Вредна ли е Коледата?

През последните дни си дадох сметка, че същите тези "последни дни" са едни и същи всяка година. Коледите са толкова идентични, че чак се плаша. Купуваме подаръци, разменяме си ги, обаждаме се на роднини и приятели, пращаме картички. И после сядаме на масата. Чак ме е страх да не се окаже, че правя всичко това в точно определен ред и точно определен час. Ще бъде страшно, ако наистина е така.

Все още мисля, че Коледа е празникът, който обичам най-много. Нямам имен ден, а рожденият ми ден определено не е любимият ми. Значи остава да е Коледа. Днес се замислих какво всъщност е тя и най-вече, дали наистина я харесвам. По-точно опитах се да разбера какво й е лошото на Коледата, защото всички знаем какво харесваме в нея.

Вълшебна ли е тази пуста Коледа? И, забога, случват ли се чудеса тогава?

Още на 5-6 години бях абсолютно и непоклатимо убедена, че дядо Коледа (или дядо Мраз) не съществува. Явно още тогава съм имала силно развит усет за фалшивото и истинското, който, благодарение на известни екзистенциални натрупвания, се разви още повече. Този факт го подозирах отдавна, така че казах на нашите, че номерът вече не минава и те изобщо не се изненадаха. Обаче майка ми и до ден днешен ми оставя подаръци под елхата. Сигурно иска да чувствам "магията" на празника.

Последното е голямо клише, но нима този празник не е клиширан целия? Лъскавите украси почват да ги слагат вече един месец предварително сигурно с идеята да не забравим да празнуваме. Е, по-точно, за да не забравим да си купим подаръци. Т.е. да не пропуснем да консумираме.

В това няма нищо лошо. Да, но само ако не бъркаха понятията. Явно дефиницията за любов и щастие вече е деформирана. "Любовта" и "щастието" са вече материални единици, които се измерват с големината на кутията и фирменото лого върху нея. Коледа=подаръци. Това ли е тя?

Ако религиозността на повечето хора е отишла в небитието, то това ще да е Коледата. Аз и такава си я харесвам, защото съм покварена от консумеризма и много обичам подаръците. Признавам си го без капка угризение на съвестта.

Угризение на съвестта...Май по празниците доста хора страдат от това. Ако празнуват на топло у дома със семействата си и чакат дядо Коледа да ги навести през нощта, те понякога се сещат, че има хора, които страдат. Пращат по един смс, за да дарят 1 лев на страдащите и малко се успокояват. Но защо изобщо трябва да изпитваме състрадание и да се чувстваме виновни? Ние не можем да огреем навсякъде, а и реално това не се очаква от нас. Ето как изкривеното ни общество изкривява Коледата.

Дефиниция: Коледа е времето от 24 до 27 декември, когато всички хора по земята трябва да изпитват състрадание, да даряват на бедните, болните и онеправданите, да се чувстват виновни, че те са здрави и имат какво да ядат и да се самобичуват, защото са лоши.

Недейте така! Не е това правилният начин да се манипулира обществото. Но щом няма гражданско самосъзнание у нас, то ни се замества с някаква друга изродска форма на съпричастие. Така хем преживяваш душевен катарзис, хем помагаш на нуждаещите се.

Никой не е казал, че всички трябва да са щастливи. Но защо всяко потенциално щастие трябва да е финансово постижимо? Ако подариш на болно дете играчка, майка му ти се сърди защо не си я превел по сметка.

Магията и вълшебството ги има само в приказките. Ако ти си добър човек, ще го доказваш всеки ден, не само на Коледа. Ако осъзнаваш болките на обществото, ще те е грижа всеки ден, не само на Коледа. И тогава няма да се налага да те убеждават, че на Коледа се случват чудеса. Защото хората няма да се надяват на чудо, ако чувстват, че на някой му пука всеки ден. Всичко останало е демагогия. Ако не те е грижа, по-добре си го признай и не използвай Коледата, за да се самоубедиш, че си "добър". Тя е достатъчно консуматорски опропастена, за да я използваме и за морална просия.

Вредна ли е наистина Коледата?

Вредна е, защото създава условни рефлекси.
Ако е Коледа, съчувствам и дарявам, ако не е, забравям.
Ако е Коледа, обичам и подарявам, ако не е, забравям.
Ако е Коледа, се усмихвам и прощавам, ако не е, лошото не го забравям.

Мисля си, че ние живеем от празник на празник и просто запълваме с нещо останалото време. А смисълът всъщност е точно в останалото време.