Диагноза: общественовреден дебил

Има хора, които не са особено интелигентни, но пък все пак са зрели. Има и такива, които, обратно на тях, не са чак толкова зрели, но затова пък са интелигентни. По природа да речем. Но повярвайте ми, няма нищо, ама нищо по-лошо от съчетанието на нисък интелект с ясно изразена незрялост!

Или може би има? Е, разбира се точно когато си мислиш, че всички възможни лоши комбинации са се изчерпали се появява още нещо. Какво да се прави- явно законът на Мърфи действа. Представете си анти-интелект + анти-зрялост + комплекс за малоценност... кофти, а?

Сигурно помните, че като деца драскахме разни неща по чиновете си в училище. Името на някое гадже, любима група или просто се подписвахме нестандартно. Хората продължават да го правят, но вече пишат по-различни неща. Просто пример: “..... е хомосексуалист”. Все едно кой и за кого го е написал. Важно е, че е на 20 или малко повече години.

Може би се чудите защо говоря за това или всичко ви изглежда малко абстрактно. Много просто: от едно такова надписче разбираш много обезпокоителни факти и тенденции. Представете си само колко жалко е, че хората не могат да изразят чувствата си открито, а го правят анонимно и използват грозни епитети. Мен поне това ме връща отново в детските ми години, когато хората, които мразеха някого изразяваха това с гадни надписи. Да, омразата е нормално човешко чувство, но сега няма да си говорим за това. Ще си говорим за това, че тогава бяхме на 12-13 години, а сега сме на повече и се предполага, че сме установили възможността да комуникираме по нормални начини.

Представете си само, че обектът на лошите чувства, за когото е предназначено споменатото надписче дори не се е намирал в непосредствена близост, когато то е било сътворено. Учудва ме невероятният катексис в случая, т.е. интензивността на чувствата, които пишещият генерира спрямо своя обект. Предполагам се сещате, че става въпрос за личностна неосъщественост.

Обикновено хора, които избягват сблъсъка със своите опоненти страдат ужасно много. Не могат да изразят себе си, а неприятното чувство ги гложди ден и нощ. Чудят се как да изкарат агресията си и го правят по най-абсурдни начини, например драскат по банките във факултета или на други места. Под повърхността на този на пръв поглед съвсем незначителен факт се крият голяма уязвимост и множество комплекси. Такива хора сякаш вътрешно крещят: “Мамо, искам да стана успял бизнесмен/ известен актъор/ водач на масите/ политик..., но не съм, не съм, не съм!!!” Както можете да забележите, психичните феномени на пръв поглед може да нямат нищо общо, но в действителност да се изнанадате колко обвързани са те.

Така че, струва ми се, идиотските надписи крият личностна нереализираност и нереализирана агресия. Което, мисля, е белег за тотална незрялост, а може би и слаба интелигентност.

Какво е лошото? Лошото е, че с големите си амбиции и някои качества или възможности, които им се предоставят, такива хора успяват да се домогнат до някои постове. Да речем административни. С това можем да си обясним агресивността и липсата на обноски у много такива служители. Само не им давайте да стават политици, на където са се засилили някои представители на модела анти-интелект + анти-зрялост + комплекс за малоценност. Защото комбинацията на споменатия модел с власт е пагубна. Повярвайте ми!

Мисля, че ще бъде много полезно за цялото ни общество да се въведе психо тест при подбора на кадри. Ако ще да кандидатствате за чистач, добре е да минете подобен тест. Така спестявате много нерви и пари на гражданите. Помислете си. Внимателно. Ако не можете, просто отидете на психоаналитик.