За мъжете и дупките

Преди много време излизах с един, чиято крилата фраза беше "Аз, като видя дупка, не мога да не бръкна в нея". Под това могат да се разбират твърде много неща, включително не само просто любопитство. Не знам защо това ми е направило такова впечатление, че да го помня до днес. Но с времето започнах да си изграждам известна представа за поведението на мъжете именно върху тази проста философия.

Онзи ден видях типичната картинка на няколко мъже, съсредоточено надвесени над една дупка. Минавам покрай тях и се чудя какво толкова интересно има там, че да задържи вниманието им толкова дълго. Гледам плахо отстани и виждам какво е то. Ами дупка! Нищо друго. Те си стоят заради самата дупка, а не заради нещо, което се намира вътре.

Просто мъжете обичат дупките. Няма значение под каква форма са. Канафки без капак, пропаднал асфалт, пещери или някоя малка дупчица в пода. В тях се крие винаги великата конспирация и те не могат да устоят да не надникнат вътре.

Ако попитаме чичо Фройд, той с радост ще ни обясни на какво се дължи магнетичната сила на дупките. Мъжкото съзнание ги асоциирало с женска утроба и направо си умирало да намери покой там. Сигурно, като заобиколят по краищата някоя зейнала дупка и зяпат вътре получават духовно просветление и са по-близо до нирваната. Сигурно. А може да има и друга причина, но с почти същото следствие. Зависи от дупката.

Но, естествено, няма нищо лошо в това явление. Нека си гледат в дупките, но само да внимават, че не се знае какво ще ги изненада отвътре.