Сложно е да го кажеш просто

Някога много обачах абстракциите, но това се промени до известна степен. В последно време ги използвам, ако искам да объркам някого или просто да го тествам колко бързо се ориентира. Дали може да разсъждава извън обозримото. Дали притежава чувтвителност за неща извън неговата екзистенция.

Честно да ви кажа горното не мога да го кажа по-просто. Убийте ме, линчувайте ме, обвинете ме в снобизъм, ама не мога. Мога да го кажа и по-сложно. Но по-просто не мога. Бихте се гордяли с това? Не и аз.

Някога бих. Но сега не. Може би сега уважавам повече хората.
Смисълът на всичко това е, че понякога се налага да говорим на прост език. Все още си мисля, че мога да изразя себе си абсолютно точно само при положение, че използвам точни термини, разнообразни думи, а понякога и непознати за другите. Смея да твърдя, че съм права за това. Така го чувствам. Права съм, но не е правилно.

Мога да кажа вместо сложен- комплициран. Вместо прост- профанен. Но често си мисля, кому е нужно това. Защо нещо трябва да е канцелирано, а не спряно или екзистенциално вместо житейско? Ще се учудите ли, ако ви кажа, че литераторите поправят такива “грешки”? Сменят простото със сложно, защото езикът се “профанирал”. Някои биха казали, че по сложния начин нещата стават много префърцунени. Да, стават, ама не префърцунени, а научни, биха казали други. Аз питам защо това трябва да се превръща в стандарт? Не можем ли да говорим както си искаме, същевременно да ни разбират и да не изпадаме в ситуация на грешка? Аз нямам проблеми със “сложните” думи. Обичам ги, защото хората се впечатляват от тях. Следователно имам два редуващи се проблема. Ако не съм си преценила аудиторията говоря сложно и хората ме вземат за “много важна”. И обратното. Особено за писането. Ако пиша така, както биха ме разбрали повечето хора, не става, защото е “профанно”.

На кой му пука! Това, което пиша сега даже и мен не ме вълнува особено. Просто заговорих, за да знаете, че понякога хората се чудят за странни неща. На мен това ми хрумна докато вървях по улицата. Взех да си мисля как да обясня на някои прост човечец какво е PR. Като взема да му разправям, че управлявам публични репутации да не би пък той да ме разбере за какво му говоря?! Тук литераторите щяха да кажат: има разминаване на кодовете и филтрите, през които хората възприемат света, бла, бла, бла.
Само като си помисля, че и аз говоря така понякога, направо ми става лошо...