Код към истината?

Много често се случва, когато прекалено много се шуми около дадено нещо, да си кажеш, че това е поредната сензация, с която медиите запълват своето време и пространство. Не му обръщаш особено внимание, особено ако си от хората, които не си падат по голямото суетене. Става ти толкова досадно, че всеки опит да се изключиш за поредната тъпа информация ти коства неимоверни усилия и пак не дава резултат...

В такава сензация се превърна и “Шифърът на Леонардо”. След като няколко човека ми казаха, че са я прочели за един ден реших, че може би си струва да й отделя и аз известно време. Може би си заслужава, а може да се окаже, че не е поредната празна сензация. Кой знае? Още повече, че я имах в къщи, така че не ми се наложи да я купувам.

Оказа се доста интересна, честно казано не съм очаквала да се окаже толкова интригуваща. Наистина напрегнат сюжет, загадка, тайнственост в съчетание с история на изкуството и доста добри възгледи за религията. Перфектна комбинация, която прави книгата неслучайно бестселър. Толкова ми хареса, че реших, че не мога да си позволя да я прочета на един дъх. Обичам да се наслаждавам колкото се може повече на хубавите неща. Е, все пак не прекалено дълго, трябва да спра поне преди хубавото нещо да е достигнало пределната си полезност (уф, тая икономика!) Все пак още не съм стигнала до развръзката. Има време...

В действителност тази книга съдържа много от собствените ми убеждения. От както се помня съм убедена, че религията не е нищо друго освен инструмент за контрол. Изобщо не си падам по феминизма, но не може да се отрече, че християнството, а и други религии също, са подчертано ориентирани към мъжката власт и подтисничеството на жената. Дори и в сегашния атеистичен свят това убеждение е дълбоко залегнало в психиката на много хора. Освен това никак не одобрявам религиозните постулати, че човек трябва да се срамува от тялото си, от сексуалността си, т.е. от това, което е. Да си налага тъпи ограничения в името на нещо, което самият той не разбира. И да се откаже да мисли, да разсъждава и да взема решения. Не вярвам в каноните на църквата, не че ще ви шокирам с това, нито ще ви скандализарам. Това е нещо, което всеки втори казва. Това не означава, че не уважавам тези, които вярват. Въпрос на избор.

Казват, че “Шифърът на Леонардо” е преобърнал възгледите за религията на 45% от читателите на книгата. Моите не ги преобърна, те си бяха такива. Просто там прочетох това, което винаги съм знаела.