Емоционален тероризъм

Съвсем доскоро твърдо заставах зад убеждението си, че проблемите се разрешават най-лесно в разговор. Или в поредица от разговори. Сега си давам сметка, че на този подход по-скоро съм гледала като на психотерапия, вероятно водена от вътрешната си потребност да вляза в компетенцията на "лечител". Понякога в буквалния смисъл съм успявала да "извадя душата" на човек. Разрез след разрез...отново в ролята на хирурга, опитвайки се да излекувам проблема с...душевна дисекция.

Струва ми се обаче, че това никак не е необходимо. Защо да не си мълчим понякога. Най-малкото ще избегнем някои нездравословни ефекти/афекти. Обаче понякога стремежът да се познаваме все повече и повече надделява и правим грубата грешка да се опознаем. Най-сетне. И какво? По-добре ли е така? Очевидно не. Радвам се, че все още не те познавам...

Обаче други се познават и дори не подозират колко са се опустошили с любопитството си, като са провели онзи романтично-съдбоносен среднощен разговор, в който на предела на силите си притваряш очи, но все пак не можеш да спреш да говориш...

Снощи разбрах, не знам колко е вярно, че изобретили някакъв чип, който имплантирали на мъжете с цел да ги привежда в готовност за секс. Голяма глупост! И помислих колко хубаво би било, ако им имплантират и един, с който да им изключваш звука. Или поне желанието за сериозни емоционални разговори. А приятелката ми допълни: и способността да пишат смс-и.

Хм, ще се получи съвършен модел. Вероятно. Но от опит ще ви кажа, че не винаги отговаря на вашите потребности. Така де, може някога да ви се прииска да говорите за...разни неща.

И така, имаме мъж, емоционално афектиран, със сериозна готовност за разговори. Добре оборудван терорист, овладял тактиките на психологическия тормоз и с намерение да ги прилага системно. След като се е стигнало дотук, явно вече ви възприема като противник, т.е. на противоположни позиции сте. Офанзива срещу защита. Офанзивата обаче е от морален тип.

Трудно ми е да си обясня защо някои хора се опитват да ти вменят вина заради факта, че не отвръщаш на чувствата им. Или поне заради това, че нещата не се случват по техния начин. Все пак става въпрос за нещо, което рядко зависи от теб. Някак при чувствата не важат повечето обществени конвенции. Колкото и да си морално-етичен тип, някак не става да се гаврят с волята ти и да те карат да се чувстваш виновен за това, че не си влюбен.

Малък съвет: разговорите са безпредметни, когато жестовете не ви дават благоприятен сигнал. Замълчете си, така ще бъдете по-спокойни. Все пак нали знаете поговорката: "Любопитството уби котката?" Ами, не се вживявайте прекален в ролята на емоционален терорист, запасен със солидно количество думи. Нали не искате да бъдете котката?