Аз съм найлонова торбичка и си летя, летя, летя...

От известно време си мисля дали да не бойкотирам найлоновите торбички. Това може да ви се стори странна инициатива, но аз мисля, че ще бъде много полезно.

От обикновена битова гледна точка те са същинска напаст. Ще се очудя, ако някой от вас си е правил труда да преброи колко точно найлонови торбички има в къщи. Не ви съветвам да го правите, защото ще ви отнеме много време, а както знаем, “времето е пари”. Аз също не съм ги броила, но ако може да се съди по техния обем те са стотици.
На всичкото отгоре гадните натрапници се завират на всякъде. Да предположим, че сте решили да приведете купчината им в що-годе приличен вид. Това е почти невъзможно, но в най-добрия случай сте им отделили цял един шкаф, където ги тъпчете до пръсване. С времето установявате, че той е станал напълно неизползваем вследсвие от тяхната демонична инвазия.

Те не са само в дома ви. Те са навсякъде. Само си припомнете гледката на стотиците закачени по клоните на дърветата торбички. Те се търкалят в тревата, по улиците. Няма да се поколебаят да влязат и в устата ви, когато ги подгони вятъра. Бъдете сигурни.

На всичкото отгоре незнам дали има друг предмет, който да се похвали с толкова безцелно съществуване. Дават ви ги в магазина, за да си отнесете каквото сте си купили до в къщи. След това ги набутвате в “техния” шкаф. А, да! Стават само, за да си изхвърлите боклука с тях, т.е. да го отнесете до контейнера, където завършва техният мизерен животец. Ако бях найлонова торбичка, честно ви казвам, щях яко да се депресирам!

Някога положението за тях не бе така мрачно. Спомням си, че през соцвремената и в началото на демокрацията у нас те се радваха на голяма почит. Щом се сдобиеха с ценната вещ “найлонова торбичка”, хората я употребяваха докато не се продъни на десет места. Перяха я и я простираха, а след това отиваха да пазаруват с нея. Но тогава всичко беше дефицитно и дори найлоновите торбички бяха за многократна употреба.

Днес не е така. Пренасищането е явно, а за него можем да съдим дори по безбройното количество торбички, с които разполагаме и които тъпчем по улиците. Не че това ни прави по-богати. Може да е много удобно да си отнесеш хляба, млякото и сапуна в отделно торбички, но аз не мисля, че това повишава моето благосъстояние, нито пък самочувствието ми. За какво са ми тогава?! Това важи и за всички останали безполезни опаковки. Вярно е, че опаковката продава стоката, но напоследък съм все по-склонна да предпочета стоки, които не са опаковани. Просто ми е писнало разни шарени хартийки и найлончета да отнемат от времето ми! Мразя найлона, защото за мен той е белег за всичко фалшиво. Той е навсякъде, което може би означава, че нищо истинско не е останало. Дори стъклото вече не е стъкло, а някакъв заместител. Най-гадното е, че чашите не звънтят вече както някога.

Пластмасата и найлонът са обсебили всичко с долнопробния си дъх и замърсяват безогледно. На мен са ми противни. А на вас?