне в повечето случаи...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Темата за зависимостта е доста комплексна и широкообхватна. Не може с лека ръка да се заяви:"Аз съм независим от нищо и никой!" Самият житейски път на всяко човешко (а и не само) същество започва със зависимостта. Детето е зависимо от своите родители и не само докато е дете, зависи от тях. Дори и поотраснало, дори и вече отделило се от тях, то си остава зависимо от тях, дори и в чисто финансов аспект. Каква е ситуацията с учениците и студентите, например, отишли в друг град или държава да продължат образованието си? Колкото и да са горди от факта, че живеят без "мама и тате", това не означава, че "мама и тате" не пращат издръжка всеки месец. Но дори и стъпили си на краката в другия град или държава, разчитат на факта, че каквото и да се случи, винаги могат да потърсят помощ от своите родители.
Вероятно никога в живота си човек не може да постигне абсолютната и пълна независимост...
Публикуване на коментар