Трябва да обичаш!

Малко съм закъсняла...Но след тежка вечер, тежък ден и още един ден on the road е малко трудно да говорим за любов. Сега имам мека възглавница зад гърба си, фреш от лимон и компютър в ръцете си. Хайде да си поговорим.

Февруари бил месецът на любовта. По телевизията щели да дават любовни филми, хората щели да се обичат, "момичетата очаквали подаръци"...Как пък не! Защо сте си въобразили подобни неща? На мен февруари никак не ми е романтичен. Но за да избягам от собственото си клише, тази година, реших все пак да си го романтизирам. И така...Кое е най-романтичното нещо? Абстрактно погледнато твърде много неща могат да попаднат в тази категория. Но да кажем, че това е морето. Та аз си избрах морето, за да си романтизирам този февруари. Засега не се получава, но ще ви уведомя по-късно как са се развили нещата с моето море през февруари...това беше леко лирическо отклонение.

По същество. За Свети Валентин. Защо ли никога не успя да ме обхване въодушевление на този празник. Не вярвам да е, защото е през февруари. Вярно, морето е "затворено", както се изрази вчера един приятел, чудейки се накъде съм се запътила. Но какво от това?

Повярвайте ми, няма по-голям кошмар от масовото почервенявне на града. Сърца, балончета, бонбони, плюшени мечета...Толкова е сладко, че чак ми се догади. (Не обичам сладко или поне не много). Дори да съм с човека, когото приоритетно ме вълнува, на този ден не мога да обичам "максимално". Защото този ден ме принуждава да го правя, а аз не обичам да бъда принуждавана. На всеки друг съвсем обикновен ден обичам повече отколкото на въпросния 14-ти. Дразни ме неговата комерсиалност, натрапеност, облигативност.

Тези размишления не са заради лимона, който пия. Нито защото някой ми е разбил сърцето. Дори напротив. Просто понякога някои празници не са това, което са. Обичайте всеки ден, а не когато "трябва".