Вчера беше вторник, а днес е неделя

Понякога ми се струва, че понятията ден от седмицата, дата и час са стряскащо относителни. Когато е четвъртък, а на мен ми се струва, че е събота, все едно, че денят, в който съществувам в този момент не се вписва в нормалните рамки на живота.

Това не го казвам, за да ме помислите за странна, а защото наистина вътрешното ни време няма нищо общо с общоприетите правила. То тече с такава скорост, с каквато си го настроим и тя е правопропорционална на концетрацията на събитийността в него. Ами да! Колкото повече неща ни се случват, толкова по-бързо тече времето.

По друг начин обаче стои въпросът с полезността на тази събитийност. В момента всъщност ми се струва, че това на практика няма значение. По-важно е, че нещо ми се е случило, а не толкова как е повлияло върху живота ми. Все пак не може да търсим изключителна прагматичност и полезност във всяко едно нещо. Понякога фактът, че нещо, което се случва ти е приятно е напълно достатъчен.

Нужен ми е някакъв факт, който да ме занимава, да ме вълнува и да ме кара да анализирам нещата около него. И когато подобно нещо липсва, си го провокирам сама. Ако трябва да съм искрена, получава се. И си струва дори само заради приятното напрежени, което носи със себе си.

Добре, стига абстрактни неща. Днес е неделя, 11 март, 2007 година.
Нужно ли ви е да знаете повече?