Това са просто някои мисли, които ми манават през главата, когато си мисля как да организирам бита си. Макар да имам “удивителната” способност да изключвам сетивата си за неща, които не ми харесват, с времето идва щастливият им час, за да ме тормозят. По принцип. Но принципите на нещата понякога не са това, което са. С малко хумор и ирония всичко разцъфтява, а и животът става по-приятен. Уверете се сами.
!Първи впечатления след дълго отсъствие.
Мислите си, че сте оставени на произвола на съдбата, щом живеете в Студентски град. Грешите. Мен ме изненадаха много приятно. Отключвам си стаята и мисля, че нещо съм се объркала. Номерът на врата е същия, но стаята е друга. Направили са ми ремонт. Безплатно от блока. Е, как да не се почувстваш специален? Хората се грижат за теб. Въпреки че стаята ми беше в доста добро състояние, новите тапети, балатум, по-белия таван, врати и прозорци определено променят нещата. Най-наложителното не са оправили. През зимата отново ще топлим космоса със зеещите си прозорци, но нищо, имаме си нова стая!
Това, което ме радва най-много е решението на един абсурд. Не знам дали сте забелязали един голям пропуск на човешката мисъл. Пътеките, които свършват в небитието. Вървите си по една пътечка, асфалтирана, и изведнъж изненада! Тя свършва в калта, не за друго, а за да ви провокира да си размърдате мозъка. И краката. Хайде всички обратно! Нова обиколка.
Та коварната пътечка, която използвам най-често вече е с плочки. Направо се чувствах като кралица, когато стъпих на нея! Отново се чувствам специална:)) Толкова малко му трябва на човек, за да е щастлив!
!И едно откритие.
Магарешките бодили са много упорит плевел. С голямо неудоволствие забелязах, че са превзели всичко. Изглежда е имало някакъв отчаян опит да премахнат бурените зад блока, като ги запалят. Другите са изгорели, магарешките бодили са останали.
Още на пролет се чудех защо никой не си прави труда да окоси двуметровата застителност в Студентски град. Може би не искат, защото се надяват тя да скрие боклука в градинките, както го прави снегът през зимата. Тъпо.
Мисля си, че ако повечето хора не смятаха, че имат по-значими проблеми от гадната трева можеше да си сформираме една ССББ. В превод: Студентска Служба за Борба с Бурените. Ще си купим няколко коси и ще ги обезглавим тия бурени! Обаче повечето хора смятат, че това не е тяхна работа и може би са прави. Но като никой не се заема, какво, да ни превземат ли?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Хм, Станиславче, просто си отишла в подходящия момент и затова са ти толкова розови впечатленията! Аз отидох, когато целия ми багаж беше изхвърлен навред из стаята, всичко беше в прах, а новите плочки и банята едвам се личаха от него... После се наложи да спя една нощ в София и спах не на едно легло, а на три и то едно върху друго, защото бяха събрали цялата покъщина в стаята на куп, понежел лепят тапети... Мда, как да не му стане величествено на човек! Сега като се прибера в неделя не знам какво ще намеря...
Прав си, че съм уцелила момента. Особено след като съквартирантката ми беше почистила, за което сърдечно й благодаря:) По нейните думи е било ужас преди да се захване с метлата и парцала.
Публикуване на коментар