Good morning, miss

Много обичам да вървя пеша. Винаги съм го правила. Дори много често съм отказвала на познати, които са искали да ме закарат до някъде. Защото за мен ходенето пеша е истинско удоволствие. То ме стимулира да мисля и да се усмихвам. Но сега ми липсва много. Все още се усмихвам на пук на дебилните физиономии около мен, но ходенето пеша наистина намаля значително. Просто защото няма начин да извървя разстоянието от Студентски град до центъра. Даже и с колело не може, защото не се знае дали ще съм жива след това...

Да, но пък за сметка на това значително се увеличиха контактите ми с разни хора. Не разбирайте под това комуникацията. По-скоро досега с нечий крак върху новите ми обувки или просто съживяващо сръгване в ребрата. Толкова лесно се общува с хората! Особено когато са те подпрели отвсякъде и даже няма нужда да се държиш. Няма съмнение, че става дума за любовта на моя живот. Автобус 280.

Прекрасна сутрин. Събуждам се в чудесно настроение. Дори още преди да съм се погледнала в огледалото. Да, като се погледна в огледалото рано сутрин се чувствам много добре. Защото се харесвам. На пук на комплексираните жени аз се харесвам дори когато не съм си сресала косата. Естествено, не слагам грим. Защото нямам нужда. Не казвам, че тези, които слагат имат физическа нужда от това. По-скоро е психическа. Както и да е, аз съм в много добро настроение.

Изобщо не ме дразни блъсканицата в моя любим автобус. Слушам си една песничка на T.I. и си представям приятно утро с лек бриз, който разклаща клонките на палмите...Няма бриз, а е много задушно, освен това господинът до мен е решил да пропуне сутрешния душ, а може би и вечерния, но какво от това! Няма никакво значение.

Всичко би било идеално, ако не беше решила да се качва истерична лелка! Не мога да си обясня как може всички да се качват мирно и спокойно, а лелките и бабичките трябва да ги разберат всички, че са там! Уви! Даже и приятната музика не успя да задържи раздразнението ми. Тя крещи, бута се и даже ругае, докато блъска една бременна жена. Абсолютна вещица. Не знам дали това е симптом на възрастта, но определено не го приемам за нормално.

В този момент направо получих просветление. Помислих си колко абсурдно е всичко това. Абсурдно чак до степен на лудост. Хората са полудели. А на мен не ми трябват такива екстремни изживявания. Е, това беше истинското събуждане. Good morning, miss. Welcome to the real world.
А ми се искаше контекстът на Good morning, miss да бъде съвсем различен...