Bon voayage!

Петнайсетина блузи, четири-пет панталона, четири-пет поли, едно сако, не се знае, може да потрябва, няколко чифта обувки, чудя се дали да взема любимите ми Hush Puppies...набивам си в главата да не забравя трите си чифта очила, не че не виждам, просто може да потрябват. 1-2-3 и ето, че багажът ми отново е в готовност. Отново вашата бърза-смела-сръчна Станислава е събрала живота си в една чанта. Всъщност, като се замисля, какво му трябва на човек- фотоапарат и малко готина музика вършат чудесна работа. Е, и малко авоари в дебитната карта. Я виж ти! Все пак можело да се мине и с по-малка чанта.
В главата ми звучи една песен: be free, things are simple...Някакво парче на Руши Видинлиев. Създава ми готино настроение и ме кара да се замисля дали наистина багажът ми не е прекалено много...Хм, все пак ще взема петнайсетте блузи. Като се натъпчат малко, ще се съберат...
Абе, хора, пак заминавам! Обожавам да пътувам. Това ми е разбирането за живота. Не се задържай прекалено много на едно място, закрепостяваш се, забравяш чувството за свобода.
Пожелавам ви да си харесате някой висок връх и да се покатерите на него. Може и небостъргач, при липсата на друга алтернатива. Да си проясните съзнанието, така уморено от стените около вас. Да разберете, че очите ви могат да обхванат света. Да разберете, че сте свободни.
Да не забравя! Пожелайте ми хубаво време.