неделя, януари 28, 2007

Ray of light

Ако аз съм чучулига*, а ти сова**, значи ли това, че вечно ще се разминаваме...

*става рано; обича сутрешния въздух; не се сърди (или поне не много), ако я събудят рано сутрин; излиза с желание и започва новия ден с усмивка.

**ляга си късно (понякога твърде късно); може да спи до обяд; сърди се, ако го събудят (понякога не много); започва новия ден с усмивка, но някъде около 1pm.


Може би съм вманиачена по светлината. Все искам да ми е светло- слънце, лампи, големи прозорци, стъклени покриви...Не искам да пропусна нито лъч. Ако нямам щори, мога да стана в 7am и да съм се наспала, да изляза с желание, докато другите сънуват поредния си сън и дори не можеш да ги помръднеш. Ако някоя песен ми харесва, то е защото си предствям изгрев, слушайки я. Странно...

Но странно защо все попадам на мъже, които са същински сови. Лягат си в малките часове на денонощието, стават по обяд и им идва хъс за живот чак в ранния следобед. После имат време за себе си чак след 9 вечерта...

Не че не е интерсно. Ама малко се разминаваме, което значи, че пропускаме някои неща.

Така че, ако искате да ми сваляте звезди, по-добре се откажете. (Е, може понякога). Но най-добре ми подарете изгрев.

1 коментар:

Лили Буюклийска каза...

Много сладуранско сравнение. Според мен важното е да се усмихвате заедно, а не кой кога става. Вярно, че ще сте в различни периоди на жизнения цикъл но това си е като да си говорите България-САЩ ...или почти :)