Май е време да си поговорим за заведения. За добро или за лошо те се превърнаха в неразделна част от ежедевието ми, защото, както се казва, трябва да се яде и това си е. Ако ме видите, ще си кажете, че това определено не е най-основното ми занимание. Яденето, де. Ама все пак се случва по около три пъти на ден. Не е за вярване, хм.
Според Сократ, май той беше, ние не живеем, за да ядем, а ядем, за да живеем. Че ядем, за да живеем е вярно, но и си прекарваме половината от живота на масата. Така че темата не е за пренебрегване.
Тъй като не се намираме в крайно изгодното положение на маймуните от джунглата, които се снабдяват с банани направо от клона, е хубаво да поразсъждаваме върху психологията на хората от ресторантите. Според моите наблюдения те са решили да ни прехранят. Може и да са много загрижени за нашето оцеляване, но на мен ми се струва, че кощунствено разхищават ресурси в стремежа си да ни накарат да си платим повече. Малко са хората, които имат физическата възможност да погълнат половин кило спагети, огромна буца месо, която се нарича пържола, гигантска купа салата или 500 грама пържени картофи. Изобщо не става въпрос това да стане наведнъж. Всяко по отделно си е достатъчно много, дори и салатата. Много съм си блъскала главата над въпроса защо, по дяволите, не предлагат порции на половината. Напълно достатъчни са, за да се нахрани човек, а и освен това може да поръча няколко неща, които му се хапват, а не само едно.
По принцип хората казват, че в София е скъпо. Действително ще ви се стори така, ако не се замисляте как стоят нещата. Цените биха били доста приемливи, ако количествата също бяха в нормата. Но те принуждават да поръчваш големи количества, като същевременно си плащаш за тях подобаващо. Като няма как да го избегнеш, го правиш, но това те дразни. Особено ако си нямаш собствена кухня, в която да си сготвиш. Признавам си, че на мен това определено не ми е силна страна, но все пак не съм чак толкова за оплакване.
Разконспирирахме ги гадните ресторантъори:) Сега подмолният им план е вече разкрит, ама какво от това? Пак ще си ходим преяли и с празно джобове. Това последното беше много смешно:))
Да ви е сладко!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Хаха, Станиславче, къде ги видя тези неща бре? Кой е тоя ресторант в който порциите са толкова големи, че трябва да ги делят на две?
Ех, често ми се иска да имах стомах на момиче и да ми стига и малко храа...Уви!
Жоро, навсякъде са такива порциите. На мен са ми предостатъчни, аз това не мога да го изям изобщо. От моя гледна точка, ако са на половина, ще е идеално. Ама за теб не знам.
Като ходиш някъде по ресторанти тогава, викай ме с теб!
Аз ще се погрижа да не остава нищо по чиниите... :)
Ще ми завиди някой, колко услужливи приятели имам!:))
Публикуване на коментар