Плуващият тигър

Тигрите са хубави животни. Величествени и егоцентрични. Мислила съм си колко ще е хубаво да си имам един. Ще си го водя на каишка, даже може и да ме носи на гръб. С това определено ще отнема от величието му, но пък ще си станем много близки и ще го милвам по муцунката. Обещавам, че много ще го обичам и ще се грижа за него.

Не си мислете, че съм гадна. Все пак говорим за тигър, не за мъж. Както ни е известно, мъжете оцеляват по нашите ширини, но как ли преживяват тигрите?

Миличките те, затворени в затвори зад решетки, в аквариуми...В аквариуми! Че те да не би да могат да плуват?! Май се сетихте вече за какво ви говоря. Централното събитие тази седмица е аквариумният тигър. Не паркетният лъв, а аквариумният тигър в ЦУМ.

Защо им е на хората да се вълнуват чак толкова от един тигър? Взех да си мисля, че е последният оцелял на нашата планета. Животинчето го хранят добре, на топло е, има хора около него, не му е скучно. Да сте го чули да се оплаква? Взе да се носи слух, че написал жалба, защото се били отнесли нехуманно с него. Но после заспал и не дочакал отговор. Горкия, няма и да дочака...Още повече, че бил и леко надрусан, не за друго, а за да не надига глас.

Аз пък си мисля дали пък и нас не се опитват да ни понадрусат с тая "новина"? Ей така, да погравитираме около нея, да се повълнуваме, да идем да му се изплезим на стъклото. После като го забравим, ще почнем да купуваме подаръци и да си посипваме главите със звезден прах. А като се усетим и ни хване абстиненцията, ще си я посипем с пепел.

Да не забравя! Искам тигър за Коледа! Миау!