вторник, септември 19, 2006

Кибик брадър. Отново!

Вероятно вече сте схванали идеята на моя блог. Дори и да не е absolutely distinguishing one все пак е уловима. Покрай всичко останало ми ще, ама много ми се ще, да говоря за стойностното и долнопробното, дразнещото и приятното, абсурдното и логичното...и т.н. Също така имам едно огромно желание. Положителните неща да бъдат повече. Ама как да стане, като нещата, които се случват, не го позволяват. Последното “събитие” също. Какво да ви кажа...тоя Big Brother не ми харесва и това си е!

Ако искате да затъпеете, гледайте най-дезинформационното предаване в ефира. Аз така го определям. И освен това изобщо не ми се връзва reality концепцията му. Това изобщо не е реалният живот. Гледаш някакви хора, затворени в клетка как полудяват и им се отключват най-първичните страсти. Не го разбирам този стремеж да следиш с фанатичен трепет последните клюки от къщата. И какво от това като знам, че еди кой си е изял две пържоли, а друг му се е скарал, че не си е измил чинията?! Полза никаква. Не разбирайте, че непременно смятам, че трябва да има полза във всичко, което гледам, слушам, чета или правя. По-скоро смятам, че забавлението от подобни предавания многократно отстъпва на вредите от тях. С какво ще ви навреди ли? С постоянното промиване на мозъка, с кофти сцените на агресия и дребнави свади. Със сигурност бих се сетила и за още, ако не вредни, то поне безполезни неща.

Странно ми звучи твърдението, че участниците са представителна извадка на българското население. Аз поне виждам вътре само нестандартни личности с девиантно или полу-девиантно поведение, “настанени” там само заради възможността да предизвикат скандал. Всъщност на това основно се разчита в предаването. Някой да се сбие, да се скара, да изръси някоя простотия. А пък ако някой се навие да прави секс в къщата това веднага се превръща в сензация. Просто не съм предполагала, че воайорството е разпространено в такива мащаби. То е типично почти за всеки, но нищо не може да ме накара да се зомбирам пред телевизора, за да гледам как някакви хора мачкат завивките.

През по-голямата част от времето “съквартирантите” дремат, излежават се, общо взето кибичат. Затова така съм модифицирала името на шоуто. Може да е поради липса на пространство. Все едно. Важното е, че гледаме хора, които не правят нищо, а с времето се отказват и да мислят и залагат на затлъстяването. В началото всички се опитват да създадат впечатление за хора, които “ежедневно се занимават със спорт”. Но ентусиазмът много бързо им минава. Всъщност мисля, че летаргията им е заразна. Отразява се и на зрителите. Особено ментално.

Ако ви харесва шоуто, гледайте си го. Може пък да сте открили нещо стойностно. На мен обаче засега ми е невъзможно да намеря такова нещо. Така че всяка вечер около осем часа смятам да се занимавам с нещо друго.

Няма коментари: