Всички знаете онези огромни рокли, които приличат на торта. В бонбонени цветове, с обръч, много тюл и дантела. В такива рокли се обличат някои абитуриентки и булки по настоящем. Но в миналото тези рокли са ги носели принцесите. Може би някои съвременни момичета ги харесват, защото подсъзнателно се идентифицират с принцесите от приказките. Като малки са мечтали да бъдат като тях и реалността по-късно вероятно не е променила нагласите им. Слагат си дори малка коронка, за да станат съвсем идентични. Сбъдната мечта! (Е, как да корим родителите, че дават стотици левове за тези бални рокли? Ако не го направят, рискуват да увредят момиченцата си за цял живот.)
Роклята на пепеляшка е в състояние да създаде една почти реална илюзия, недостигаща до момента на някоя съвременна принцеса, за да се почувства пълноценна. Но в този случай май по-скоро се получава парадоксът на ретро принцесата в съвременния свят. Лошото при нея е, че вижда конструираното в приказките идеално минало, но не възприема несъвършеното настояще.
Днес се загледах в една точно такава рокля. Изработена от метри плат, огромна и ненатрапващо се розова. Сигурно е по-тежка от мен, но пък е приказна. На мен обаче не ми харесва. Като казвам това, нямам предвид, че е неудобна и в голяма степен кичозна. Вкусът на хората по отношение на предметите се определя вероятно от собствената им житейска или просто моментна нагласа. Ако ми е романтично, мога да си сложа и широкопола шапка. Ако пък съм агресивна, мога да облека нещо червено/черно. Ако се чувствам самата невинност, слагам бяло и т.н.
Но роклите за принцеси никога не са ми харесвали. Сигурно защото не съм "ретро принцеса". Днес си представих как би изглеждала една съвременна принцеса. Тя е облечена в онази приятно розова рокля. Стои й точно като на кукла. Ръцете й са нежни, раменете и шията- изящно очертани. Обута е с малки пантофки, които почти не се забелязват от дългата рокля. Идеално, нали?
Но дългата й коса, до скоро прибрана в перфектна прическа, сега е разчорлена. Силният й грим е размазан. По разкошната й рокля има пръски от кал, защото тя не се вози в каляска, а върви по тротоара. Присвила е малките си нежни устни агресивно и показва среден пръст на света. По-красива от когато и да било!
Това е съвременна принцеса. Тя не е перфектна, защото в този свят нищо не е. Не се оплаква, защото е философ и смята, че всяко изживяване, било то добро или лошо, я изгражда като личност. Затова не се пази от калта и никога не се чувства грозна. Тя е това, което е и не изпитва нужда да е друга. И болката й никога не е по-голяма от щастието, което съумява да изпитва в този шибан свят.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Това е някякво лично послание към някого, а не обикновен поуст за всички читатели, ми се струва, а? :):):) Да му беше написала един мейл поне. Или и той си има блог, където ще чакаш отговора? Тва е нещо ново - блог-конверсейшън. :Р ...и уредихме личната си драма пред погледа на всички! Доста ексхибиционистично, но пък симпатично... и добре написано!
Ti se identificirash sys Syvremennata princesa? :)
Понякога ми е много чудно как хората приемат всичко буквално. Защо това да е лично послание? Опитвам ли се да кажа нещо на някого изобщо? Да съм го написала в 1 л. ед.ч.? Защо решихте, че това съм аз и че в блога си пиша само за себе си?
Принцесата е образ, който съм изградила, като са ме провокирали няколко неща. Тя е просто продукт на една фантазия и нищо повече. Наистина понякога влагам скрит смисъл в някои неща, но най-често тези, които трябва да го открият, не успяват. Е, какво да се прави? Такъв е животът...
Все пак се радвам, че някой се замисля върху това, което пиша.
Добре било значи, че не ми се отдава мисленето :)
Аз съм добра в гадаенето - на боб, на леща... ;)
И все пак да не забравяме, че според Юнг сънищата и мечтите (вкл. daydreaming) дават изказ на подсъзнанието... Но да си принцеса не е никак лошо. Май даже е характерно за всяко малко момиче...
Публикуване на коментар