След внимателно наблюдение, а може би не чак толкова внимателно, защото много добре запомням реклами, в чарта влизат следните шедъоври:
Нашият Number 1 е: "Котеее...миаууу" Не може да не сте гледали невероятната, поразителната реклама на "квалитетното" ухание на "Евтерпа". Ако не сте гледали, накратко за вас: яко мутренски сюжет, мацка по белъо, въпросното коте, и нейният неотразим приятел със спортна кола. Червена, разбира се, вие какво очаквахте! Краткият им диалог е направо емблематичен: "Какво да си сложа?"-казва тя нацупена и с полу-скимтящ глас, разтваряйки халата си, демонстрирайки белъото си. Червено, разбира се, вие какво очаквахте! А той: "Сложи това!" и й подава въпросния парфюм. Някога Мерилин Монро беше споделила "интимно", че си лягала облечена само в няколко капки от любимия си Chanel N5. Е, какво да кажем сега? Че "Евтерпа" е новият Шанел ли? Без съмнение. Ама много ясно, че се майтапя! Особено с тази пошла реклама.
Number 2: Без съмнение това е "Златното чудо"! Мале, незнам от къде да започна! Хайде, нека е от Азис. Ох, Азис! Той определено е един от най-лошите избори за рекламно лице на продукт за отслабване. Въпреки отчаяните му опити да извае бедра, както сам той се изрази, като на Бионсе, фигурата му си остава доста тлъстичка. Тъпото режисъорско хрумване да бъде издължено тялото му чрез някакъв оптичен ефект е направо отчаян опит за оптическа измама.
Съжетът е повече от долнопробен. Врачка, кристално кълбо и екзалтираният Азис, който така по женски престорено "чупи" китки.
А репликата на създателя на продукта "За да бъдете ОШЕ по-елегантни..." направо те поразява. Не можаха ли да го изрепетират малко повече, че ОЩЕ поне да не звучи като ОШЕ?
Number 3: И като сме подкарали продуктите за отслабване, които напоследък станаха така популярни, не можем да не се спрем на "Калорекс- железен ефект". Това е направо поразително: "Не гълтай корема, гълтай Калорекс!" Командата чудесно се вписва във военната обстановка. Що за креативно хрумване!
Number 4: Кафе "Вита Голд". Драго-чая рекламира кафе за отслабване. Гениално!!! Толкова е оригинално. И чалгичка звучи за фон. Как иначе! Нали има и чалга певица.
Number 5: Всички реклами на продукта против пъпки "Лептен". Не ми се коментира вече, стана ми кофти...Ще ви насоча само да забележите нарисуваните пъпки. Доста са гадни, но пък се махат лесно. Само трябва да се измиете с малко водичка! За какво ви е "Лептен"? Пъпките просто се отмиват!
Много ми се иска да разбера чий е гениалният ум сътворил тези шедъоври. Струва ми се, че никоя уважаваща себе си рекламна агенция не би се подписала под подобно нещо. Или може би греша?
сряда, юли 26, 2006
вторник, юли 18, 2006
Men in (black) suit
Що се отнася до мен, писането е въпрос на вдъхновение. А самото вдъхновение би могло да се дължи на множество неща. Днес то идва от нещо съвсем тривиално- мъжкия костюм. Защо именно костюмът? Просто- мъжете изглеждат най-добре в тази дреха. Тогава дали няма да се окаже, че обектът на моето вдъхновение е някой мъж? Много вероятно.
Мисля, че не съществува мъж, който да не изглежда добре в костюм. Е, вярно, че на някой им стои шеметно, а на други просто добре, но рядко се срещат изключения от правилото. Ако има такива, то най-вероятно те не изглеждат добре в каквото и да било.
Произхода на тази дреха откриваме някъде през 17 век, когато британският крал Чарлс Втори задължава всички мъже в кралството да влизат в съда облечени единствено с тогавашния “прототип” на съвременния костюм. Вероятно се сещате, че облеклото им тогава е придружено от неизненния аксесоар перука и някои други кичозни атрибути.
Всъщност първообразът на днешния бизнес костюм е изработен в Северна Америка през 19 век. Благодарности на неговия “откривател”, че облагороди мъжете и ги направи особено приятни за окото и душата:))
Разбира се, костюмът не е дреха, която може да се носи навсякъде и по всяко време. Повечето мъже го обличат само за някое по-специално събитие, други го носят ежедневно, но това най-често има връзка с работата им. Аз лично им препоръчвм да залагат на него колкото се може по-често;) Носете си сакото дори с дънки и някоя съвсем елементарна едноцветна тениска. Малко неглиже, но винаги елегантно. Естествено си сложете хубави обувки, те като че ли имат най-голямо значение.
Просто не ми излиза от ума винаги облеченият с костюм Julian McMahon. Ако не се сещате кой е той, това е актъорът, който играе д-р Крисчън Трой в “Клъцни/ срежи”. Това е последното ми откритие. Трябва да му се признае, че определено е от онези, които изглеждат шеметно в костюм. Но това не винаги е от костюма...както се уверих, изглежда прекрасно и без него. И на Юксел Кадриев костюмът му стои повече от добре, но и без него си е ужасно хубав мъж.
Както виждате, не е задължително да носите костюм, за да сте хубав и елегантен. Приятелят ми изглежда чудесно както в белия си костюм на Capaska, така и в черния си анцуг Adidas. Природа.
Мисля, че не съществува мъж, който да не изглежда добре в костюм. Е, вярно, че на някой им стои шеметно, а на други просто добре, но рядко се срещат изключения от правилото. Ако има такива, то най-вероятно те не изглеждат добре в каквото и да било.
Произхода на тази дреха откриваме някъде през 17 век, когато британският крал Чарлс Втори задължава всички мъже в кралството да влизат в съда облечени единствено с тогавашния “прототип” на съвременния костюм. Вероятно се сещате, че облеклото им тогава е придружено от неизненния аксесоар перука и някои други кичозни атрибути.
Всъщност първообразът на днешния бизнес костюм е изработен в Северна Америка през 19 век. Благодарности на неговия “откривател”, че облагороди мъжете и ги направи особено приятни за окото и душата:))
Разбира се, костюмът не е дреха, която може да се носи навсякъде и по всяко време. Повечето мъже го обличат само за някое по-специално събитие, други го носят ежедневно, но това най-често има връзка с работата им. Аз лично им препоръчвм да залагат на него колкото се може по-често;) Носете си сакото дори с дънки и някоя съвсем елементарна едноцветна тениска. Малко неглиже, но винаги елегантно. Естествено си сложете хубави обувки, те като че ли имат най-голямо значение.
Просто не ми излиза от ума винаги облеченият с костюм Julian McMahon. Ако не се сещате кой е той, това е актъорът, който играе д-р Крисчън Трой в “Клъцни/ срежи”. Това е последното ми откритие. Трябва да му се признае, че определено е от онези, които изглеждат шеметно в костюм. Но това не винаги е от костюма...както се уверих, изглежда прекрасно и без него. И на Юксел Кадриев костюмът му стои повече от добре, но и без него си е ужасно хубав мъж.
Както виждате, не е задължително да носите костюм, за да сте хубав и елегантен. Приятелят ми изглежда чудесно както в белия си костюм на Capaska, така и в черния си анцуг Adidas. Природа.
петък, юли 14, 2006
Философски стил
Лайф стайл никой не може да ви наложи, вие сами си го изграждате, а ако се окаже, че сте достатъчно влиятелни, може да намерите и последователи. Обаче не ви препоръчвам да следвате стила на един мой познат. Това, естествено, зависи само от вас, но все пак го избягвайте с оглед добрия вкус.
Въпросният човек като че ли е най-колоритен през лятото. Е, как иначе, все пак това е сезонът, през който можем да си позволим най-голямо разнообразие в облеклото. И да демонстрираме малко плът, разбира се:) Той като че ли добре разбира това и редовно си облича от онези потници, дето им казват "потник с мускули". Ммм да, особено подходящи са, когато сте ходили на плаж и сте изгорели. Направо потресаваща гледка е човек изгорял на слънце, докато е носил такъв потник. Получава се т.нар. текезесарски тен, който гарантирано ще ви спечели много почитателки. Но да не го виним за потника. Лято е, а все пак е топло, разхлажда се човекът.
Срещам го не веднъж в следното стилно съчетание: въпросния потник, милитъри панталон, но не в цвят каки, а в разни сини нюанси, сложил си е ярко зелен колан-любимият му. Обул е джапанки, не чехли, да, правилно чухте, от онези за баня. Скоро си е направил много готина прическа. Руси кучури на тъмна основа, разрошени небрежно с пяна за коса. Направо е неустоим.
Вижте сега, облеклото мога да го преглътна. Макар и много неудачно, да кажем, че това си има човека, това си е облякъл. Но златните ланци, о, да, златните ланци са направо трудно преглътваеми. Един дебел на връта с нещо като медалъон, по-скоро масивна плоча, гривна на ръката, обици на ушите, понякога и пръстен. Накичен като коледна елха! Естествено един фалшив часовник прекрасно завършва тоалета му.
Е, какво сега, стана ли ви смешно. Или може би сте състрадателни и снизходително му пожелавате да е щастливо момчето, щом така си се харесва. Е, прави сте. Ама ги има много такива индивиди. Определено момчето не страда от финансови затруднения, нито пък от комплекси. Той е млад, здрав, за интелигентен много ще се замисля дали да кажа. Все пак учи философия. А, изненада! Те философите са си странни хора. Помните Диоген. Него материалното не го интересуваше, живееше си в бъчвичката и не изпитваше респект към никого и към нищо. Егати пича! Та, нешето момче с ланците много добре се котира сред осмокласничките. Той просто така добре ги омайва с ораторското си изкуство. Драго ти е да го слушаш. Използва активно обръщението "ма" и разни звуци от сорта на "ауууу", "лелеее", "тц-тц-тц", като види момиче с къса пола, изобщо не се притеснява да говори на висок глас за физиологичните си нужди и т.н.
Айде стига съм говорила, че взе да излиза много високопарно. Добро си е момчето. Не се вписва хич в интелектуални среди, но пък с него можеш да си отпуснеш душата и да се смееш до припадък. Вярно, почти сигурно е, че ще умреш от срам с него, но смехът си заслужава. Супер разтоварваща терапия!
Въпросният човек като че ли е най-колоритен през лятото. Е, как иначе, все пак това е сезонът, през който можем да си позволим най-голямо разнообразие в облеклото. И да демонстрираме малко плът, разбира се:) Той като че ли добре разбира това и редовно си облича от онези потници, дето им казват "потник с мускули". Ммм да, особено подходящи са, когато сте ходили на плаж и сте изгорели. Направо потресаваща гледка е човек изгорял на слънце, докато е носил такъв потник. Получава се т.нар. текезесарски тен, който гарантирано ще ви спечели много почитателки. Но да не го виним за потника. Лято е, а все пак е топло, разхлажда се човекът.
Срещам го не веднъж в следното стилно съчетание: въпросния потник, милитъри панталон, но не в цвят каки, а в разни сини нюанси, сложил си е ярко зелен колан-любимият му. Обул е джапанки, не чехли, да, правилно чухте, от онези за баня. Скоро си е направил много готина прическа. Руси кучури на тъмна основа, разрошени небрежно с пяна за коса. Направо е неустоим.
Вижте сега, облеклото мога да го преглътна. Макар и много неудачно, да кажем, че това си има човека, това си е облякъл. Но златните ланци, о, да, златните ланци са направо трудно преглътваеми. Един дебел на връта с нещо като медалъон, по-скоро масивна плоча, гривна на ръката, обици на ушите, понякога и пръстен. Накичен като коледна елха! Естествено един фалшив часовник прекрасно завършва тоалета му.
Е, какво сега, стана ли ви смешно. Или може би сте състрадателни и снизходително му пожелавате да е щастливо момчето, щом така си се харесва. Е, прави сте. Ама ги има много такива индивиди. Определено момчето не страда от финансови затруднения, нито пък от комплекси. Той е млад, здрав, за интелигентен много ще се замисля дали да кажа. Все пак учи философия. А, изненада! Те философите са си странни хора. Помните Диоген. Него материалното не го интересуваше, живееше си в бъчвичката и не изпитваше респект към никого и към нищо. Егати пича! Та, нешето момче с ланците много добре се котира сред осмокласничките. Той просто така добре ги омайва с ораторското си изкуство. Драго ти е да го слушаш. Използва активно обръщението "ма" и разни звуци от сорта на "ауууу", "лелеее", "тц-тц-тц", като види момиче с къса пола, изобщо не се притеснява да говори на висок глас за физиологичните си нужди и т.н.
Айде стига съм говорила, че взе да излиза много високопарно. Добро си е момчето. Не се вписва хич в интелектуални среди, но пък с него можеш да си отпуснеш душата и да се смееш до припадък. Вярно, почти сигурно е, че ще умреш от срам с него, но смехът си заслужава. Супер разтоварваща терапия!
събота, юли 08, 2006
Постоянен въпрос
Защо хората са такива егоисти?
Защо винаги трябва да искаш, за да получиш нещо?
Защо на никой не му пука?
Защо всички си мислят, че всичко ти е ясно?
Защо трябва да се крием един от друг?
Май въпросите отдавна са повече от един...
Защо другите си мислят, че това, което знаят те, го знаеш и ти, по дяволите???
Не може, просто не може, да не ти се е случвало единствен ти да пропускаш нещо, единствен ти да не си там, където са другите, във времето, когато те са там... Ако не ти се е случвало, си голям щастливец! Поздравления!
Ако пък ти се е случвало, вероятно знаеш как стоят нещата...Понякога се чудя "Господи, как е възможно всички да знаят, само аз да не знам???" Може да съм разсеяна, може пък изобщо да не ми дреме какво правят другите, което, by the way, е по-вероятното. Ама все пак не може ли някой да си отвори устата, ей така, толкова е лесно, да каже нещо, което знае, че те засяга, и то при положение, че няма да пукне, да речем, ако ти го каже.А?
Ето как стоят нещата. За да не звучи отнесено. Дребно нещо- казват ти, че изпитът ти е от 12.00, а той е от 10.00. Дори да се е променило, е как всички разбраха, а само ти и още 1-2 човека не сте? Това днес. Преди години: имаш изпит по немски (приравнителен), знаеш датата, но се променя. Никой не ти казва. Оправяй се. Голяма гадост. На никой не му пука. Спасявай се сам.
Отказвам да разбера и да възприема подобен манталитет. Грозно е. Гадно е.
Всеобща максима днес: "Оправяй се сам. Никой не ти е длъжен." Съгласна. Но само ако това засяга личните ми въжделения. Да, информацията е скъп ресурс. Но не, няма да обеднеете драстично, ако споделите с колегите си в колко часа е изпитът.
Никой не е длъжен да носи отговорност за мен, дори не бих позволила подобно нещо. Става дума за нормални човешки взаимоотношения. Примерите бяха само за да се разберат изводите. Example doesn't matter. At all.
Защо винаги трябва да искаш, за да получиш нещо?
Защо на никой не му пука?
Защо всички си мислят, че всичко ти е ясно?
Защо трябва да се крием един от друг?
Май въпросите отдавна са повече от един...
Защо другите си мислят, че това, което знаят те, го знаеш и ти, по дяволите???
Не може, просто не може, да не ти се е случвало единствен ти да пропускаш нещо, единствен ти да не си там, където са другите, във времето, когато те са там... Ако не ти се е случвало, си голям щастливец! Поздравления!
Ако пък ти се е случвало, вероятно знаеш как стоят нещата...Понякога се чудя "Господи, как е възможно всички да знаят, само аз да не знам???" Може да съм разсеяна, може пък изобщо да не ми дреме какво правят другите, което, by the way, е по-вероятното. Ама все пак не може ли някой да си отвори устата, ей така, толкова е лесно, да каже нещо, което знае, че те засяга, и то при положение, че няма да пукне, да речем, ако ти го каже.А?
Ето как стоят нещата. За да не звучи отнесено. Дребно нещо- казват ти, че изпитът ти е от 12.00, а той е от 10.00. Дори да се е променило, е как всички разбраха, а само ти и още 1-2 човека не сте? Това днес. Преди години: имаш изпит по немски (приравнителен), знаеш датата, но се променя. Никой не ти казва. Оправяй се. Голяма гадост. На никой не му пука. Спасявай се сам.
Отказвам да разбера и да възприема подобен манталитет. Грозно е. Гадно е.
Всеобща максима днес: "Оправяй се сам. Никой не ти е длъжен." Съгласна. Но само ако това засяга личните ми въжделения. Да, информацията е скъп ресурс. Но не, няма да обеднеете драстично, ако споделите с колегите си в колко часа е изпитът.
Никой не е длъжен да носи отговорност за мен, дори не бих позволила подобно нещо. Става дума за нормални човешки взаимоотношения. Примерите бяха само за да се разберат изводите. Example doesn't matter. At all.
Абонамент за:
Публикации (Atom)