Ray of light

Ако аз съм чучулига*, а ти сова**, значи ли това, че вечно ще се разминаваме...

*става рано; обича сутрешния въздух; не се сърди (или поне не много), ако я събудят рано сутрин; излиза с желание и започва новия ден с усмивка.

**ляга си късно (понякога твърде късно); може да спи до обяд; сърди се, ако го събудят (понякога не много); започва новия ден с усмивка, но някъде около 1pm.

Може би съм вманиачена по светлината. Все искам да ми е светло- слънце, лампи, големи прозорци, стъклени покриви...Не искам да пропусна нито лъч. Ако нямам щори, мога да стана в 7am и да съм се наспала, да изляза с желание, докато другите сънуват поредния си сън и дори не можеш да ги помръднеш. Ако някоя песен ми харесва, то е защото си предствям изгрев, слушайки я. Странно...

Но странно защо все попадам на мъже, които са същински сови. Лягат си в малките часове на денонощието, стават по обяд и им идва хъс за живот чак в ранния следобед. После имат време за себе си чак след 9 вечерта...

Не че не е интерсно. Ама малко се разминаваме, което значи, че пропускаме някои неща.

Така че, ако искате да ми сваляте звезди, по-добре се откажете. (Е, може понякога). Но най-добре ми подарете изгрев.

Просташка уравниловка... или струва ли си да ти пука?

Какво си мисли едно момиче в неделя вечер пред компютъра, с чаша вино в ръка, слушайки Бари Уайт?.......За мащабите на простотията, разбира се!

Случайно попаднах на следното и много ми допадна. Тези неща съм си ги мислила много пъти, но се оказа, че някой друг се е сетил преди мен да ги напише. Браво!

Скрит зад някакъв “никнейм”, простакът се чувства абсолютно свободен дръзко и непрестанно да ръси най-цветисти простотии.

Да! Всички в интернет пространството са всесилни. Там те са това, което не могат да бъдат извън него. Нереализираните им скрити страсти се разразяват с велика мощ, за да пометат всеки наивен опит за себеизразяване.

Ама защо са винаги толкова компетентни по всички въпроси? Може би това ще се запита някой. Прост отговор за прости хора: не са толкова компетентни. На теб, който се предполага, че не си простак, просто не ти се дава възможност да ги "засечеш", когато му е времето. Те вече са си изговорили "компетентните" приказки и на теб ти остава само да се "пулиш".

Като надушат, че някой не е като тях, простаците рипват наежени срещу него и тръгват да го съсипват

Е, хора, много съжалявам, не може всички да са прости като вас! Простотията натрапчиво иска да унифицира. Просташка уравниловка! Чудя се как не е засегнала още цялото население на тази страна. Макар че, амбициозно се опитва да го направи.

Трябвало да се пише така, както у нас се пее… чалга: хем просташки, хем… прочувствено.

Добре казано! Мисля си да си направя един "чалга блог". Хем ще въведа нов жанр, хем ще си направя експеримент. Интересно ми е да видя дали "простаците" ще го лансират по света.

Аз, ако бях "пич" (сигурно така щяха да го кажат простаците), щях да си сложа нещо горе, леко в дясно, да, там! Браво, видя го! (sorry, removed)

Е, пич ли съм?!

no connection

Най-често смисълът на желанията е един. Без значение какво си пожелаваш, вътрешно се стремиш да подредиш живота си. Искаш го, защото липсата му до известна степен те дестабилизира и търсиш начин да запълниш празнината (току-що смених последната дума, защото мисля, че скоро няма да използвам нейния синоним:)))

Обаче си мисля, че напоследък не искам животът ми да е подреден. Продължавам да си пожелавам разни неща, както и да се отказвам от други, но сякаш го правя не за да внеса ред, а още повече хаос. А аз ужасно много обичам реда. Чували сте израза "подредено като в аптека". Е, аз смятам, че аптеките са разхвърляни.

Струва ми се, че имам нужда от малко хаос, за да намеря реда. Сега си пожелавам противоречиви неща, за да се провокирам. Малък експеримент с неизвестен край.

City lights (малки импресии)

Някога big city ме плашеше. Не намирах нищо красиво в него. Мислех, че опустошава и те прави безчувствен. Мислех, че убива вътрешно. Бавно.

После свикнах. Но пак мислех, че убива. Бавно. Но този път сладко. С удоволствие наблюдаваш как го прави. Ставаш твърде нетърпелив, после невнимателен и най-сетне безкомпромисен. Така big city убива твоята наивна неопитност. Отнема ти девствеността и те прави част от себе си. Но дали това те кара да го мразиш?

Сега не ме плаши, а ме вдъхновява. В големия град аз нямам нищо. Но той нищо не ми е отнел. Мисля, че аз лукаво го използвам. Пия от силите му, за да живея. Тъпча дръзко улиците му и не му давам да ми се подиграва. Никога.

Не зная дали между нас има симбиоза, поради простата причина, че дори не мога да предполагам дали той има полза от мен. Другият вариант би бил аз да паразитирам върху него. Което, от своя страна, ме поставя в позицията на силния. Още по-добре.

Мисля, че понякога флиртува толкова дръзко, че губя съзнание. Той е готов да ми даде всичко. Независимо дали го искам или не. А после ще ме заблуди, че имам нужда от него, за да бъда готова и аз да му дам всичко. Накрая ще се прави, че не го интересувам, за да изпита предаността ми. Всъщност никога не се знае кой ще победи.

А това дори няма значение. Защото аз обичам неговите светлини и той ме кара да се чувствам жива. Зная, че го притежавам. И за това не са ми нужни никакви физически доказателства. Достатъчно е вечер да вървя уверено и с лека усмивка по неговите улици. Да гледам потоците от светлини и да си казвам: не си съвършен, но ме правиш щастлива.

The girl next door

Помислих си...като е розово, нека да е много розово! Или какво разкриват безобразно тънките стени на блока...

The girl next door беше заглавие на някакъв филм. Май го бяха превели като "Съседка за секс". Вие може би си мислите, че всъщност означава просто "момичето, което живее до нас", но и това не е. Означава "обикновено момиче". Такова, с което си свикнал и което изслушва всичките ти глупости, когато поредната готина мацка те е отрязала. И после, естествено, се влюбваш в нея. Това е неизменният сюжет на всички американски колежански филмчета. Но на мен повече ми допада странно адаптираният превод на български..."Съседка за секс".

Така...имам си и аз една такава съседка. Когато прави секс, смята явно, че всички трябва да разберат това. Най-гръмогласното момиче на света! Просто няма порно филм с такова озвучение. Повярвайте ми.

Съседката е the girl upstairs, за която нищо друго не ми е познато, освен гласа й. Толкова розов глас, че дори да видите небостъргач, боядисан в най-ярко розовия цвят на света, няма да ви направи такова впечатление. Да, слухът понякога се оказва "по-възприемащият" рецептор.

Малко е страшничко, когато го чуете за пръв път, но после става много забавно, когато Ани Салич и Юксел Кадриев ви четат новините на този фон. Или просто четете за някой тъп изпит и "съседката за секс" започне да ви "пее".

Когато се настаних в тази стая, съквартирантката ми ме предупреди за феномена от горния етаж, но фантазиите ми бяха бедни в сравнение с това, което чух през една невинна слънчева сутрин...

Скоро не съм я чувала, но сигурно е защото през една порочна тънма нощ се скара с приятеля си. Още не знам дали искам той да се върне...