Бързаме, бързаме...

Та като стана въпрос за книги, от известно време нещо ми прави впечатление. Като че ли авторите се надпреварват да концентрират действието в една напрегната точка. Нещото да се случи в колкото се може по- къс интервал от време. Ако може в 5 минути, най-добре! Ще гледам да се сетя за някои книги с подобна харектеристика. Една от тях е последната, която коментирах.
Не е трудно да си обясня защо авторите залагат на тази динамика. Просто е: самият съвременен читател не разполага с много време. Животът е динамичен и ние се адаптираме към неговия ритъм. Всички са ужасно нетърпеливи и лесно губят интерес. Това не е само по отношение на книгите, отнася се за всичко.
Нещата са ужасно обвързани. Животът препуска в див ритъм и ние с него. А книгите, като негово отражение, и те така. Прочитаме ги на един дъх. Просто нямаме търпение. Те самите ни провокират да го правим. Аз самата се опитвам да забавям темпото- нямам нужда от много адреналин, той води до стрес.
Най-лошото е, че хората се пристрастяват. Абсолютно вярно е: всички сме своеобразни наркомани! Безочливо лъжат, че искат почивка. Напротив, искат да са още по-заети. Това е единственото нещо, което им дава смисъл. И аз съм такава. В момента, в който остана без нещо, което да върша, имам чувството, че деградирам. Трябва да правя нещо, защото ще се разложа. Истинска болест. Дори това, което наричаме почивка пак е работа. Представете си, че отивате на поход в планината. Катерите се, катерите се и пак искате да стигнете до върха! Уморени сте, но не- гледката е приказна. Искате я! Тя е вашата награда! А вие просто имате нужда да вярвате, че я заслужавате. Разбира се, че я заслужавате. Все пак сте се трудили, нали?
Да, определено има такива, които си почиват с работа. Да вземем например една жена, която решава да си вземе почивен ден. Тя не бърза. Изключила е алармата на телефона, който обикновено звъни точно в 6.50 почти всяка сутрин. Наспала се е добре. Да кажем, че в най-добрия случай 5 минути преди да отвори очи в този прекрасен почивен ден е сънувала зашеметяващ еротичен сън. Ех че хубаво! Чак да й завидиш! Налива си чаша благоуханно кафе, което като еликсир се влива и бавно съживява всяка клетка на тялото й....Ето че вече е съвсем разсънена. Но по някаква ирония на съдбата точно в този момент започва да чувства непоносимия вакуум на нищоправенето. И ето го спасителния пояс: в къщи е мръсно! Ето какво ще прави- тя ще чисти! Вече е твърдо решена, че тази явна деформация на пълното щастие, проклетата мръсотия, трябва да бъде изличена от лицето на земята. В края на деня тя ще бъде истинска героиня! Ето една висша форма на мазохизъм. Да, домакинската работа е точно това. Повечето мъже могат само да мечтаят за краткия хушевен оргазъм, който може да се постигне благодарение на една изчистена къща. А жените се оплакват, че мъжете не зачитат техния труд. Просто поза. Те дори се радват, че мъжете не им се бъркат. Как така ще им отнемат това удоволствие!
Поуката: Човек е обречен на страховете си. Можеш да преодолееш някои от тях, но не всички. Нестабилността, която ти създава бездействието не е в никой случай страх за пренебрегване. Действието ни прави значими, създава ни позиции, кара ни да се чувстваме пълноценни. Но трябва да избегнем пристрастяването. То ограничава свободата ни. И понеже идва лято, я най-добре да си позагубим времето в някои безсмислени дейности, а? Мисля си, че не е лошо да зарежем големия град. Обаче май взех да се пристрастявам към него...Ужас!
To be continued...