Point of View

Емоционален тероризъм

2007-05-15T23:58:00.000+03:00

Съвсем доскоро твърдо заставах зад убеждението си, че проблемите се разрешават най-лесно в разговор. Или в поредица от разговори. Сега си давам сметка, че на този подход по-скоро съм гледала като на психотерапия, вероятно водена от вътрешната си потребност да вляза в компетенцията на "лечител". Понякога в буквалния смисъл съм успявала да "извадя душата" на човек. Разрез след разрез...отново в ролята на хирурга, опитвайки се да излекувам проблема с...душевна дисекция.

Струва ми се обаче, че това никак не е необходимо. Защо да не си мълчим понякога. Най-малкото ще избегнем някои нездравословни ефекти/афекти. Обаче понякога стремежът да се познаваме все повече и повече надделява и правим грубата грешка да се опознаем. Най-сетне. И какво? По-добре ли е така? Очевидно не. Радвам се, че все още не те познавам...

Обаче други се познават и дори не подозират колко са се опустошили с любопитството си, като са провели онзи романтично-съдбоносен среднощен разговор, в който на предела на силите си притваряш очи, но все пак не можеш да спреш да говориш...

Снощи разбрах, не знам колко е вярно, че изобретили някакъв чип, който имплантирали на мъжете с цел да ги привежда в готовност за секс. Голяма глупост! И помислих колко хубаво би било, ако им имплантират и един, с който да им изключваш звука. Или поне желанието за сериозни емоционални разговори. А приятелката ми допълни: и способността да пишат смс-и.

Хм, ще се получи съвършен модел. Вероятно. Но от опит ще ви кажа, че не винаги отговаря на вашите потребности. Така де, може някога да ви се прииска да говорите за...разни неща.

И така, имаме мъж, емоционално афектиран, със сериозна готовност за разговори. Добре оборудван терорист, овладял тактиките на психологическия тормоз и с намерение да ги прилага системно. След като се е стигнало дотук, явно вече ви възприема като противник, т.е. на противоположни позиции сте. Офанзива срещу защита. Офанзивата обаче е от морален тип.

Трудно ми е да си обясня защо някои хора се опитват да ти вменят вина заради факта, че не отвръщаш на чувствата им. Или поне заради това, че нещата не се случват по техния начин. Все пак става въпрос за нещо, което рядко зависи от теб. Някак при чувствата не важат повечето обществени конвенции. Колкото и да си морално-етичен тип, някак не става да се гаврят с волята ти и да те карат да се чувстваш виновен за това, че не си влюбен.

Малък съвет: разговорите са безпредметни, когато жестовете не ви дават благоприятен сигнал. Замълчете си, така ще бъдете по-спокойни. Все пак нали знаете поговорката: "Любопитството уби котката?" Ами, не се вживявайте прекален в ролята на емоционален терорист, запасен със солидно количество думи. Нали не искате да бъдете котката?

Addicted?

2007-05-01T16:26:00.000+03:00

Никога не ми е допадала идеята да бъда зависима от нещо или някого. Да се пристрастя към нещо. Наистина има твърде много неща, които да те привличат неудържимо, да опиташ от тях и да не ти се иска да се откъснеш...Така е, има твърде много хубави неща на този свят. Но в каква степен те самите заслужават да те притежават?

Говорили сме си и друг път колко е измамно всяко чувство за контрол. Ти си мислиш, че властваш, а се оказва, че властват над теб. Понякога имаш идеята, че си велик, а в същото време ти се присмиват. Но ти не желаеш да отвориш очите си, защото това е твоят прекрасен свят, в който се чувстваш единствен, уникален и недосегаем.

Всъщност, убедена съм, че хубавите неща те правят наивен. Харесваш начина, по който си облечена. Лекото си пролетно палто, сатенената блуза и малките си пантофки. А той? И той така...с белия си ленен панталон и риза с къс ръкав, за които е може би малко студено тази сутрин...ухаеш приказно. Не мога да сбъркам аромата на Carolina Herrera...Обичам точно него. Да кажем, че си с него, макар да те видях с друг флакон в ръка. Слънцето ме заслепява и си мисля дали това наистина съм аз и какво всъщност ме кара да вярвам, че всичко това е хубаво. Обичам този аромат и единственото, което знам е, че съм пристрастена към него. Към аромата [точка]

Всичко това започна да прилича на някаква импресия, нещо като гаден френски символизъм и малко театър на абсурда. Защото аз ти казвам, че ти си флакон Carolina Herrera със същата лекота, с която мога да ти кажа и че си котка. Съвсем между другото, обичам котки [точка]

Цялата тази глупост беше, за да ви покажа колко е абсурдно да си пристрастен. Един аромат няма никаква стойност, както и една котка, но може да те накара да се чувстваш като някой, който не си. Или пък като нещо...

Ето, затова не се пристрастявам прекалено, нито пък за твърде дълго. Естествено, нещата, към които привикваш винаги са хубави, или поне в началото, така че не си заслужава да ги пренебрегваш. Но не им давай да те контролират и да те притежават. Те не са нещо повече от теб. Или поне в повечето случаи...

Неосъществен разговор

2007-04-06T19:48:00.000+03:00

Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че понякога имам чувството, че ще се счупя. Вървя по улицата и си мисля, че съм много висока, защото няма нищо, което да ме притиска. Това ме прави уязвима. Лек полъх...и ще се отчупи нещо от мен. Колко странно...

Отдавна не съм сънувала, че летя. Но това ме прави по-свободна. Когато летя, съм твърде близо до земята. Не мога по-високо. Колко странно...

Радвам се, че не сънувам морето. Защото то винаги ме тегли към себе си, а аз не го желая. Просто мен не ме привлича. Колко странно...

Всичко това сега го няма. А аз съм толкова свободна. Цяла съм, струва ми се, че съм стъпила здраво на земята. Само попитай и ще ти кажа цялата истина. Не се страхувам от нищо. Не се страхувам да пресека улицата, защото колите спират. Не се страхувам от кръвожадни кучета, защото те бягат от мен. Не се страхувам от хората, защото знам, че те имат, вероятно, повече страхове от мен самата. Къде е инстинктът ми за самосъхранение. Изчезнал е и той. Колко странно...

Това ли е цената, която плащам, за да бъда себе си? Нима съм се доверила сляпо?

Не искам отново да съм персонализирана реклама. Аз мога да бъда това, което си Ти и затова да ме желаеш. Но Аз никога няма да бъда Ти, така че по-добре Ти се опитай да бъдеш Аз. Дали така ще ти хареса повече?

П.С. Никой да не се чувства в ролята на Ти.

Ретро полъх

2007-04-01T11:25:00.000+03:00

Напоследък ставам старомодна. Съвсем престанах да гледам телевизия, слушам повече радио и опитвам да намеря някакви свободни минути, поне 20, да почета някоя книга. Последното не ми се получава напоследък.

Разбирате защо не ме вълнуват, ама никак, реалити фалшове като Big Brother. Респективно разбирайте, че и много малко неща ме дразнят в последно време. Защото телевизията ужасно добре успява да ти опъне нервите. Било то показвайки потресаващо прости/ фалшиви/ изкривени образи (изберете правилното за вашия случай).

Признавам си, че вече и новини не гледам. Предпочитам да се осведомявам чрез интернет, когато имам време. Мисля, че за последно гледах, когато щеше да има "ураганни ветрове" и ни предупреждаваха да се изпокрием в мазетата и да не забравим да си вземем телевизорите, за да ни подават своевременно информация. Сещате се колко абсурдна се оказва цялата ситуация, защото дори нямаше реални изгледи да се случи подобно нещо.

Та аз казах край на психозите. А в телевизията са просто царе на създаването им. Не че в останалите медии това е по-малко възможно. Просто телевизията е твърде масова и от там произлизат някои особено негативни ефекти. А и от друга страна, аз отдавна не намирам в съдържанието на повечето канали това, което ме интересува. Да не говорим, че дори да има такова нещо, то най-вероятно ще е в асинхрон с личното ми време.

Преди време си говорихме за някакви "ретро" принцеси. Е, не съм се насочила точно нататък:) Имам предвид малко повече радио, малко повече музика от 90-те, а и по-старичка и доста повече контакти в реалния свят. На мен това ми звучи доста добре...

Манипулатори

2007-03-25T22:40:00.000+03:00

Почти всички музикални видео клипове взеха да се превръщат в реклами. Не че същото не важи и за филмите и други визуални произведения, но видео клиповете са особено благодатна почва. Свръхтиражирани са, популярни и с подходящо времетраене.

Ще кажете какво пък ме интересува мен този факт. Не знам за вас, но в моя случай понякога тяхното влияние благоприятства решението да си купя това или онова. Когато бях решила да си сменям телефона,голяма роля в избора ми изигра Нели Фуртадо с клипа на Promiscuous, a по-късно и някои други, представящи отблизо същия продукт. Сега много сериозно се замислям дали да не си закупя един player Samsung YP-K5, който току-що видях в клипа на Wait a minute на Pussycat dolls.

Сигурно е много повърхностно това, което казвам, но пък поне си го признавам. Явно рекламите в този формат работят успешно. В крайна сметка това се оказва важният извод.

И накрая се потвърждава лекото ми безпокойство, че не остана почти нищо, което да не е реклама. Облъчват ни от всички посоки, а ние, не чак дотам практичните,крадем имидж с цената на..., ами понякога на сравнително висока цена.

Вчера беше вторник, а днес е неделя

2007-03-11T11:00:00.000+02:00

Понякога ми се струва, че понятията ден от седмицата, дата и час са стряскащо относителни. Когато е четвъртък, а на мен ми се струва, че е събота, все едно, че денят, в който съществувам в този момент не се вписва в нормалните рамки на живота.

Това не го казвам, за да ме помислите за странна, а защото наистина вътрешното ни време няма нищо общо с общоприетите правила. То тече с такава скорост, с каквато си го настроим и тя е правопропорционална на концетрацията на събитийността в него. Ами да! Колкото повече неща ни се случват, толкова по-бързо тече времето.

По друг начин обаче стои въпросът с полезността на тази събитийност. В момента всъщност ми се струва, че това на практика няма значение. По-важно е, че нещо ми се е случило, а не толкова как е повлияло върху живота ми. Все пак не може да търсим изключителна прагматичност и полезност във всяко едно нещо. Понякога фактът, че нещо, което се случва ти е приятно е напълно достатъчен.

Нужен ми е някакъв факт, който да ме занимава, да ме вълнува и да ме кара да анализирам нещата около него. И когато подобно нещо липсва, си го провокирам сама. Ако трябва да съм искрена, получава се. И си струва дори само заради приятното напрежени, което носи със себе си.

Добре, стига абстрактни неща. Днес е неделя, 11 март, 2007 година.
Нужно ли ви е да знаете повече?

Кучешки живот

2007-03-10T21:11:00.000+02:00

В нашата прекрасна страна на чудесата наистина всичко е възможно. Дори и кучетата карат коли. Тук си имаме една чудесна двойка. Тузарът Рошльо и неговата приятелка Скубла. Те не обичат да си цапат лапичките, вървейки по улицата и затова са си избрали комфортна кола с кожен салон, за да им е уютно, когато излизат на разходка.
Чудя се от кога ли не са се показвали на въздух. Може би им се струва прекалено замърсен, за да го дишат? Та все в колата си стоят и си го филтрират през климатроника.
Скубла днес май не е на кеф. Мисля, че не е доволна от новия си фризьор, защото не й е подстригал добре двата косъма над очите. И затова се е разлаяла, пък дано си изкара яда. То и Рошльо изглежда не е доволен от ефектите, които предизвиква гадния фризьор при милата му приятелка и от факта, че поради това довечера ще си стои самотен в колибката. Но май повече се дразни от драскотината около левия стоп...

За всички има лек

2007-03-10T20:08:00.000+02:00

Интересно ми е дали Министерство на Здравеопазването знае за тези обекти:))

A Princess in a Fucked Up World

2007-02-24T21:34:00.000+02:00

Всички знаете онези огромни рокли, които приличат на торта. В бонбонени цветове, с обръч, много тюл и дантела. В такива рокли се обличат някои абитуриентки и булки по настоящем. Но в миналото тези рокли са ги носели принцесите. Може би някои съвременни момичета ги харесват, защото подсъзнателно се идентифицират с принцесите от приказките. Като малки са мечтали да бъдат като тях и реалността по-късно вероятно не е променила нагласите им. Слагат си дори малка коронка, за да станат съвсем идентични. Сбъдната мечта! (Е, как да корим родителите, че дават стотици левове за тези бални рокли? Ако не го направят, рискуват да увредят момиченцата си за цял живот.)

Роклята на пепеляшка е в състояние да създаде една почти реална илюзия, недостигаща до момента на някоя съвременна принцеса, за да се почувства пълноценна. Но в този случай май по-скоро се получава парадоксът на ретро принцесата в съвременния свят. Лошото при нея е, че вижда конструираното в приказките идеално минало, но не възприема несъвършеното настояще.

Днес се загледах в една точно такава рокля. Изработена от метри плат, огромна и ненатрапващо се розова. Сигурно е по-тежка от мен, но пък е приказна. На мен обаче не ми харесва. Като казвам това, нямам предвид, че е неудобна и в голяма степен кичозна. Вкусът на хората по отношение на предметите се определя вероятно от собствената им житейска или просто моментна нагласа. Ако ми е романтично, мога да си сложа и широкопола шапка. Ако пък съм агресивна, мога да облека нещо червено/черно. Ако се чувствам самата невинност, слагам бяло и т.н.

Но роклите за принцеси никога не са ми харесвали. Сигурно защото не съм "ретро принцеса". Днес си представих как би изглеждала една съвременна принцеса. Тя е облечена в онази приятно розова рокля. Стои й точно като на кукла. Ръцете й са нежни, раменете и шията- изящно очертани. Обута е с малки пантофки, които почти не се забелязват от дългата рокля. Идеално, нали?

Но дългата й коса, до скоро прибрана в перфектна прическа, сега е разчорлена. Силният й грим е размазан. По разкошната й рокля има пръски от кал, защото тя не се вози в каляска, а върви по тротоара. Присвила е малките си нежни устни агресивно и показва среден пръст на света. По-красива от когато и да било!

Това е съвременна принцеса. Тя не е перфектна, защото в този свят нищо не е. Не се оплаква, защото е философ и смята, че всяко изживяване, било то добро или лошо, я изгражда като личност. Затова не се пази от калта и никога не се чувства грозна. Тя е това, което е и не изпитва нужда да е друга. И болката й никога не е по-голяма от щастието, което съумява да изпитва в този шибан свят.

Нашествието на мечоците

2007-02-24T20:58:00.000+02:00

Напоследък взех твърде често да се сблъсквам с мечоци от различен калибър, цвят и форма. Плюшените мечки са навсякъде. Те са главни герои в различни случки, някои им се възхищават, други ги гушкат преди заспиване. Малките деца не могат без своя плюшен мечок. Даже някъде бях чела, че не може, разбирате ли, детето да не притежава плюшена мечка. Всички бебешки принадлежности са осеяни с мечоци, мецанки и меченца.

Мечките са готини животни. Големи, пухкави и с добродушен поглед. Може би затова ги предпочитат. Но малко разнообразие не е излишно. Понякога се намесват и зайци, но и те са много банални. Аз, ако намеря, ще си купя един тукан и ще си го кръстя Стоян. (Става и гущерът Цецо). Той може да стане герой на философски сериал, в който винаги да бъде прецакан по някакъв начин, но пък ще си вади поуки и ще ги претворява в афоризми...

Вижте мечки: Жоро Пейо

А това е Мечи, притежание на един приятел:

Понякога е оригинално да си посредствен

2007-02-20T21:44:00.000+02:00

Когато падат от небосклона, "звездите" не умират. Те се трансформират. А в какво се трансформират някои фолк звезди? В бизнес дами, естествено!

Интересен бизнес е избрала ярката чалга звезда Сашка Васева. Кака ви Сашка продава гуми. За народа. А девизът й е "За малко пари сбъдваме вашите мечти!" Много провокативно звучи...Но съвсем типично за тази впечатляваща дама.

Сайтът й е ужасно аматьорски, но това няма да го коментираме. Дори имам съмнения дали дейността й е реална или някой просто си прави гавра. Но по-скоро съм склонна да вярвам, че гаврата си я е причинила сама.

Това си го пуснете с музика и се насладете на невероятната фамозност на Сашка, която успява да съчетае бизнеса, старата слава и духовната си извисеност.

Трябва да обичаш!

2007-02-17T16:41:00.000+02:00

Малко съм закъсняла...Но след тежка вечер, тежък ден и още един ден on the road е малко трудно да говорим за любов. Сега имам мека възглавница зад гърба си, фреш от лимон и компютър в ръцете си. Хайде да си поговорим.

Февруари бил месецът на любовта. По телевизията щели да дават любовни филми, хората щели да се обичат, "момичетата очаквали подаръци"...Как пък не! Защо сте си въобразили подобни неща? На мен февруари никак не ми е романтичен. Но за да избягам от собственото си клише, тази година, реших все пак да си го романтизирам. И така...Кое е най-романтичното нещо? Абстрактно погледнато твърде много неща могат да попаднат в тази категория. Но да кажем, че това е морето. Та аз си избрах морето, за да си романтизирам този февруари. Засега не се получава, но ще ви уведомя по-късно как са се развили нещата с моето море през февруари...това беше леко лирическо отклонение.

По същество. За Свети Валентин. Защо ли никога не успя да ме обхване въодушевление на този празник. Не вярвам да е, защото е през февруари. Вярно, морето е "затворено", както се изрази вчера един приятел, чудейки се накъде съм се запътила. Но какво от това?

Повярвайте ми, няма по-голям кошмар от масовото почервенявне на града. Сърца, балончета, бонбони, плюшени мечета...Толкова е сладко, че чак ми се догади. (Не обичам сладко или поне не много). Дори да съм с човека, когото приоритетно ме вълнува, на този ден не мога да обичам "максимално". Защото този ден ме принуждава да го правя, а аз не обичам да бъда принуждавана. На всеки друг съвсем обикновен ден обичам повече отколкото на въпросния 14-ти. Дразни ме неговата комерсиалност, натрапеност, облигативност.

Тези размишления не са заради лимона, който пия. Нито защото някой ми е разбил сърцето. Дори напротив. Просто понякога някои празници не са това, което са. Обичайте всеки ден, а не когато "трябва".

!

2007-02-05T23:04:00.000+02:00

Колкото и да е странно, такива неща ме радват. Трябва да има от всичко. Ужасно скъпи неща и ужасно евтини. Понякога се чудя на хората, които се питат защо някакви си обувки могат да струват 1800 лв. А защо да не могат? Защото не можете да си ги купите вие ли? Това определено не е изпълнен със смисъл отговор.

Черешите от Чили не са най-хубавите череши на света, но това не им пречи да струват толкова. Те могат да бъдат и още по-скъпи. Но просто някои хорат не могат да приемат факта, че точно те по някаква всевишна случайност не са създадени за тях.
"Комунизмът си отива, спете спокойно деца." (последното е малко спорно).

Ray of light

2007-01-28T22:57:00.000+02:00

Ако аз съм чучулига*, а ти сова**, значи ли това, че вечно ще се разминаваме...

*става рано; обича сутрешния въздух; не се сърди (или поне не много), ако я събудят рано сутрин; излиза с желание и започва новия ден с усмивка.

**ляга си късно (понякога твърде късно); може да спи до обяд; сърди се, ако го събудят (понякога не много); започва новия ден с усмивка, но някъде около 1pm.

Може би съм вманиачена по светлината. Все искам да ми е светло- слънце, лампи, големи прозорци, стъклени покриви...Не искам да пропусна нито лъч. Ако нямам щори, мога да стана в 7am и да съм се наспала, да изляза с желание, докато другите сънуват поредния си сън и дори не можеш да ги помръднеш. Ако някоя песен ми харесва, то е защото си предствям изгрев, слушайки я. Странно...

Но странно защо все попадам на мъже, които са същински сови. Лягат си в малките часове на денонощието, стават по обяд и им идва хъс за живот чак в ранния следобед. После имат време за себе си чак след 9 вечерта...

Не че не е интерсно. Ама малко се разминаваме, което значи, че пропускаме някои неща.

Така че, ако искате да ми сваляте звезди, по-добре се откажете. (Е, може понякога). Но най-добре ми подарете изгрев.

Просташка уравниловка... или струва ли си да ти пука?

2007-01-28T21:40:00.000+02:00

Какво си мисли едно момиче в неделя вечер пред компютъра, с чаша вино в ръка, слушайки Бари Уайт?.......За мащабите на простотията, разбира се!

Случайно попаднах на следното и много ми допадна. Тези неща съм си ги мислила много пъти, но се оказа, че някой друг се е сетил преди мен да ги напише. Браво!

Скрит зад някакъв “никнейм”, простакът се чувства абсолютно свободен дръзко и непрестанно да ръси най-цветисти простотии.

Да! Всички в интернет пространството са всесилни. Там те са това, което не могат да бъдат извън него. Нереализираните им скрити страсти се разразяват с велика мощ, за да пометат всеки наивен опит за себеизразяване.

Ама защо са винаги толкова компетентни по всички въпроси? Може би това ще се запита някой. Прост отговор за прости хора: не са толкова компетентни. На теб, който се предполага, че не си простак, просто не ти се дава възможност да ги "засечеш", когато му е времето. Те вече са си изговорили "компетентните" приказки и на теб ти остава само да се "пулиш".

Като надушат, че някой не е като тях, простаците рипват наежени срещу него и тръгват да го съсипват

Е, хора, много съжалявам, не може всички да са прости като вас! Простотията натрапчиво иска да унифицира. Просташка уравниловка! Чудя се как не е засегнала още цялото население на тази страна. Макар че, амбициозно се опитва да го направи.

Трябвало да се пише така, както у нас се пее… чалга: хем просташки, хем… прочувствено.

Добре казано! Мисля си да си направя един "чалга блог". Хем ще въведа нов жанр, хем ще си направя експеримент. Интересно ми е да видя дали "простаците" ще го лансират по света.

Аз, ако бях "пич" (сигурно така щяха да го кажат простаците), щях да си сложа нещо горе, леко в дясно, да, там! Браво, видя го! (sorry, removed)

Е, пич ли съм?!

no connection

2007-01-26T21:27:00.001+02:00

Най-често смисълът на желанията е един. Без значение какво си пожелаваш, вътрешно се стремиш да подредиш живота си. Искаш го, защото липсата му до известна степен те дестабилизира и търсиш начин да запълниш празнината (току-що смених последната дума, защото мисля, че скоро няма да използвам нейния синоним:)))

Обаче си мисля, че напоследък не искам животът ми да е подреден. Продължавам да си пожелавам разни неща, както и да се отказвам от други, но сякаш го правя не за да внеса ред, а още повече хаос. А аз ужасно много обичам реда. Чували сте израза "подредено като в аптека". Е, аз смятам, че аптеките са разхвърляни.

Струва ми се, че имам нужда от малко хаос, за да намеря реда. Сега си пожелавам противоречиви неща, за да се провокирам. Малък експеримент с неизвестен край.

City lights (малки импресии)

2007-01-20T18:20:00.001+02:00

Някога big city ме плашеше. Не намирах нищо красиво в него. Мислех, че опустошава и те прави безчувствен. Мислех, че убива вътрешно. Бавно.

После свикнах. Но пак мислех, че убива. Бавно. Но този път сладко. С удоволствие наблюдаваш как го прави. Ставаш твърде нетърпелив, после невнимателен и най-сетне безкомпромисен. Така big city убива твоята наивна неопитност. Отнема ти девствеността и те прави част от себе си. Но дали това те кара да го мразиш?

Сега не ме плаши, а ме вдъхновява. В големия град аз нямам нищо. Но той нищо не ми е отнел. Мисля, че аз лукаво го използвам. Пия от силите му, за да живея. Тъпча дръзко улиците му и не му давам да ми се подиграва. Никога.

Не зная дали между нас има симбиоза, поради простата причина, че дори не мога да предполагам дали той има полза от мен. Другият вариант би бил аз да паразитирам върху него. Което, от своя страна, ме поставя в позицията на силния. Още по-добре.

Мисля, че понякога флиртува толкова дръзко, че губя съзнание. Той е готов да ми даде всичко. Независимо дали го искам или не. А после ще ме заблуди, че имам нужда от него, за да бъда готова и аз да му дам всичко. Накрая ще се прави, че не го интересувам, за да изпита предаността ми. Всъщност никога не се знае кой ще победи.

А това дори няма значение. Защото аз обичам неговите светлини и той ме кара да се чувствам жива. Зная, че го притежавам. И за това не са ми нужни никакви физически доказателства. Достатъчно е вечер да вървя уверено и с лека усмивка по неговите улици. Да гледам потоците от светлини и да си казвам: не си съвършен, но ме правиш щастлива.

The girl next door

2007-01-04T14:37:00.000+02:00

Помислих си...като е розово, нека да е много розово! Или какво разкриват безобразно тънките стени на блока...

The girl next door беше заглавие на някакъв филм. Май го бяха превели като "Съседка за секс". Вие може би си мислите, че всъщност означава просто "момичето, което живее до нас", но и това не е. Означава "обикновено момиче". Такова, с което си свикнал и което изслушва всичките ти глупости, когато поредната готина мацка те е отрязала. И после, естествено, се влюбваш в нея. Това е неизменният сюжет на всички американски колежански филмчета. Но на мен повече ми допада странно адаптираният превод на български..."Съседка за секс".

Така...имам си и аз една такава съседка. Когато прави секс, смята явно, че всички трябва да разберат това. Най-гръмогласното момиче на света! Просто няма порно филм с такова озвучение. Повярвайте ми.

Съседката е the girl upstairs, за която нищо друго не ми е познато, освен гласа й. Толкова розов глас, че дори да видите небостъргач, боядисан в най-ярко розовия цвят на света, няма да ви направи такова впечатление. Да, слухът понякога се оказва "по-възприемащият" рецептор.

Малко е страшничко, когато го чуете за пръв път, но после става много забавно, когато Ани Салич и Юксел Кадриев ви четат новините на този фон. Или просто четете за някой тъп изпит и "съседката за секс" започне да ви "пее".

Когато се настаних в тази стая, съквартирантката ми ме предупреди за феномена от горния етаж, но фантазиите ми бяха бедни в сравнение с това, което чух през една невинна слънчева сутрин...

Скоро не съм я чувала, но сигурно е защото през една порочна тънма нощ се скара с приятеля си. Още не знам дали искам той да се върне...

Предновогодишно обръщение!

2006-12-31T12:30:00.000+02:00

Забелязвам, че почти всички са писали в блоговете си по нещо "последно за тази година". И аз ще напиша нещо последно, но не и като за последно :)

Днес е 31 декември 2006 година. Остават ни само няколко часа, докато прескочим в новата 2007. Но днес не е ден за равносметки. Днес няма да седна и да си мисля за дългия път на живота, за преломните моменти в него, за съдбоносните неща, за "живота, вселената и всичко останало"...Защото утрешният ден няма да бъде по-различен от днешния. Почти нищо не би могло да се промени заради началото на една нова година.

Утре няма да си по-различен от днес и утре няма да живееш нито в по-лош, нито в по-добър свят. Така че, amigo, сложи си новоте дрехи довечера, усмихни се и enjoy the party tonight!

Вредна ли е Коледата?

2006-12-29T16:41:00.000+02:00

През последните дни си дадох сметка, че същите тези "последни дни" са едни и същи всяка година. Коледите са толкова идентични, че чак се плаша. Купуваме подаръци, разменяме си ги, обаждаме се на роднини и приятели, пращаме картички. И после сядаме на масата. Чак ме е страх да не се окаже, че правя всичко това в точно определен ред и точно определен час. Ще бъде страшно, ако наистина е така.

Все още мисля, че Коледа е празникът, който обичам най-много. Нямам имен ден, а рожденият ми ден определено не е любимият ми. Значи остава да е Коледа. Днес се замислих какво всъщност е тя и най-вече, дали наистина я харесвам. По-точно опитах се да разбера какво й е лошото на Коледата, защото всички знаем какво харесваме в нея.

Вълшебна ли е тази пуста Коледа? И, забога, случват ли се чудеса тогава?

Още на 5-6 години бях абсолютно и непоклатимо убедена, че дядо Коледа (или дядо Мраз) не съществува. Явно още тогава съм имала силно развит усет за фалшивото и истинското, който, благодарение на известни екзистенциални натрупвания, се разви още повече. Този факт го подозирах отдавна, така че казах на нашите, че номерът вече не минава и те изобщо не се изненадаха. Обаче майка ми и до ден днешен ми оставя подаръци под елхата. Сигурно иска да чувствам "магията" на празника.

Последното е голямо клише, но нима този празник не е клиширан целия? Лъскавите украси почват да ги слагат вече един месец предварително сигурно с идеята да не забравим да празнуваме. Е, по-точно, за да не забравим да си купим подаръци. Т.е. да не пропуснем да консумираме.

В това няма нищо лошо. Да, но само ако не бъркаха понятията. Явно дефиницията за любов и щастие вече е деформирана. "Любовта" и "щастието" са вече материални единици, които се измерват с големината на кутията и фирменото лого върху нея. Коледа=подаръци. Това ли е тя?

Ако религиозността на повечето хора е отишла в небитието, то това ще да е Коледата. Аз и такава си я харесвам, защото съм покварена от консумеризма и много обичам подаръците. Признавам си го без капка угризение на съвестта.

Угризение на съвестта...Май по празниците доста хора страдат от това. Ако празнуват на топло у дома със семействата си и чакат дядо Коледа да ги навести през нощта, те понякога се сещат, че има хора, които страдат. Пращат по един смс, за да дарят 1 лев на страдащите и малко се успокояват. Но защо изобщо трябва да изпитваме състрадание и да се чувстваме виновни? Ние не можем да огреем навсякъде, а и реално това не се очаква от нас. Ето как изкривеното ни общество изкривява Коледата.

Дефиниция: Коледа е времето от 24 до 27 декември, когато всички хора по земята трябва да изпитват състрадание, да даряват на бедните, болните и онеправданите, да се чувстват виновни, че те са здрави и имат какво да ядат и да се самобичуват, защото са лоши.

Недейте така! Не е това правилният начин да се манипулира обществото. Но щом няма гражданско самосъзнание у нас, то ни се замества с някаква друга изродска форма на съпричастие. Така хем преживяваш душевен катарзис, хем помагаш на нуждаещите се.

Никой не е казал, че всички трябва да са щастливи. Но защо всяко потенциално щастие трябва да е финансово постижимо? Ако подариш на болно дете играчка, майка му ти се сърди защо не си я превел по сметка.

Магията и вълшебството ги има само в приказките. Ако ти си добър човек, ще го доказваш всеки ден, не само на Коледа. Ако осъзнаваш болките на обществото, ще те е грижа всеки ден, не само на Коледа. И тогава няма да се налага да те убеждават, че на Коледа се случват чудеса. Защото хората няма да се надяват на чудо, ако чувстват, че на някой му пука всеки ден. Всичко останало е демагогия. Ако не те е грижа, по-добре си го признай и не използвай Коледата, за да се самоубедиш, че си "добър". Тя е достатъчно консуматорски опропастена, за да я използваме и за морална просия.

Вредна ли е наистина Коледата?

Вредна е, защото създава условни рефлекси.
Ако е Коледа, съчувствам и дарявам, ако не е, забравям.
Ако е Коледа, обичам и подарявам, ако не е, забравям.
Ако е Коледа, се усмихвам и прощавам, ако не е, лошото не го забравям.

Мисля си, че ние живеем от празник на празник и просто запълваме с нещо останалото време. А смисълът всъщност е точно в останалото време.

Защо сме двечки?

2006-12-26T21:58:00.000+02:00

*Следващите редове са специално по желание на читатели.

Въпросът е много прост: "Защо жените ходят заедно на тоалетна?" Но явно отговорът не е достатъчно прост, поне за мъжете, след като недоумяват защо е така. Дават си известни обяснения, но и те самите не си вярват. Или по-скоро не им се ще да си вярват...

Ще бъда максимално откровена. Макар и да не искам. Не че има нещо за криене. По-интересно е да ги слушам как гадаят...Но, от мен да мине, ще ви кажа!

От малки жените са дълбоко увреждани от съветите на майките си. Грижовните майки в стремежа си да предпазят милите си момиченца от всевъзможните опасности, които ги дебнат, наставляват упорито. Не съм правила проучване, но съм почти убедена, че голям процент от жените като малки са получили безценния съвет да не ходят да пишкат самички. Аз много добре си спомням как недоумявах, когато чух това за първи път. Не ми беше съвсем ясно защо трябва да си водя и компания, но определно у мен се настани едно наприятно усещане, че обществената тоалетна е опасно място. Грижовните майки дори не си дават сметка какви психози създават на малките си дъщерички. Но, както и да е, не сънувам кошмари на тази тема нощем, нито бягам панически при вида на обществена тоалетна. Значи моята майка не се е справила особено успешно. Обаче, ако във всяко опасение има известна доза прагматичност, не бива да виним майките. Или поне не прекалено.

От друга страна, когато мимиченцата поотраснат, започват да не слушат много-много майките си. Но това не означава, че престават да ходят на тоалетна самички. Грабват си чантичките с някоя приятелка и отиват там. Да си поприказват на спокойствие. Ами, естествено! Тоалетните вече не са това, което бяха. Те са нещо като speaking corner. Място, където можеш да си кажеш всичко на спокойствие. Докато се гледаш в огледалото си казваш болката, радостта, плановете за вечерта, оплакваш се от мъжа си или го хвалиш заслужено. Проясняваш си съзнанието и излизаш...облекчена!

Надявам се, че вече мъжете знаят колко важно място е тоалетната. Освен основното си предназначение, тя е и стая за разкрасяване, но най-ценната характеристика на дамската тоалетна е, че тя е и изповедалня. Затова жените ходят с другарче в тоалетната. Не за да провокират еротичните ви фантазии. Ако го правят, това е вторично следствие.

Все пак се надявам, че все още ви е интересно какво се случва "там". И не си мислете, че съм ви казала всичко...

What it feels like for a girl

2006-12-16T19:07:00.000+02:00

Хич не ми се говори за разликите между половете, защото темата не заслужава вниманието, което й се отделя. Мъжете падали от Марс, жените от Венера. Не сме се разбирали, нямали сме нищо общо. Психиките ни били различни. Книги пишат за това, а аз се разцентровам още повече, като ги чета. По-интересно ми е да наблюдавам хората и затова няма да прочета свръх известната книга "Битката за вдигнатия капак на тоалетната чиния", а ще си наблюдавам и ще си пиша сама.

Стигнах до извода, че мъжете страдат от нещо като "типично мъжка амнезия". Много прилича на моята "кино амнезия". Да ви обясня какво преставлява тя. Когато гледам някой филм, след максимум 3 седмици нищо не си спомням от него. Гледам го и после все едно никога не е било. Може да съм дала 10 лева за премиерата му, но пак нищо не си спомням после. В случая най-разумното решение би било да си спестя разходите за кино, но аз не го правя, защото все се надявам, че това ще е някакъв експириънс.

И при мъжете има нещо подобно. Те обаче си спомнят много добре какво се е случило в еди кой си филм, но нямат никаква идея къде сте ходили след киното, какво сте си говорили, а пък да не говорим какво ти е подарил миналата Коледа. Е, къде му е експириънсът тогава! Това също може да се интерпретира като излишен разход.

Няма ли някое по-нетривиално обяснение от "жените обръщат повече внимание на детайлите"? Е, то може да се окаже, че цялото преживяване е било детайл. Аз добре си спомням и излизания с хора, които не са ми били особено интересни. Значи, проблемът не е в заинтересоваността. Вероятно в момента, когато си обясня защо аз страдам от "кино амнезия", ще разбера и защо мъжете страдат от "типично мъжка амнезия". Но до тогава ще трупам опит и наблюдения.

За мъжете и дупките

2006-12-16T17:39:00.000+02:00

Преди много време излизах с един, чиято крилата фраза беше "Аз, като видя дупка, не мога да не бръкна в нея". Под това могат да се разбират твърде много неща, включително не само просто любопитство. Не знам защо това ми е направило такова впечатление, че да го помня до днес. Но с времето започнах да си изграждам известна представа за поведението на мъжете именно върху тази проста философия.

Онзи ден видях типичната картинка на няколко мъже, съсредоточено надвесени над една дупка. Минавам покрай тях и се чудя какво толкова интересно има там, че да задържи вниманието им толкова дълго. Гледам плахо отстани и виждам какво е то. Ами дупка! Нищо друго. Те си стоят заради самата дупка, а не заради нещо, което се намира вътре.

Просто мъжете обичат дупките. Няма значение под каква форма са. Канафки без капак, пропаднал асфалт, пещери или някоя малка дупчица в пода. В тях се крие винаги великата конспирация и те не могат да устоят да не надникнат вътре.

Ако попитаме чичо Фройд, той с радост ще ни обясни на какво се дължи магнетичната сила на дупките. Мъжкото съзнание ги асоциирало с женска утроба и направо си умирало да намери покой там. Сигурно, като заобиколят по краищата някоя зейнала дупка и зяпат вътре получават духовно просветление и са по-близо до нирваната. Сигурно. А може да има и друга причина, но с почти същото следствие. Зависи от дупката.

Но, естествено, няма нищо лошо в това явление. Нека си гледат в дупките, но само да внимават, че не се знае какво ще ги изненада отвътре.

Плуващият тигър

2006-12-03T11:46:00.000+02:00

Тигрите са хубави животни. Величествени и егоцентрични. Мислила съм си колко ще е хубаво да си имам един. Ще си го водя на каишка, даже може и да ме носи на гръб. С това определено ще отнема от величието му, но пък ще си станем много близки и ще го милвам по муцунката. Обещавам, че много ще го обичам и ще се грижа за него.

Не си мислете, че съм гадна. Все пак говорим за тигър, не за мъж. Както ни е известно, мъжете оцеляват по нашите ширини, но как ли преживяват тигрите?

Миличките те, затворени в затвори зад решетки, в аквариуми...В аквариуми! Че те да не би да могат да плуват?! Май се сетихте вече за какво ви говоря. Централното събитие тази седмица е аквариумният тигър. Не паркетният лъв, а аквариумният тигър в ЦУМ.

Защо им е на хората да се вълнуват чак толкова от един тигър? Взех да си мисля, че е последният оцелял на нашата планета. Животинчето го хранят добре, на топло е, има хора около него, не му е скучно. Да сте го чули да се оплаква? Взе да се носи слух, че написал жалба, защото се били отнесли нехуманно с него. Но после заспал и не дочакал отговор. Горкия, няма и да дочака...Още повече, че бил и леко надрусан, не за друго, а за да не надига глас.

Аз пък си мисля дали пък и нас не се опитват да ни понадрусат с тая "новина"? Ей така, да погравитираме около нея, да се повълнуваме, да идем да му се изплезим на стъклото. После като го забравим, ще почнем да купуваме подаръци и да си посипваме главите със звезден прах. А като се усетим и ни хване абстиненцията, ще си я посипем с пепел.

Да не забравя! Искам тигър за Коледа! Миау!

Мистериозният мъж отсреща

2006-11-26T14:19:00.000+02:00

Хладна есенна вечер, в която се чудиш какво да правиш и единственото, което ти хрумва е да отидеш да пиеш едно някъде. Хубавото е, че и други мислят като теб. И затова без много уговорки се завличате в най-близкото заведение, за да може после да се приберете бързо, ако имате желание.

Леко ъндърграунд обстановка. Дървена врата и неизмазани стени. Мрачничко е, но много задушевно. Скъп човек ти донася питие и после всички дружно си казвате наздраве. Погледът ти се плъзва наоколо. Бих казала, че в някои случаи късогледството е плюс. Виждаш всичко в лек воал и не осъзнаваш недостатъците на предметите. Един вечно обобщен поглед, който прави нещата почти вълшебни. Сякаш има някако значение какво пие човекът в другия край на заведението или каква марка цигари пуши. Той просто изглежда загадъчно присъстващ. До момента, в който си сложиш очилата и развалиш магията.

Един приятел още с влизането отбелязва как мъжът в дъното много му напомнял за самия него. Не си приличат, но може би в аурата им има нещо общо. Мъжът в дъното е с разкопчана риза, полусъблечено палто, силно набола брада и ужасно уверен поглед. Пропускам полуизгорялата цигата. Изглежда толкова небрежно, че те кара да си мислиш дали изобщо му пука за нещо. Сякаш е много претръпнал на всичко, сякаш с нищо не можеш да го изненадаш. Чак е плашещо недостъпен...

Изобщо не се съмнявам, че ще го видя пак. Той е винаги там, където бяхме и ние онази вечер. Винаги седи на една ръка разстояние от едно уиски и също на една ръка разстояние от Че Гевара. Казва се Джеймс Дийн и изобщо не го познавам. Само знам, че е впечатляващо мистериозен и винаги ще бъде там. Поне докато не махнат снимката му :)

Из дневниците на един студент- second part

2006-11-26T13:48:00.000+02:00

В един прекрасен ден миналата седмица забелязах, че са поставили прекрасни контейнери за разделно събиране на отпадъци. Жълт, зелен и син. За хартия, стъкло и пластмаса. И просто засвири девета симфония на Бетовен. Ода на радостта...

Чудите се как може някой да се радва на контейнери? Е, може, защото културата на събиране на отпадъци е белег за културата на едно общество. Интересно хрумване, но споменатото действително може да се смята за една от дименсиите на културността. Ако се разровиш в боклука на един човек, можеш да добиеш доста задоволителна представа за това какъв е той. Но ние няма да си играем на детективи и няма да ровим по кофите, за да пишем биографии. Достатъчно е да се огледаме наоколо, за да разберем колко сме културни.

Не сме културни. Свежите студенти много ги мързи. Тъй като не са имали алтернативен общ контейнер, са си поставили торбичките с общ боклук пред шарените кофи. Все пак имат съвест. Не са ги натикали вътре, макар че в това не съм сигурна, защото не съм надникнала в кофата.

Контейнерите, които аз използвам, все още не са за разделно събиране. С моите съквартирантки сме съгласни, да не кажа ентусиазирани, да си събираме отпадъците в отделни торбички. Ще се правим на добри граждани. Даже ми хрумна, ако и някой друг се сети, че ще е добре да раздадат някакви стикери, които да си зелепим на вратите. Например: "Природно грижовни студенти", "Аз събирам разделно" или "Студенти с нежни сърца". Последното не се прие от мъжете по разбираеми причини.

To be continued...

И едно опровержение.

Помните пътечката, на която толкова се зарадвах. Онази, която преди това свършваше в небитието. Оправиха я, но сега се чувствам измамена. Оказа се , че са я оправили користно. За да може близкият строеж да се възползва от пътечката в другата посока. Присвои си я и даже си я загради с ламаринени панели. Аз не мога да си обясня как се случват такива неща. Нима пътечката не е част от инфраструктура, както и улиците? Не съм чула да е законно някой да си присвои улица, за да си разшири имота. Макар че и това съм виждала.

Някой мисли за мен, следователно съществувам.

2006-11-25T11:40:00.000+02:00

От известно време ми прави впечатление един интересен факт. Хората пазят ревностно мислите си. Колко пъти сте чували някой да ви увещава "ще ти кажа нещо, но на никой друг не го казвай"? Или си казваш сам на себе си "ще си трая, докато не се случи". Дали това е някакво суеверие, социален рефлекс или просто във всички случаи защитен механизъм?

Хората не притежават мислите си. А в същото време са големи егоисти и много искат да ги притежават. Затова ги заключват в капан. Не ги изразяват или просто лъжат. Трудно е да се ориентираш в такъв хаос от намерения, лъжи и истини. Защо сме хищници, стиснали в лапите си своите мисли, сякаш са безценна жертва. А може би мислим твърде малко и затова мислите ни са толкова ценни? Хм, последното е абсурдно.

Да си призная, вече се притеснявам да попитам някого за каква работа кандидатства, как се е ориентирал, какво възнамерява да прави. Чувствам се неловко, сякаш съм нахлула в свещената му територия. Плановете на хората понякога са всичко, което имат и ако ги споделят сякаш ще загубят безценния си шанс в живота. Оказва се, че нямаме доверие дори на приятелите си. Този егоизъм, струва ми се, е по-скоро в ущърб, отколкото в полза на някого. Защото се лишаваме от шанса някой да ни подкрепи.

Мислила съм защо взаимоотношенията между хората винаги са ме занимавали толкова много. Не ми се иска да го обясня с резултати от проучвания, стигнали до извода, че просто такава е женската психика. Мисля, че ме заниват, защото наистина са проблемни. Ние наистина си нямаме доверие, винаги се съмняваме и се крием. А това се задълбочава, противно на всякаква логика, с опознаването.

Но мислите си наистина не притежаваме. При тях няма застраховка срещу кражба. Дори авторско право не ни е гарантирано. В момента, в който ги изречеш или напишеш, те вече не са твои. Някой грабва мислите ти, интерпретира ги и им дава нова форма. Понякога краде само скелето на конструкцията, а друг път само опаковката. Сигурно е доста тежко да си новатор. Много хора си приписват заслуги на твой гръб.

Всъщност всяко усещане за контрол е измамно. Не притежаваме мислите си, не контролираме образа си. Хората постоянно си играят с нас. Мислейки за нас, сънувайки ни, обсъждайки ни, конструирайки нашия образ. Но това е единственият начин да съществуваме. Постоянно да се променяме, да градим и да не притежаваме нищо.

За калинките и някои други bugs в бг рекламата

2006-11-24T13:38:00.000+02:00

Какво според вас правят калинките в рекламата на Peugeot 207? Тези луди калинки изглежда ужасно много си падат по забавления в коли. Каквото и да правят, този къмършъл е един от най-добрите в българския ефир за момента. Гледала съм го и преди, но през последната седмица направо нямах търпение да го пуснат, за да го видя пак. Абсолютен пример за качаствена реклама, която е интересна сама по себе си и не те дразни. Напротив, кара те да я споделеш с повече хора. Всъщност, се оказва, че рекламистите на Peugeot имат много качествени идеи. Оказва се обаче, че и други са забелязали това и нахално се възползват. На мен поне една чисто нова реклама на роден мобилен оператор (с войводите, дето ще крадат момата) ужасно много ми прилича на тази. Обърнете внимание на финала и открийте приликите.

Рекламата made in BG много често се оказва, че черпи потенциала си от чужди идеи. Забележете билбордовете по софийските булевади, на които се кипри рекламата на супермаркети "Пикадили" (нищо против магазините, продават много хубави портокали и фреш). Рекламата представлява стилизирано от различни зеленчуци бразилско знаме. Аз това съм го виждала и преди. И то в поразително еквивалентен вид. Само че нямаше нищо общо с "Пикадили".

Преди време eenk.com ме светна, че рекламата на водка Flirt също е крадена. Онази с биковете. И то почти буквално от реклама на белъо, което не се предлага в България. Изглежда, че доста от родните ни рекламисти залагат на такива непознати за българския потребител реклами. На мен ми се струва, че и предишната рекламна кампания на същата водка беше "прерисувана". Става дума за онази, при която порочните действия се подразбираха по някакъв начин ("Той каза, че е правил...торта" или "Той казва, че гледа звездите" и т.н.) Идеята са я измъкнали от водка Red, която обаче е далеч по-оригинална.

Засега се сещам за тези примери, но със сигурност ще изскочат и други, които натрапчиво ще ме карат да се съмнявам в професионализма на българските рекламисти. Това не го казвам от типично български стремеж към дискредитиране на родното. Просто фактите са такива. Както личи, рекламата ни активно залага на не-авторството, също както и голяма част от "българската" музика.

BL!P

2006-11-10T14:50:00.000+02:00

Beauty Loves! Pain. С удивителна на Loves! Това не е друго, а нова марка дрехи. Но на мен ми се струва, че може да бъде всичко, което засяга модната индустрия.

Мисля, че името е брилянтно. Че какво по-въздействащо откровение от това! В днешно време вулгарната откровеност е почти единственият начин да провокираш респект и интерес. Beauty Loves Pain е наистина една болезнена истина. Просто, ясно и съвършено вярно. Чудесно попадение.

Ако BL!P не беше регистрирана търговска марка, бих препоръчала на всяко така наречено студио за красота да го закачи на видно място. Всички сме чували поговорката "Трай, бабо, за хубост". Почти всяко момиче е закърмено с нея. А какво остава за максимата "Красотата изисква жертви". За да бъдете красиви, трябва да издържате на болка. Това е основно правило. А щом е така, значи светът е пълен с мазохисти. И те са предимно от женски пол.

Ако не ми вярвате, отидете в някой козметичен салон и ще разберете, че почти не съществува безболезнена процедура за разкрасяване. Бодат ви, скубят ви, стискат ви. В името на красотата. И после да не ми каже някой, че красотата не обичала болката. Обича я и още как. Помислете само за пластичните операции, които вече са се превърнали в новия крем за разкрасяване. Хората лягат под скалпела с такава лекота, с каквато се мажат с хидратиращ крем. Не се замислят, защото красотата днес е условие за щастие, успех и благосъстояние. А залогът е някаква си болка. Определено си струва да бъдем безчувствени. Ще се изстрадат няколкото седмици болки, синини и отоци на тъканите, но после пък може и да ви назначат за служител във фронт офиса на някоя банка. Или там, където са насочени амбициите ви.

Преди години за малко да ме линчуват в час по психология, когато трябваше да степенуваме по важност факторите, които влияят върху социалния ни статус. Бях сложила на едно от първите места добрия външен вид. Не мислете, че съм разсъждавала повърхностно. Така казват тези, които действително се опитват да избягат от тази истина. На ръба на голям скандал, преподавателката твърдо ме подкрепи. Действително, красотата е не само екстра, тя се превръща в условие. А в последно време това правило важи с все по-голяма сила.

Но дори това да е вярно, не одобрявам всички средства за постигане на целта. Пластичната хирургия ми се струва доста крайна, дори плашеща. Чувала съм за родители, които подаряват за 18-тия рожден ден на дъщеря си изкуствени гърди. Явно хората са тотално обсебени от идеята да бъдат красиви. И няма как да е иначе, щом обществото налага този стандарт. Така е, но не бих казала, че е за добро.

Make me beautiful. Това звучеше в началото на Nip/Tuck, един от най-готините сериали, които съм гледала в последно време. "A perfect face, a perfect soul, a perfect life". Пластичната хирургия може всичко. Но нямаше нужда да говоря за всичко това само за да ви убедя, че красотата обича болката. Вие това си го знаете. А буквалността на BL!P направо поразява.

Good morning, miss

2006-11-04T11:12:00.000+02:00

Много обичам да вървя пеша. Винаги съм го правила. Дори много често съм отказвала на познати, които са искали да ме закарат до някъде. Защото за мен ходенето пеша е истинско удоволствие. То ме стимулира да мисля и да се усмихвам. Но сега ми липсва много. Все още се усмихвам на пук на дебилните физиономии около мен, но ходенето пеша наистина намаля значително. Просто защото няма начин да извървя разстоянието от Студентски град до центъра. Даже и с колело не може, защото не се знае дали ще съм жива след това...

Да, но пък за сметка на това значително се увеличиха контактите ми с разни хора. Не разбирайте под това комуникацията. По-скоро досега с нечий крак върху новите ми обувки или просто съживяващо сръгване в ребрата. Толкова лесно се общува с хората! Особено когато са те подпрели отвсякъде и даже няма нужда да се държиш. Няма съмнение, че става дума за любовта на моя живот. Автобус 280.

Прекрасна сутрин. Събуждам се в чудесно настроение. Дори още преди да съм се погледнала в огледалото. Да, като се погледна в огледалото рано сутрин се чувствам много добре. Защото се харесвам. На пук на комплексираните жени аз се харесвам дори когато не съм си сресала косата. Естествено, не слагам грим. Защото нямам нужда. Не казвам, че тези, които слагат имат физическа нужда от това. По-скоро е психическа. Както и да е, аз съм в много добро настроение.

Изобщо не ме дразни блъсканицата в моя любим автобус. Слушам си една песничка на T.I. и си представям приятно утро с лек бриз, който разклаща клонките на палмите...Няма бриз, а е много задушно, освен това господинът до мен е решил да пропуне сутрешния душ, а може би и вечерния, но какво от това! Няма никакво значение.

Всичко би било идеално, ако не беше решила да се качва истерична лелка! Не мога да си обясня как може всички да се качват мирно и спокойно, а лелките и бабичките трябва да ги разберат всички, че са там! Уви! Даже и приятната музика не успя да задържи раздразнението ми. Тя крещи, бута се и даже ругае, докато блъска една бременна жена. Абсолютна вещица. Не знам дали това е симптом на възрастта, но определено не го приемам за нормално.

В този момент направо получих просветление. Помислих си колко абсурдно е всичко това. Абсурдно чак до степен на лудост. Хората са полудели. А на мен не ми трябват такива екстремни изживявания. Е, това беше истинското събуждане. Good morning, miss. Welcome to the real world.
А ми се искаше контекстът на Good morning, miss да бъде съвсем различен...

Космосът ми го диктува

2006-10-28T18:58:00.000+03:00

Днес стартира новата рубрика на Point of View. Всъщност, тя е и първата. Отдавна исках да поканя хора, които имат желание да се изкажат по въпроси, които са важни за самите тях. Да споделят впечатления. Да поразсъждават върху живота. Free style. Вие сте на ход.

Първият гост в розовата стая е Моржи. Тъй като той не пожела да се представи, ще кажа няколко думи за него. Той е млад, здрав, интелигентен. И сега ви каня да се насладите на неговия душевен полет, който го доведе до невероятни прозрения в една невероятна ода.

Ода за пора

С поршето бързо аз набирам,
двигателят гали ми ухото.
Изведнъж пред мен съзирам
пор размазан на платното!

Гадинка малка и невзрачна
на пътя лежи и гние
и тънка струя кръв - почти прозрачна,
бавно улицата мие.

И тая тънка струя кръв
по гумите ми прави мърсотия.
Не съм последен,
но не съм и пръв,
прегазил малката му шия.

Пада нощ, луната грее
с глуха жълта светлина.
Самотен пор на пътя тлее,
проклина тежката съдба.

Проклина, ала от устата
единствено кръвта излиза.
Гушна букета със цветята-
за Рая ще му трябва виза.

Защо ти беше да пресичаш,
когато беше тъй щастлив.
Защо по пътя трябваше да тичаш,
сега си гнил и миризлив.

"Космосът ми го диктува" очаква и вас. Ако имате да кажете нещо на света, заповядайте. Пращайте своите мисли, розови или не съвсем, на dermanska@gmail.com.

Въпреки free style-a, добре е да ме удостоявате с нестандартни текстове. Позиции, идеи, неща, които искате да направите, но нещо ви пречи или просто се колебаете. Тук можете да кажете всичко!

Sofia by night

2006-10-28T11:39:00.000+03:00

Нейде "На края на Вселената", пиейки коктейл "пангалактически гъргъробластер" в приятна компания, ми попада мини-списание, препоръчващо да си над 18. Подобни рестрикции винаги провокират интерес. Ама май повече, когато си под заветните 18 годинки.

Sofia by night е много по-интересна от Sofia by day. Първо, по-красива е. Второ, по-спокойна е. Трето, бардаците са отворени. За жалост не съм посещавала нито един от тях. Затова не мога да споделя лични впечатления. Но съм чувала, че там се случват приятни неща. Ако случайно посетя поне някой стриптийз клуб, задължително ще ви разкажа.

Макар и задочно, разбрах, че там имало доста мимичета, които не са на много повече от въпросните 18 години. Този факт ме кара да се замисля, че вероятно доста преди това са се запознали с материята, изискваща да си над тази възраст. В малкото, но доста информативно списанийце "звездата" на броя беше на крехките 19 и имаше амбиции да се установи да живее с приятеля си в Белгия. Похвали се, че направила околоевропейско пътешествие. Казва, че било с цел екскурзия. Сигурно е така. Уточнение: тя е стриптийзъорка. Но ние не бива да сме предубедени.

По тези клубове имало и доста студентки. Ама това го разбрах "на ухо". Даже имало и някаква от ФЖМК. Не я познавам, не ме питайте коя е. Но предполагам, че добре владее комуникацията...

Аз няма да се учудя вече да почнат да раздават брошурки за бардаци по спирките. Както го правят за дискотеки и езикови курсове. Там ще пише "уроци по френски при мадам Жизел". Леле, каквото и да кажа вече звучи перверзно. Млъквам.
Това си го мисля, защото Sofia by night беше пълен с телефони, предлагащи "ескорт" и удобни хотели за целта.
Дали пък това не е някаква прелюдия към легализация на проституцията?

Еманация на глупостта

2006-10-28T10:41:00.000+03:00

Днес Point of view ще ви представи някои явни недоразумения на архитектурната мисъл.
Не може да не сте забелязали властващата грозота из градовете на България. Сиви сгради в сдържан стил, "маршируващи" под строй на всяка иначе приятна уличка. Административни сгради тип "базилика", панелни блокове от типа "студения дух на соцреализма". Социализмът е оставил следа не само върху възприятията на поколения, но и върху вашия бит с явната цел да ви тормози и потиска с векове.

Определено архитектурната мисъл по онова ереме не е особено плодотворна. Подчинена на идеята за унифицирането на всичко и всички, тя е сътворила един от уникалните шедъоври на своето време. Панелният блок. Трудно ми е да се сетя за нещо по-отвратително от стар панелен блок в краен квартал. Сигурна съм, че е бил достатъчно грозен още по времето, когато е бил чисто новичък, но сега е достигнал пика на своята неприятност. Той е едно от нещата, които са крайно неподатливи на реконструкция с цел облагородяване на чертите. Ръбест, строг, сив. Гледайки го, осъзнаваш колко "гениално" са работили архитектите, за да ти внушат трайно идеята за безличност и нищожност. Няма как да се чувстваш свободен, живеейки в подобно нещо. Каквото и да се случи в нашия обществено-политически живот, панелният блок няма да престане да смазва психиката на хората. Но вие не бъдете толкова чувствителни спрямо неговото съществуване. Все пак той няма да престане да съществува още много дълго време. Защо да ви съсипва?

Явлението "панелен блок" обаче не може да се сравнява с глупостта, вложена в изграждането на различни сгради на промишлеността. С какъв акъл ще избичиш ТЕЦ едва ли не по средата на града, както е в Перник. И то върху плодородни почви. Да не споменавам, че от другата страна на пътя е "Стомана". А за "Кремиковци" просто нямам думи. Тия хора не са имали и бегло прозрение за вредите върху околната среда. Но поне е можело да помислят за бита но хората. Но на кой му пука за бачкащия "пролетарят". Да се оправя!

Какво ли пък да кажем за обществените сгради от онова време. Те са направо въплъщание на грандомания и безвкусица. Огромни, нефункционални, непочистваеми, неотопляеми...те идват, за да ни кажат колко е "велика" партията. Или по-точно колко са прости нейните лидери. Грамади от желязо и бетон трябва да внушават на обществото респект и преклонение...

Стигаме до обекта, който според мен е явната еманация на глупостта. Няма начин да не сте тръгнали към НДК и да не го забележите. Най-грозното, уродливо и безсмислено творение на архитектурната мисъл! То е огромно и ви заплашва с падащи плочи. Направо иска да ви убие. Но преди да ви пречука физически, ще ви убие всяко чувство за естетика и оптимизъм. Ще бъда много щастлива в деня, когато го взривят. Ще почувствам огромно вътрешно удовлетворение.

Снимки към тази статия са излишни. Естетическото ми чувство ми подсказва, че е по-добре да не онагледявам подобни опасни за съзнанието обекти.

Sugar girls

2006-10-22T14:05:00.000+03:00

Днес реших да поразгледам разни блогове в мрежата. Попаднаха ми тези от dir.bg. Незнайно защо там блог се нарича "глог". Може би си имат някаква причина. На мен поне ми звучи като "грог"- интересна, бих казала дори сполучлива, комбинация от чай и ром. Или ром и чай. Зависи как го предпочитате. А! И лимонче. Чудесно питие за студените месеци. Ама това няма нищо общо с глога. Предполагам.

Както и да е, забелязах, че въпросните глогове се списват предимно от тийнейджърки. Направо се очудих, че ми стана интересно, докато ги разглеждах. Леле, дали не остарявам?! За "остаряването" хич не съжалявам, защото тийнейджърската възраст направо я ненавиждам. Почти нищо не ти е в главата освен глупости. Добре че свърши. Макар че, аз винаги съм си била сериозен човек. Нали така?

А сега към младите (доколкото мога да си позволя да се изразявам така от висините на скромните си 20 години). Повечето от тях като че ли се интересуват предимно от вътрешния си свят. Не открих нищо по-различно от певци и актъори, в които са влюбени, съвети за добро приятелство, любов и мир по цялата земя (големи идеалисти били!) Имаше разни "полезни" неща като "Какво означава цветът на очите ти?", как да кажеш "Обичам те" на 100 езика (брей, това си е сериозен речник). На хинди било Hum Tumhe Pyar Karte hae.

Открих и нещо философско под заглавие "Т'вА е ЖивОтА...". Ще цитирам само началото:"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи." Звучи интересно, но се съмнявам, че е авторско. Може би е от онези текстове, които се харесват на всички и ги цитират масово. Като афоризмите в някогашните лексикони. Като казах лексикони, "глоговете" приличат точно на такива. Спомням си, че когато бях "момиченце" всички имахме такива. Колкото повече картинки имаше в тях, толкова по-добре. Заразих се и си сложих една блестяща пеперудка. За настроение.

Затруднена съм за изводите от всичко това.
Харесва ми тяхната чувствителност, но не и сладникавите тон и опаковка (то и моята е розова, но аз не съм я сложила с идеята за сладникавост).
Обзема ме странна носталгия към хартията. Друго си е по лексикона да има отпечатъци от баничка.
Не ме обнадеждава, че "младите" не виждат по-далече от носа си. Но вярвам, че това ще стане. Като пораснат.

Аз ще гласувам!

2006-10-21T12:57:00.000+03:00

Това не бива да е повод за гордост, но, както се оказва, в това време и пространство е.
Правя го, защото се смятам за човек, а не за храст, членестоного, едноклетъчно или някакво друго природно образувание или форма на живот. Освен, че съм човек, съм и гражданин на тази държава и от тази гледна точка не мисля, че мога да си позволя да се откажа доброволно от едно от нещата, които изначално ме правят такава. А именно, правото да избирам.
Откакто разполагам с това право, се възползвам по всички възможни начини от него. Защото аз съм някой, тук съм и ми пука!

Странички, които ми харесват

2006-10-21T11:58:00.000+03:00

Може би си мислите, че т.нар. "женски" списания са в по-голямата си част мнооого тъпи. И може и така да се окаже, ако в тях няма нищо друго освен гримчета и финтифлюшки. По едно време направо им бях била шута, но по-късно установих, че четенето на списания ме разтоварва страшно много и се върнах към тях. Има едно списание, което до известна степен не отговаря на представата ми за четиво, написано за "кухи лейки". "Ева" се казва и през зимните месеци, когато екипът му не почива, е доста дебело, така да се каже.

Не изневерявайки на себе си и на хубавото списание, си го купувам почти всеки месец. Не си спомням точно, но май беше в началото на пролетта, забелязах, че в него се е появила нова рубрика. Още не я бях прочела и вече, явно предубедена, реших, че това е поредната рубрика, където читателките изливат мъката си от несподелени любови и разбити бракове. Изобщо, бях решила, че това е поредната боза и си казах: ужас! развалиха ми четивото.

Обаче не бях права. Оказа, че това е най-бруталната рубрика със съвети, която някога съм срещала! Много се зарадвах, че я води мъж. Мъжка гледна точка върху женските работи. И то каква. Първия път като прочетох "съветите" на Драго си помислих, че бих се разревала на секундата, ако някой ми отговори по такъв начин. Но явно на жените им харесва, защото въпросите им до ден днешен не секват.

И за да не бъда голословна, ще цитирам малко от последния брой.
Проблемът на читателката е, че иска да бъде малко по-перверзна. Явно мимичето не се чувства достатъчно разкрепостено и иска съвет.
Драго й отговаря следното: "Опасявам се, че твоята представа за "перверзно" малко се различава от моята. Под "перверзно" аз разбирам секс с хранителен продукт, размяна на ласки с машинен елемент или поставянето на телесни части с едно предназначение на по-нехарактерни места. За да не те обърквам- перверзно е да обладаеш половинка хляб "Добруджа", да се отдадеш на велосипедна помпа или да проникнеш в любимия с ухо."

Като се има предвид, че сега тонът му е доста по-мек, можете да си представите за какво става дума. Вижте на http://eva.bg/.

Малка случка

2006-10-14T13:31:00.000+03:00

Не ми се иска да започвам с "това се случи в градския транспорт". Може и там да се е случило, но в действителност това е без значение.

Все пак ето я малката случка. Някакъв човек се вози без билет и го глобяват. Само че не със седем лева, както трябва да бъде, а с пет. Контролъорът преценява, че при това положение не е необходимо да му издава документ за глобата. Човекът си плаща и всичко минава тихо и спокойно. Да, ама не. Две жени на средна възраст решават да се намесят. С колкото им глас държи настояват глобеният да получи билет. Започва една свада, а потърпевшият отронва с благ глас "Ама ние сме приятели, бе. Тука всеки ден се виждаме. Аз билет не искам..." Жените обаче нямат намерение да спрат и заформят такъв кокошарник, че свят да ти се завие. Едната гони коинтролъора из целия трамвай, а другата й приглася.

Из този хаос се замислям за няколко неща.
Първо. Защо хората са толкова невъзпитани?
Второ. Защо хората се отказват от правата си срещу два лева?
Трето. Защо по такъв груб начин трябва да премахваме неуредиците в обществото?
Четвърто. А има ли друг начин?

Мисля си и стигам до извода, че хората са станали много груби. Ама така са загрубели, че са заприличали на чворове. Извинете ме за израза. Освен че се блъскат и искат да минат през теб на всяка цена, за да се качат на превозното средство (леле, ами ако го изпуснат! светът ще се свърши!), но и говорят така, сякаш са излезли от джунглата.

Понеже за всяко нещо си има причина на този свят (аз вярвам в това) за това също може да се намери обяснение. Обществото ни е такова, защото условията го принуждават да се приспособи. Т.е. когато средата е враждебна, хората също са враждебни. Със зъби и нокти са свикнали да се домогват до най-малкото благо, със зъби и нокти драпат към вратата на трамвая. Много е жалко това. Все още наивно продължавам да твърдя, че, ако не помага, доброто възпитание поне не вреди никому.

Може и да е от добро възпитание, може и да е от неприязън към конфликти, но ако се наложи да ме глобяват, бих си платила без възражения. Най-малкото, защото зная, че съм в съзнателно нарушение. И въпросният човек си плати. Но същевременно направи компромис срещу някакви си два лева. Когато не получаваш документ, можеш да си сигурен, че парите ти поемат в неправилна дестинация. А и така поощряваш едно от най-негативните явления в нашето общество. Корупция. Е, струва ли си за два лева?

И всичко това се случва, защото хората са оперирани трайно от чувство за законност. Следователно, решават проблемите си със собствени средства, кой както може. С викове, бой, грозни жестикулации, "пари под масата" и т.н.

Такова е положението. Но е така, защото всеки си мисли, че може да се гаври с правилата. Човекът смята, че може да пътува гратис. Контолъорът, че може да припечели 5 лева. А жените...жените може би са гласа на гражданското общество? Бога ми, какво гражданско общество?! Царство на саморазправата и грубото отношение. Това ли е цената, за да го има гражданското общество? Не съм съгласна.

Това беше една малка случка с голям смисъл.

Малко ексхибиционизъм не е излишен?

2006-10-13T12:35:00.000+03:00

Зала. Лекция. Вътре доста хора. Хората- привидно съсредоточени. Уж напред гледат. Някои-да, ама други-не. Какво гледате, бе, хора? Някои ми посочва с пръст тооолкова интересния обект, грабнал вниманието му. Белъото на колежката. Хаха! Дантелени гащички. Умалителната форма не съм много сигурна дали е уместна в случая. За размера на “гащичките” става дума.

Съвсем обичайна гледка. Обикновено не се замисляме за нещата, които е привично да виждаме, но и това, което е обичайно, може да се коментира. Мисля да кажа някои неща за белъото. Имало е времена, в които са щели да те линчуват, ако случайно се покаже някоя дантелка от белъото ти. Всъщност, тогава и дантелите не са били много на почит. Но това е било в съзвучие с “морала на обществото”. Сега социумът е в доста голяма степен деморализиран, някои повече, други по-малко, но сме си порочни като цяло, какво да се прави. Аз поне не виждам нищо неестествено в това.

Откакто излязоха на мода ниските талии, дамските гащички станаха обществено достояние. За радост на едни и възмущение на други. Зависи от ситуацията. Аз обаче не смятам, че това е проява на добър вкус. Не че се възмущавам прекалено от това, но все пак...
Действително, понякога е почти невъзможно да се избегне, но някои дори не правят опит и да го направят. Ама, защо не си обуете прашките върху панталона? Така ще бъдете сигурни, че всички ще ги видят.

Гащите на показ са нещо много симптоматично. В повечето случаи показването им изглежда привидно неволно-срамежливо, но не е така. Не се заблуждавайте! Момичетата, които си показват “крайчетата” на белъото го правят съвсем съзнателно. Дори да не е започнала така, въпросната “демонстрация” се превръща в явно намерение. Причината: липса на достатъчно внимание. И наличие на известна доза ексхибиционизъм в някои случаи. В ексхибиционизма няма нищо лошо, но незнайно защо аз поне го предпочитам в душевен аспект. Това може и да е една от причините да ми четете блога? Е, може и във физически аспект, ама защо толкова публично да бъде? Айде сега...

Може да се окажа малко консервативна. Нещо, което ми се ще да избягвам, но понякога към морала ме дърпа, да му се не види. Но това е, защото преди всичко гледам да се придържам към “правилото за златната среда”. Но понякога е много трудно. Та, както казах, белъото на показ не е проява на добър вкус. Може да съм си купила сутиен за 100 лева, но не смятам за нужно да го покажа на целия свят. Ако исках това, най-вероятно шях да се “облека” само с него. Тогава поне щяха да ме сметнат за ексцентричка, а не за отчаяна съблазнителка. Определено първото е за предпочитане. Така че, момичета, спестете ни някои гледки. Особено, ако не са достойни за очите на естет. Естетиката може да не е приоритет в нашия свят, но съзнанието за красивото все пак ръководи съществуването ни или поне социалните ни контакти.

Gourmet troubles

2006-09-30T12:15:00.000+03:00

Май е време да си поговорим за заведения. За добро или за лошо те се превърнаха в неразделна част от ежедевието ми, защото, както се казва, трябва да се яде и това си е. Ако ме видите, ще си кажете, че това определено не е най-основното ми занимание. Яденето, де. Ама все пак се случва по около три пъти на ден. Не е за вярване, хм.

Според Сократ, май той беше, ние не живеем, за да ядем, а ядем, за да живеем. Че ядем, за да живеем е вярно, но и си прекарваме половината от живота на масата. Така че темата не е за пренебрегване.

Тъй като не се намираме в крайно изгодното положение на маймуните от джунглата, които се снабдяват с банани направо от клона, е хубаво да поразсъждаваме върху психологията на хората от ресторантите. Според моите наблюдения те са решили да ни прехранят. Може и да са много загрижени за нашето оцеляване, но на мен ми се струва, че кощунствено разхищават ресурси в стремежа си да ни накарат да си платим повече. Малко са хората, които имат физическата възможност да погълнат половин кило спагети, огромна буца месо, която се нарича пържола, гигантска купа салата или 500 грама пържени картофи. Изобщо не става въпрос това да стане наведнъж. Всяко по отделно си е достатъчно много, дори и салатата. Много съм си блъскала главата над въпроса защо, по дяволите, не предлагат порции на половината. Напълно достатъчни са, за да се нахрани човек, а и освен това може да поръча няколко неща, които му се хапват, а не само едно.

По принцип хората казват, че в София е скъпо. Действително ще ви се стори така, ако не се замисляте как стоят нещата. Цените биха били доста приемливи, ако количествата също бяха в нормата. Но те принуждават да поръчваш големи количества, като същевременно си плащаш за тях подобаващо. Като няма как да го избегнеш, го правиш, но това те дразни. Особено ако си нямаш собствена кухня, в която да си сготвиш. Признавам си, че на мен това определено не ми е силна страна, но все пак не съм чак толкова за оплакване.

Разконспирирахме ги гадните ресторантъори:) Сега подмолният им план е вече разкрит, ама какво от това? Пак ще си ходим преяли и с празно джобове. Това последното беше много смешно:))

Да ви е сладко!

Не ми се слуша вече!

2006-09-29T10:51:00.000+03:00

Излишно е да казвам, че когато ми е писнало от нещо, го игнорирам. Не за друго, а за да не ме изнервя. Следвам принципа на спокойтвието. Когато човек е уравновесен, се справя по-добре с проблемите, а и живее по-дълго. За добро или за лошо прецених, че не е особено мъдро да вървиш срещу течението, когато времето и мястото не са подходящи. Спирам със съветите за пълноценен живот без загуба на енергия и продължавам по темата.

Какво игнорирам днес? Всъщност го правя от доста време. Някои хора ще кажат, че е направо безотговорно и крайно недопустимо, но днес не искам да чувам нищо за ЕС. Просто не можете да си представите колко ми е писнало да слушам всякакви неща на тази тема. Толкова ми е писнало, че дори не мога да се зарадвам на великата новина, че най-сетне ще ни приемат.

Великата цел, за която всеки беше готов да си продаде душата на дявола. И заради която в моите очи страшно много хора загубиха и последна капка достойнство. В името на благото. В името на престижа да се наричаме “европейци”. Това толкова ме обижда. Сякаш сме някакви диваци, които живеят в колиби и землянки и говорят някакъв неразбираем първобитен език.

Заветната цел...За нея политици подсмърчаха дълго време, защото им беше тежко, че не може да се случи както на тях им се иска. А после проливаха сълзи на радост от новината, че най-сетне усилията им се увенчават с успех. Как можеш да се радваш на нещо, което ти е отнело достойството, за мен е непонятно. Малко ли обиди отнесохме, малко ли компромиси направихме със себе си, за да се харесаме на когото трява?

Днес аз не се радвам на големия успех, защото не мога да преценя дали целта е оправдала средствата.
И въпреки всичко смятам, че ние все още не сме узрели за целта. Мисля, че ЕС ще направи огромен компромис с нашето приемане. И няма да бъде честно спрямо тях самите.
И накрая малко надежди за светло бъдеще. Ще се оправим, бе хора! Ще си върнем достойството, ще ни уважават! Само да влезем. Веднага!

Сложно е да го кажеш просто

2006-09-26T19:21:00.000+03:00

Някога много обачах абстракциите, но това се промени до известна степен. В последно време ги използвам, ако искам да объркам някого или просто да го тествам колко бързо се ориентира. Дали може да разсъждава извън обозримото. Дали притежава чувтвителност за неща извън неговата екзистенция.

Честно да ви кажа горното не мога да го кажа по-просто. Убийте ме, линчувайте ме, обвинете ме в снобизъм, ама не мога. Мога да го кажа и по-сложно. Но по-просто не мога. Бихте се гордяли с това? Не и аз.

Някога бих. Но сега не. Може би сега уважавам повече хората.
Смисълът на всичко това е, че понякога се налага да говорим на прост език. Все още си мисля, че мога да изразя себе си абсолютно точно само при положение, че използвам точни термини, разнообразни думи, а понякога и непознати за другите. Смея да твърдя, че съм права за това. Така го чувствам. Права съм, но не е правилно.

Мога да кажа вместо сложен- комплициран. Вместо прост- профанен. Но често си мисля, кому е нужно това. Защо нещо трябва да е канцелирано, а не спряно или екзистенциално вместо житейско? Ще се учудите ли, ако ви кажа, че литераторите поправят такива “грешки”? Сменят простото със сложно, защото езикът се “профанирал”. Някои биха казали, че по сложния начин нещата стават много префърцунени. Да, стават, ама не префърцунени, а научни, биха казали други. Аз питам защо това трябва да се превръща в стандарт? Не можем ли да говорим както си искаме, същевременно да ни разбират и да не изпадаме в ситуация на грешка? Аз нямам проблеми със “сложните” думи. Обичам ги, защото хората се впечатляват от тях. Следователно имам два редуващи се проблема. Ако не съм си преценила аудиторията говоря сложно и хората ме вземат за “много важна”. И обратното. Особено за писането. Ако пиша така, както биха ме разбрали повечето хора, не става, защото е “профанно”.

На кой му пука! Това, което пиша сега даже и мен не ме вълнува особено. Просто заговорих, за да знаете, че понякога хората се чудят за странни неща. На мен това ми хрумна докато вървях по улицата. Взех да си мисля как да обясня на някои прост човечец какво е PR. Като взема да му разправям, че управлявам публични репутации да не би пък той да ме разбере за какво му говоря?! Тук литераторите щяха да кажат: има разминаване на кодовете и филтрите, през които хората възприемат света, бла, бла, бла.
Само като си помисля, че и аз говоря така понякога, направо ми става лошо...

Из дневниците на един студент

2006-09-21T11:09:00.000+03:00

Това са просто някои мисли, които ми манават през главата, когато си мисля как да организирам бита си. Макар да имам “удивителната” способност да изключвам сетивата си за неща, които не ми харесват, с времето идва щастливият им час, за да ме тормозят. По принцип. Но принципите на нещата понякога не са това, което са. С малко хумор и ирония всичко разцъфтява, а и животът става по-приятен. Уверете се сами.

!Първи впечатления след дълго отсъствие.

Мислите си, че сте оставени на произвола на съдбата, щом живеете в Студентски град. Грешите. Мен ме изненадаха много приятно. Отключвам си стаята и мисля, че нещо съм се объркала. Номерът на врата е същия, но стаята е друга. Направили са ми ремонт. Безплатно от блока. Е, как да не се почувстваш специален? Хората се грижат за теб. Въпреки че стаята ми беше в доста добро състояние, новите тапети, балатум, по-белия таван, врати и прозорци определено променят нещата. Най-наложителното не са оправили. През зимата отново ще топлим космоса със зеещите си прозорци, но нищо, имаме си нова стая!

Това, което ме радва най-много е решението на един абсурд. Не знам дали сте забелязали един голям пропуск на човешката мисъл. Пътеките, които свършват в небитието. Вървите си по една пътечка, асфалтирана, и изведнъж изненада! Тя свършва в калта, не за друго, а за да ви провокира да си размърдате мозъка. И краката. Хайде всички обратно! Нова обиколка.
Та коварната пътечка, която използвам най-често вече е с плочки. Направо се чувствах като кралица, когато стъпих на нея! Отново се чувствам специална:)) Толкова малко му трябва на човек, за да е щастлив!

!И едно откритие.

Магарешките бодили са много упорит плевел. С голямо неудоволствие забелязах, че са превзели всичко. Изглежда е имало някакъв отчаян опит да премахнат бурените зад блока, като ги запалят. Другите са изгорели, магарешките бодили са останали.
Още на пролет се чудех защо никой не си прави труда да окоси двуметровата застителност в Студентски град. Може би не искат, защото се надяват тя да скрие боклука в градинките, както го прави снегът през зимата. Тъпо.
Мисля си, че ако повечето хора не смятаха, че имат по-значими проблеми от гадната трева можеше да си сформираме една ССББ. В превод: Студентска Служба за Борба с Бурените. Ще си купим няколко коси и ще ги обезглавим тия бурени! Обаче повечето хора смятат, че това не е тяхна работа и може би са прави. Но като никой не се заема, какво, да ни превземат ли?

Кибик брадър. Отново!

2006-09-19T14:55:00.000+03:00

Вероятно вече сте схванали идеята на моя блог. Дори и да не е absolutely distinguishing one все пак е уловима. Покрай всичко останало ми ще, ама много ми се ще, да говоря за стойностното и долнопробното, дразнещото и приятното, абсурдното и логичното...и т.н. Също така имам едно огромно желание. Положителните неща да бъдат повече. Ама как да стане, като нещата, които се случват, не го позволяват. Последното “събитие” също. Какво да ви кажа...тоя Big Brother не ми харесва и това си е!

Ако искате да затъпеете, гледайте най-дезинформационното предаване в ефира. Аз така го определям. И освен това изобщо не ми се връзва reality концепцията му. Това изобщо не е реалният живот. Гледаш някакви хора, затворени в клетка как полудяват и им се отключват най-първичните страсти. Не го разбирам този стремеж да следиш с фанатичен трепет последните клюки от къщата. И какво от това като знам, че еди кой си е изял две пържоли, а друг му се е скарал, че не си е измил чинията?! Полза никаква. Не разбирайте, че непременно смятам, че трябва да има полза във всичко, което гледам, слушам, чета или правя. По-скоро смятам, че забавлението от подобни предавания многократно отстъпва на вредите от тях. С какво ще ви навреди ли? С постоянното промиване на мозъка, с кофти сцените на агресия и дребнави свади. Със сигурност бих се сетила и за още, ако не вредни, то поне безполезни неща.

Странно ми звучи твърдението, че участниците са представителна извадка на българското население. Аз поне виждам вътре само нестандартни личности с девиантно или полу-девиантно поведение, “настанени” там само заради възможността да предизвикат скандал. Всъщност на това основно се разчита в предаването. Някой да се сбие, да се скара, да изръси някоя простотия. А пък ако някой се навие да прави секс в къщата това веднага се превръща в сензация. Просто не съм предполагала, че воайорството е разпространено в такива мащаби. То е типично почти за всеки, но нищо не може да ме накара да се зомбирам пред телевизора, за да гледам как някакви хора мачкат завивките.

През по-голямата част от времето “съквартирантите” дремат, излежават се, общо взето кибичат. Затова така съм модифицирала името на шоуто. Може да е поради липса на пространство. Все едно. Важното е, че гледаме хора, които не правят нищо, а с времето се отказват и да мислят и залагат на затлъстяването. В началото всички се опитват да създадат впечатление за хора, които “ежедневно се занимават със спорт”. Но ентусиазмът много бързо им минава. Всъщност мисля, че летаргията им е заразна. Отразява се и на зрителите. Особено ментално.

Ако ви харесва шоуто, гледайте си го. Може пък да сте открили нещо стойностно. На мен обаче засега ми е невъзможно да намеря такова нещо. Така че всяка вечер около осем часа смятам да се занимавам с нещо друго.

Знам колко струваш!

2006-09-17T22:44:00.001+03:00

Рискът вече е непознато нещо. Не е нужно да се чудиш какво те очаква утре. Ще си вземеш ли изпита, ще ти дадат ли заплата, ще те сгази ли кола...Всички тези терзания вече са излишни. Живейте си спокойно! Оракулът знае всичко. И ще ви го каже.

Това е поредната глупост, с която се сблъсквам почти всеки ден щом си пусна телевизора. Отвсякъде ме атакуват “врачки”, които искат да ми предсказват бъдещето. Ама аз не искам! Ама как така? Офертата е толкова изгодна? Само срещу 2.40 лв. с ДДС те вкарваме в дълбините на неизвестното. Не е за изпускане!

Всяка музикална телевизия ще ви предложи неустоимата оферта, за която говоря. И то в безброй варианти. Ще ти гледат на телефонен номер, на име или на там каквото им провокира свръхестествените способности. Само се чудя дали има толкова загубени хора, че да се хващат на това. Всъщност вече не се чудя, защото разбрах, че такива почти не се срещат. Как ли? Просто се загледах в смс-ите, които вървят на екрана. Едни от най-честите запитвания са “Ще бъде ли дипломната ми работа високо оценена?”, “Ще си намеря ли работа в Пловдив?”, “Днес ще дават ли заплати?”, “М знае ли за комшийката?”, а всяко момиче/ момче, според авторите, нарича гаджето си “бебето”. Почти никакво разнообразие не е настъпило през последните 2-3 месеца. Да не споменавам, че хората още се питат дали Люси ще дойде с тях на море.

Смс-врачките изглежда взеха да се усещат и измислиха други формати на услугата. Напоследък срещам т.нар. “звездата в мен”. Пращаш си името и ти казват на коя звезда приличаш. Ама какво ме интересува дали приличам на Азис! Всъщност следващия път като ги попитам сигурно ще ми кажат, че приличам и на Памела Андерсън.

Ама последното, което видях направо ме разби! Името ти казвало колко струваш!!! Изписват ти цената в евро. Повечето са в хиляди и милиони. Да не се депресираш, че си евтин. Имам странното усещане, че щом се казвам Станислава трябва да съм доста скъпа...Не че се продавам. Аз съм безценна.

Механизъм на трансформацията. Или как Теди стана Андреа.

2006-09-17T11:38:00.000+03:00

Даа... за пореден път се потвърждава тезата ми, че в тази хубава, китна страна всичко е възможно. Или както се казва anything is possible. Неща, за които си мислиш, че са трудно достижими, стават невероятно лесни, когато разполагаш с достатъчно парички и “отзивчиви” хорица. България без съмнение е “страната на неограничените възможности”. Жалко, че повечето от нещата, които се случват са бледо копие на реално заслужавищите внимание или просто един фарс.

Не е лесно да си девойка в разцвета на младостта си и татко ти да е “богаташ”. Господи, та животът ти е толкова скучен! Безкрайното висене по кафетата денем и уморителните ходения по заведенията нощем запълват цялото ти време, че дори нямаш минутка да си помислиш какво искаш от тоя живот, да му се не види! Нейде между часовете, в които си заета да развиваш “шеметната” си манекенска кариера и разсъжденията върху екзистенциалния въпрос “дали роклята за абитуриентския ми бал бе достатъчно актуална, когато я носих миналата година?” изпадаш в трагичната пропаст на скуката. И какво да правиш в тази безизходица, когато дори новите ти дрешки не могат да те развеселят? Обаждаш се на татко си естествено! Той винаги знае какво му трябва на милото му детенце.

Разбира се, единствената идея, която ти е хрумвала от доста време насам, е невероятна! Ти си решила да правиш кариера! Ще станеш фолк-певица! Че какво друго да станеш? Имаш достатъчно перверзна физиономия, която в съчетание с един силиконов бюст и изкуствена коса ще те направи новата секс-бомба на фолка.

Татко веднага завърта един-два телефона и готово! Всичко е уредено. Ти естествено не можеш да пееш, но какво пък, нали за това са съвременните технологии. Те могат всичко. Като всяка прохождаща звезда теб никой не те знае и затова се намира един интернет портал, който да те лансира в рубриката си Life.

И за финал- името ти е твърде обикновено. Каква е тая Теди? Звучи ми като плюшено мече. Ти си секс-бомба. Трябва ти нещо екзотично, префърцунено, претенциозно. Фамилията ти ще свърши работа. Ти си Андреева, значи ставаш Андреа! Днес те кръщаване и те приемаме в свещеното лоно на поп-фолка. Бъди благословено, чадо!

Как всички станаха "батковци"

2006-09-05T11:25:00.000+03:00

Става въпрос за една от онези думи, които аз наричам паразитни. Обръщението “бате” и разните му вариации от сорта на “батко”, “батенце”, “братле” и т.н. са едни от най-дразнещите елементи в речта на даден човек. Не мога да съм съвсем сигурна от къде стана толкова популярно това обръщение, но имам известни предположения. То си битува отдавна в речта, но ми се струва, че стана особено популярно след като беше така брутално експлоатирано от Ники Кънчев като водещ на един от сезоните на Big Brother. Явно не е било по сценарий, тъй като се прехвърли без изменения и в “Стани богат”, което иначе претендира за предаване с интелектуален привкус.

Какво да ви кажа...въпросната дума си е чиста цигания. Нещо като “како”, “каке”,”какичке”, които се използват без оглед на възрастта. Сигурно има нещо почтително в тях, но мен не ме обземат такива мисли, когато някоя мургавелка, видимо по-голяма от мен, е решила, че може да ми измъкне някой лев. Не че имам някаква жестока хронична непоносимост към циганите, по-скоро това може да се каже за “бате”-то.

Имам си известно обяснение защо тази дума е толкова активно употребявана от някои хора. На тях просто им е ужасно беден речникът и се чудят с какво да запълват паузите между думите. Много по-лесно е да кажеш “Играя си аз на War Craft, братле, и гледам, братле, оня до мене, братле, кво прави, братле...” Може пък и мисълта да им тече прекалено бавно и просто запълват въпросните паузи, за да имат време да помислят.

“Бате”-то може да се окаже и начин да почувстваш събеседника си по-близък. Но ако беше така, компанийките от момченца-тийнерждърчета да са се сближили толкова много, че...да стане опасно. За тях самите. Ако ме разбирате.

Паразитните думички са много дразнещо нещо. Но “бате”-то е достигнало до главозамайващи мащаби. Не навсякъде в България е толкова популярно, но в София положението е плачевно. И селско. Препоръчвам на хората да се поотучат от въпросната думичка, защото речникът им може да им изиграе лоша шега. Няма да им лепя етикети, но да си знаят, че е много дразнещо някой да те нарича “братле” или да слушаш как някой го наричат “братле” на всеки две секунди.

Спам по обикновената поща

2006-09-03T11:32:00.000+03:00

Освен че не можем да се отървем от него в електронните си пощи, сега е трудно да го направим и в обикновените. Ето един случай, илюстриращ инвазията на директния маркетинг в България и някои въпроси, засягащи личната неприкосновеност.

Вчета в пощата си получих писмо от Рийдърс Дайджест България, което съдържаше един куп рекламни материали, които ме агитираха да си поръчам новата им книга. Що се отнася до книгата, няма проблем с нея. Хубава е и бих си я купила, ако преценя, че в момента имам нужда от нея и ми се дават 40 лв. Първоначално обаче ми беше доста трудно да разбера за какво става въпрос. След като внимателно изчетох десетките листчета и брошурки в плика установих, че ме канят да участвам в някаква томбола, организирана от издателството. Всъщност не се изразих правилно. Не ме канеха. Уведомяваха ме, че съм достигнала успешно до третия, последен кръг. Дали уведомяваха точно мен не е ясно, тъй като писмото беше адресирано до живущия на посочения адрес, т.е. това може да съм аз или някой от родителите ми.

Веднага се замислих как тия хора са стигнали до адреса ми при положение, че аз не съм им го предоставяла по никакъв начин. Дали това не е нарушение на правата ми по Закона за защита на личните данни. Направих малка справка и се оказа, че това Е нарушение, тъй като никой няма право да експлоатира личните ми данни без мое съгласие. А аз такова не съм давала. Разрових се още малко и установих, че въпреки всичко те не са нарушили закона. Интересно, но факт. След като писмото не било адресирано до конкретна личност, не били споменати име, ЕГН и друга информация относно конкретно лице адресантът не бил в нарушение. Аз обаче се питам от къде, по дяволите, са се сдобили с адреса ми, който даже бил участвал в пресявка, за да достигна до финалния кръг. Един възможен отговор е: от телефонния указател. Лесно и просто.

Е, няма спасение значи! Хем те си осъществяват безнаказано директния маркетинг, хем на мен ми пълнят пощата с глупости и отнемат от времето ми. Не са пропуснали да ме уведомят, че мога да поискам адреса ми да бъде изтрит от листата им за пращане на “хартиен спам”. Всичко е легално!

Но има все още нещо обезпокоително. Ако реша да се включа в томболата и изпратя материалите, необходими, за да участвам “ аз свободно и недвусмислено заявявам, че съм съгласна името и адресът ми да бъдат обработвани от “Рийдърс Дайджест” ЕООД, както и от упълномощените от “Рийдърс Дайджест” ЕООД лица на територията на България и Европейския съюз, с цел търговска информация, маркетинг и реклама. С настоящото давам разрешение личните ми данни (име и адрес) да бъдат прехвърляни от от “Рийдърс Дайджест” ЕООД на други администратори на лични данни...”

Това е грубо! Аз така го разбирам: мога да упражня правата си по ЗЗЛД, ако не се включа в томболата. Ако се включа, не мога да предявя претенции и те ще аксплоатират личните ми данни. Има и друг вариант- участвам в томболата, съгласявам се с условията и след това им се противопоставям. Толкова е абсурдно. Погледнете само с какви неща ни занимават, че даже съм седнала да пиша и това.

До скоро в България нямаше директни маркетингови проучвания. Не ти се обаждаха по телефона, не ти пращаха ласкателни писъмца, а сега и с това трябва да се занимаваме. Честно казано се съмнявам, че дори да си барикадирам личните данни отвсякъде ще ми ги оставят намира.

Чувствам...

2006-09-02T16:27:00.000+03:00

Обичам началото на есента. Слънцето е някак си...нежно. Топли те благосклонно с лъчите си, без да прежуля кожата ти или да те ядосва, че не го усещаш. Това е просто един следобеден ден в началото на есента. Когато морето е вече далече, но небето е все още така прекрасно синъо. Спокойно е. Божествено спокойно. Котката спи блажено на терасата, стоплена от слънчевите лъчи. Потънала в сиеста, с удоволствие мърка под ръцете ми, които я милват бавно по козинката. В никой друг сезон не бих била така убедена, че безметежното спокойствие е възможно. Тихо е. Вдъхновяващо тихо. Чувам само шумоленето от листата на черешовите дървета. Не ми навяват тъга, защото са все още живи, зелени са. Чувствам се щастлива. Вътрешният ми ритъм някак странно усеща промените. Есента ме изпълваше още докато чувствах морския пясък под краката си. Странно. Тая божествена меланхолия ме кара да се чувствам така истинска. Търпелива съм, макар вътрешно да очаквам непрестанно нещо. Винаги е така в началото на септември. Очаквам скоро нещо да се промени, ако ще това да е просто едно загръщане с мек шал. Септември е винаги едно очакване, но никога разочарование от нещо неслучено.

Какво искат жените?

2006-09-02T10:14:00.000+03:00

В един град отворили магазин за мъже. Такъв, в който се продават мъже и всяка дама можела да си избере половинка срещу определена цена. Единственото условие било да не се връща обратно, ако се е качила на следващ етаж.

Веднъж една много симпатична млада госпожица, изглежда решила, че й е време да си намери мъж и го посетила със съответната цел. На първия етаж се продавали "мъже, които обичат децата". Но тъй като магазинът бил на 6 етажа, почти никоя жена не се спирала там, а продължавала нагоре. Нашата госпожица също. На втория имало "мъже, които обичат децата и изглеждат добре". Тя обаче се поогледала и се качила на третия, където имало "мъже, които обичат децата, изглеждат добре и са богати". Дамата преценила, че ще й бъде от полза да погледне и на следващото ниво. Останала приятно изненадана, когато открила, че там може да се сдобие с "мъж, който обича децата, изглежда добре, богат е и помага в къщи"! Това до известна степен я удовлетворявало, но оставали още два етажа, а там можело да има още по-приятни екземпляри и продължила...Петият етаж я очаровал. На него се предлагали "мъже, които обичат децата, изглеждат добре, богати са, помагат в къщи и обичат жените си до полуда". Какво повече да иска една жена!!! Младата госпожица помислила..."Щом тук има такива прекрасни мъже, какво ли остава за последния етаж!" И се забързала нагоре. Но колко изненадана останала, когато стигнала там! Помещението било празно, а на една масичка била поставена бележка: "Вие сте посетител 31 506 721".

След време в града отворили същия магазин, само че в него се продавали жени. На първия етаж имало "жени, които готвят добре", на втория- "жени, които готвят добре и правят страхотен секс", а на следващите никой не знаел какво има, защото нито един мъж не се бил качвал там!

Изводът от тази интересна историйка е очевиден. Жените са ненаситни. В случая е обнадеждаващо, че си намират майстора, но незнам дали в действителност е така. Струва ми се, че неистина някои заслужават да останат с пръст в уста. За радост на мъжете. И не само на тях.

Историята не съм я измислила аз. Срещала съм я в две списания досега. В едно женско и в едно мъжко. Преразказвам ви я, като съм променила някои неща. Дано да ви е харесала.

За тигрите, тоалетните и проститутките

2006-08-31T13:58:00.000+03:00

Вчера ми хрумна една много интересна аналогия. Може да кажете, че е голяма простотия, ама на мен изобщо не ми пука. Хрумна ми, че проститутките могат много точно да се оприличат на обществени тоалетни. Като се замислиш, и двете са свързани с физиологични нужди. Напоследък не остана тоалетна без такса, така че това е още един признак, дефиниращ приликите между тях. За обществения им характер изобщо не може да има спор.

Безспорно е, че многократната им употреба води до съществени амортизации след време. Тоалетните засмърдяват, а проститутките...ами и те, предполагам. Последното може да се възприеме и като метафора.

Според разни проучвания една от най-съкровените фантазии на мъжете бил сексът с проститутка. Какво по-лесно от това! Плащаш си и получаваш каквото поискаш. Ама нещо не ми се връзва. Постоянно се опитват да ни убедят, че по природа са същински ловци. Всъщност тази им роля била предопределена още в древни времена, когато те се грижели за прехраната, а жените стояли в пещерата и гледали невръстните отрочета. Ловният им инстинкт след това се пренесъл и в социалното общуване и те станали преследвачи на кариера, жени и каквото там се сетите.

В съкровената си фантазия за секс с проститутка обаче ми приличат на домашни котета, които ловуват в чинията си. А иначе казват, че са тигри. Сигурно са уморени от жените. Не бих казала, по-вероятно ги мързи. Май им е по-приятно да ги милват по муцунката, отколкото да оголят хищно зъби. Това си го мисля, защото познавам доста хубави мъже, които не биха отказали да спят с проститутка. Т.е. поне външният им вид не ги възпрепятства да си намерят "безплатна" жена.

Изобщо, тази работа с проституцията има много аспекти. Започнах с аналогията с обществените тоалетни, защото тия жени са ми също толкова неприятни. Е, има и добре поддържани тоалетни, в които не те е гнус да влезеш, но това не променя по никакъв начин статута им. Обаче като цяло в България тоалетните са гадни. Според наблюденията на някои хора, движейки се от западна Европа насам, ако не се ориентираш по друго за посоката, то можеш да го направиш по тоалетните. Стават все по-гадни и по-гадни. То май и с проститутките е така.

Някъде измежду тигрите, тоалетните и проститутките разбрах, че не ми е съвсем ясно защо трябва да ходиш в обществена тоалетна, вместо да използваш собствената си, ако имаш такава възможност. Може би от любопитство, а може би и защото собствената изисква повече внимание и поддръжка. За тоалетните става въпрос.

Bon voayage!

2006-08-12T19:58:00.000+03:00

Петнайсетина блузи, четири-пет панталона, четири-пет поли, едно сако, не се знае, може да потрябва, няколко чифта обувки, чудя се дали да взема любимите ми Hush Puppies...набивам си в главата да не забравя трите си чифта очила, не че не виждам, просто може да потрябват. 1-2-3 и ето, че багажът ми отново е в готовност. Отново вашата бърза-смела-сръчна Станислава е събрала живота си в една чанта. Всъщност, като се замисля, какво му трябва на човек- фотоапарат и малко готина музика вършат чудесна работа. Е, и малко авоари в дебитната карта. Я виж ти! Все пак можело да се мине и с по-малка чанта.
В главата ми звучи една песен: be free, things are simple...Някакво парче на Руши Видинлиев. Създава ми готино настроение и ме кара да се замисля дали наистина багажът ми не е прекалено много...Хм, все пак ще взема петнайсетте блузи. Като се натъпчат малко, ще се съберат...
Абе, хора, пак заминавам! Обожавам да пътувам. Това ми е разбирането за живота. Не се задържай прекалено много на едно място, закрепостяваш се, забравяш чувството за свобода.
Пожелавам ви да си харесате някой висок връх и да се покатерите на него. Може и небостъргач, при липсата на друга алтернатива. Да си проясните съзнанието, така уморено от стените около вас. Да разберете, че очите ви могат да обхванат света. Да разберете, че сте свободни.
Да не забравя! Пожелайте ми хубаво време.

Аз съм найлонова торбичка и си летя, летя, летя...

2006-08-09T14:53:00.000+03:00

От известно време си мисля дали да не бойкотирам найлоновите торбички. Това може да ви се стори странна инициатива, но аз мисля, че ще бъде много полезно.

От обикновена битова гледна точка те са същинска напаст. Ще се очудя, ако някой от вас си е правил труда да преброи колко точно найлонови торбички има в къщи. Не ви съветвам да го правите, защото ще ви отнеме много време, а както знаем, “времето е пари”. Аз също не съм ги броила, но ако може да се съди по техния обем те са стотици.
На всичкото отгоре гадните натрапници се завират на всякъде. Да предположим, че сте решили да приведете купчината им в що-годе приличен вид. Това е почти невъзможно, но в най-добрия случай сте им отделили цял един шкаф, където ги тъпчете до пръсване. С времето установявате, че той е станал напълно неизползваем вследсвие от тяхната демонична инвазия.

Те не са само в дома ви. Те са навсякъде. Само си припомнете гледката на стотиците закачени по клоните на дърветата торбички. Те се търкалят в тревата, по улиците. Няма да се поколебаят да влязат и в устата ви, когато ги подгони вятъра. Бъдете сигурни.

На всичкото отгоре незнам дали има друг предмет, който да се похвали с толкова безцелно съществуване. Дават ви ги в магазина, за да си отнесете каквото сте си купили до в къщи. След това ги набутвате в “техния” шкаф. А, да! Стават само, за да си изхвърлите боклука с тях, т.е. да го отнесете до контейнера, където завършва техният мизерен животец. Ако бях найлонова торбичка, честно ви казвам, щях яко да се депресирам!

Някога положението за тях не бе така мрачно. Спомням си, че през соцвремената и в началото на демокрацията у нас те се радваха на голяма почит. Щом се сдобиеха с ценната вещ “найлонова торбичка”, хората я употребяваха докато не се продъни на десет места. Перяха я и я простираха, а след това отиваха да пазаруват с нея. Но тогава всичко беше дефицитно и дори найлоновите торбички бяха за многократна употреба.

Днес не е така. Пренасищането е явно, а за него можем да съдим дори по безбройното количество торбички, с които разполагаме и които тъпчем по улиците. Не че това ни прави по-богати. Може да е много удобно да си отнесеш хляба, млякото и сапуна в отделно торбички, но аз не мисля, че това повишава моето благосъстояние, нито пък самочувствието ми. За какво са ми тогава?! Това важи и за всички останали безполезни опаковки. Вярно е, че опаковката продава стоката, но напоследък съм все по-склонна да предпочета стоки, които не са опаковани. Просто ми е писнало разни шарени хартийки и найлончета да отнемат от времето ми! Мразя найлона, защото за мен той е белег за всичко фалшиво. Той е навсякъде, което може би означава, че нищо истинско не е останало. Дори стъклото вече не е стъкло, а някакъв заместител. Най-гадното е, че чашите не звънтят вече както някога.

Пластмасата и найлонът са обсебили всичко с долнопробния си дъх и замърсяват безогледно. На мен са ми противни. А на вас?

Top 5 тъпи BG реклами

2006-07-26T16:41:00.000+03:00

След внимателно наблюдение, а може би не чак толкова внимателно, защото много добре запомням реклами, в чарта влизат следните шедъоври:

Нашият Number 1 е: "Котеее...миаууу" Не може да не сте гледали невероятната, поразителната реклама на "квалитетното" ухание на "Евтерпа". Ако не сте гледали, накратко за вас: яко мутренски сюжет, мацка по белъо, въпросното коте, и нейният неотразим приятел със спортна кола. Червена, разбира се, вие какво очаквахте! Краткият им диалог е направо емблематичен: "Какво да си сложа?"-казва тя нацупена и с полу-скимтящ глас, разтваряйки халата си, демонстрирайки белъото си. Червено, разбира се, вие какво очаквахте! А той: "Сложи това!" и й подава въпросния парфюм. Някога Мерилин Монро беше споделила "интимно", че си лягала облечена само в няколко капки от любимия си Chanel N5. Е, какво да кажем сега? Че "Евтерпа" е новият Шанел ли? Без съмнение. Ама много ясно, че се майтапя! Особено с тази пошла реклама.

Number 2: Без съмнение това е "Златното чудо"! Мале, незнам от къде да започна! Хайде, нека е от Азис. Ох, Азис! Той определено е един от най-лошите избори за рекламно лице на продукт за отслабване. Въпреки отчаяните му опити да извае бедра, както сам той се изрази, като на Бионсе, фигурата му си остава доста тлъстичка. Тъпото режисъорско хрумване да бъде издължено тялото му чрез някакъв оптичен ефект е направо отчаян опит за оптическа измама.
Съжетът е повече от долнопробен. Врачка, кристално кълбо и екзалтираният Азис, който така по женски престорено "чупи" китки.
А репликата на създателя на продукта "За да бъдете ОШЕ по-елегантни..." направо те поразява. Не можаха ли да го изрепетират малко повече, че ОЩЕ поне да не звучи като ОШЕ?

Number 3: И като сме подкарали продуктите за отслабване, които напоследък станаха така популярни, не можем да не се спрем на "Калорекс- железен ефект". Това е направо поразително: "Не гълтай корема, гълтай Калорекс!" Командата чудесно се вписва във военната обстановка. Що за креативно хрумване!

Number 4: Кафе "Вита Голд". Драго-чая рекламира кафе за отслабване. Гениално!!! Толкова е оригинално. И чалгичка звучи за фон. Как иначе! Нали има и чалга певица.

Number 5: Всички реклами на продукта против пъпки "Лептен". Не ми се коментира вече, стана ми кофти...Ще ви насоча само да забележите нарисуваните пъпки. Доста са гадни, но пък се махат лесно. Само трябва да се измиете с малко водичка! За какво ви е "Лептен"? Пъпките просто се отмиват!

Много ми се иска да разбера чий е гениалният ум сътворил тези шедъоври. Струва ми се, че никоя уважаваща себе си рекламна агенция не би се подписала под подобно нещо. Или може би греша?

Men in (black) suit

2006-07-18T11:26:00.000+03:00

Що се отнася до мен, писането е въпрос на вдъхновение. А самото вдъхновение би могло да се дължи на множество неща. Днес то идва от нещо съвсем тривиално- мъжкия костюм. Защо именно костюмът? Просто- мъжете изглеждат най-добре в тази дреха. Тогава дали няма да се окаже, че обектът на моето вдъхновение е някой мъж? Много вероятно.

Мисля, че не съществува мъж, който да не изглежда добре в костюм. Е, вярно, че на някой им стои шеметно, а на други просто добре, но рядко се срещат изключения от правилото. Ако има такива, то най-вероятно те не изглеждат добре в каквото и да било.

Произхода на тази дреха откриваме някъде през 17 век, когато британският крал Чарлс Втори задължава всички мъже в кралството да влизат в съда облечени единствено с тогавашния “прототип” на съвременния костюм. Вероятно се сещате, че облеклото им тогава е придружено от неизненния аксесоар перука и някои други кичозни атрибути.
Всъщност първообразът на днешния бизнес костюм е изработен в Северна Америка през 19 век. Благодарности на неговия “откривател”, че облагороди мъжете и ги направи особено приятни за окото и душата:))

Разбира се, костюмът не е дреха, която може да се носи навсякъде и по всяко време. Повечето мъже го обличат само за някое по-специално събитие, други го носят ежедневно, но това най-често има връзка с работата им. Аз лично им препоръчвм да залагат на него колкото се може по-често;) Носете си сакото дори с дънки и някоя съвсем елементарна едноцветна тениска. Малко неглиже, но винаги елегантно. Естествено си сложете хубави обувки, те като че ли имат най-голямо значение.

Просто не ми излиза от ума винаги облеченият с костюм Julian McMahon. Ако не се сещате кой е той, това е актъорът, който играе д-р Крисчън Трой в “Клъцни/ срежи”. Това е последното ми откритие. Трябва да му се признае, че определено е от онези, които изглеждат шеметно в костюм. Но това не винаги е от костюма...както се уверих, изглежда прекрасно и без него. И на Юксел Кадриев костюмът му стои повече от добре, но и без него си е ужасно хубав мъж.

Както виждате, не е задължително да носите костюм, за да сте хубав и елегантен. Приятелят ми изглежда чудесно както в белия си костюм на Capaska, така и в черния си анцуг Adidas. Природа.

Философски стил

2006-07-14T11:17:00.000+03:00

Лайф стайл никой не може да ви наложи, вие сами си го изграждате, а ако се окаже, че сте достатъчно влиятелни, може да намерите и последователи. Обаче не ви препоръчвам да следвате стила на един мой познат. Това, естествено, зависи само от вас, но все пак го избягвайте с оглед добрия вкус.

Въпросният човек като че ли е най-колоритен през лятото. Е, как иначе, все пак това е сезонът, през който можем да си позволим най-голямо разнообразие в облеклото. И да демонстрираме малко плът, разбира се:) Той като че ли добре разбира това и редовно си облича от онези потници, дето им казват "потник с мускули". Ммм да, особено подходящи са, когато сте ходили на плаж и сте изгорели. Направо потресаваща гледка е човек изгорял на слънце, докато е носил такъв потник. Получава се т.нар. текезесарски тен, който гарантирано ще ви спечели много почитателки. Но да не го виним за потника. Лято е, а все пак е топло, разхлажда се човекът.

Срещам го не веднъж в следното стилно съчетание: въпросния потник, милитъри панталон, но не в цвят каки, а в разни сини нюанси, сложил си е ярко зелен колан-любимият му. Обул е джапанки, не чехли, да, правилно чухте, от онези за баня. Скоро си е направил много готина прическа. Руси кучури на тъмна основа, разрошени небрежно с пяна за коса. Направо е неустоим.

Вижте сега, облеклото мога да го преглътна. Макар и много неудачно, да кажем, че това си има човека, това си е облякъл. Но златните ланци, о, да, златните ланци са направо трудно преглътваеми. Един дебел на връта с нещо като медалъон, по-скоро масивна плоча, гривна на ръката, обици на ушите, понякога и пръстен. Накичен като коледна елха! Естествено един фалшив часовник прекрасно завършва тоалета му.

Е, какво сега, стана ли ви смешно. Или може би сте състрадателни и снизходително му пожелавате да е щастливо момчето, щом така си се харесва. Е, прави сте. Ама ги има много такива индивиди. Определено момчето не страда от финансови затруднения, нито пък от комплекси. Той е млад, здрав, за интелигентен много ще се замисля дали да кажа. Все пак учи философия. А, изненада! Те философите са си странни хора. Помните Диоген. Него материалното не го интересуваше, живееше си в бъчвичката и не изпитваше респект към никого и към нищо. Егати пича! Та, нешето момче с ланците много добре се котира сред осмокласничките. Той просто така добре ги омайва с ораторското си изкуство. Драго ти е да го слушаш. Използва активно обръщението "ма" и разни звуци от сорта на "ауууу", "лелеее", "тц-тц-тц", като види момиче с къса пола, изобщо не се притеснява да говори на висок глас за физиологичните си нужди и т.н.

Айде стига съм говорила, че взе да излиза много високопарно. Добро си е момчето. Не се вписва хич в интелектуални среди, но пък с него можеш да си отпуснеш душата и да се смееш до припадък. Вярно, почти сигурно е, че ще умреш от срам с него, но смехът си заслужава. Супер разтоварваща терапия!

Постоянен въпрос

2006-07-08T22:18:00.000+03:00

Защо хората са такива егоисти?

Защо винаги трябва да искаш, за да получиш нещо?

Защо на никой не му пука?

Защо всички си мислят, че всичко ти е ясно?

Защо трябва да се крием един от друг?

Май въпросите отдавна са повече от един...

Защо другите си мислят, че това, което знаят те, го знаеш и ти, по дяволите???

Не може, просто не може, да не ти се е случвало единствен ти да пропускаш нещо, единствен ти да не си там, където са другите, във времето, когато те са там... Ако не ти се е случвало, си голям щастливец! Поздравления!

Ако пък ти се е случвало, вероятно знаеш как стоят нещата...Понякога се чудя "Господи, как е възможно всички да знаят, само аз да не знам???" Може да съм разсеяна, може пък изобщо да не ми дреме какво правят другите, което, by the way, е по-вероятното. Ама все пак не може ли някой да си отвори устата, ей така, толкова е лесно, да каже нещо, което знае, че те засяга, и то при положение, че няма да пукне, да речем, ако ти го каже.А?

Ето как стоят нещата. За да не звучи отнесено. Дребно нещо- казват ти, че изпитът ти е от 12.00, а той е от 10.00. Дори да се е променило, е как всички разбраха, а само ти и още 1-2 човека не сте? Това днес. Преди години: имаш изпит по немски (приравнителен), знаеш датата, но се променя. Никой не ти казва. Оправяй се. Голяма гадост. На никой не му пука. Спасявай се сам.

Отказвам да разбера и да възприема подобен манталитет. Грозно е. Гадно е.
Всеобща максима днес: "Оправяй се сам. Никой не ти е длъжен." Съгласна. Но само ако това засяга личните ми въжделения. Да, информацията е скъп ресурс. Но не, няма да обеднеете драстично, ако споделите с колегите си в колко часа е изпитът.

Никой не е длъжен да носи отговорност за мен, дори не бих позволила подобно нещо. Става дума за нормални човешки взаимоотношения. Примерите бяха само за да се разберат изводите. Example doesn't matter. At all.

Диагноза: общественовреден дебил

2006-06-28T13:40:00.000+03:00

Има хора, които не са особено интелигентни, но пък все пак са зрели. Има и такива, които, обратно на тях, не са чак толкова зрели, но затова пък са интелигентни. По природа да речем. Но повярвайте ми, няма нищо, ама нищо по-лошо от съчетанието на нисък интелект с ясно изразена незрялост!

Или може би има? Е, разбира се точно когато си мислиш, че всички възможни лоши комбинации са се изчерпали се появява още нещо. Какво да се прави- явно законът на Мърфи действа. Представете си анти-интелект + анти-зрялост + комплекс за малоценност... кофти, а?

Сигурно помните, че като деца драскахме разни неща по чиновете си в училище. Името на някое гадже, любима група или просто се подписвахме нестандартно. Хората продължават да го правят, но вече пишат по-различни неща. Просто пример: “..... е хомосексуалист”. Все едно кой и за кого го е написал. Важно е, че е на 20 или малко повече години.

Може би се чудите защо говоря за това или всичко ви изглежда малко абстрактно. Много просто: от едно такова надписче разбираш много обезпокоителни факти и тенденции. Представете си само колко жалко е, че хората не могат да изразят чувствата си открито, а го правят анонимно и използват грозни епитети. Мен поне това ме връща отново в детските ми години, когато хората, които мразеха някого изразяваха това с гадни надписи. Да, омразата е нормално човешко чувство, но сега няма да си говорим за това. Ще си говорим за това, че тогава бяхме на 12-13 години, а сега сме на повече и се предполага, че сме установили възможността да комуникираме по нормални начини.

Представете си само, че обектът на лошите чувства, за когото е предназначено споменатото надписче дори не се е намирал в непосредствена близост, когато то е било сътворено. Учудва ме невероятният катексис в случая, т.е. интензивността на чувствата, които пишещият генерира спрямо своя обект. Предполагам се сещате, че става въпрос за личностна неосъщественост.

Обикновено хора, които избягват сблъсъка със своите опоненти страдат ужасно много. Не могат да изразят себе си, а неприятното чувство ги гложди ден и нощ. Чудят се как да изкарат агресията си и го правят по най-абсурдни начини, например драскат по банките във факултета или на други места. Под повърхността на този на пръв поглед съвсем незначителен факт се крият голяма уязвимост и множество комплекси. Такива хора сякаш вътрешно крещят: “Мамо, искам да стана успял бизнесмен/ известен актъор/ водач на масите/ политик..., но не съм, не съм, не съм!!!” Както можете да забележите, психичните феномени на пръв поглед може да нямат нищо общо, но в действителност да се изнанадате колко обвързани са те.

Така че, струва ми се, идиотските надписи крият личностна нереализираност и нереализирана агресия. Което, мисля, е белег за тотална незрялост, а може би и слаба интелигентност.

Какво е лошото? Лошото е, че с големите си амбиции и някои качества или възможности, които им се предоставят, такива хора успяват да се домогнат до някои постове. Да речем административни. С това можем да си обясним агресивността и липсата на обноски у много такива служители. Само не им давайте да стават политици, на където са се засилили някои представители на модела анти-интелект + анти-зрялост + комплекс за малоценност. Защото комбинацията на споменатия модел с власт е пагубна. Повярвайте ми!

Мисля, че ще бъде много полезно за цялото ни общество да се въведе психо тест при подбора на кадри. Ако ще да кандидатствате за чистач, добре е да минете подобен тест. Така спестявате много нерви и пари на гражданите. Помислете си. Внимателно. Ако не можете, просто отидете на психоаналитик.

Creative team in action

2006-06-20T20:13:00.000+03:00

Да, да, да! Такъв е лийдът на една позната реклама. Да, да, да! На хората им е писнало от реклами. Да, да, ама не съвсем;)
Мина изпитът по реклама и трябва искрено да призная, че съм впечатлена от креативността на моите колеги- 1-ви курс, PR, СУ. Имаше невероятни идеи. Това беше най-дългата рекламна пауза, която съм гледала през живота си. Макар, че хората го смятат за особено досадно, този път не беше така. Както се изрази Кафтанджиев: оценките по шестобалната система не стигат, за да оценят креативността и огромното желание. Затова пишеше шестици с по 2 и 3 плюса. 6+++!
Супер нестандартни неща, добро изпълнение и изключително идейни. Истински creative team.
Очаквайте снимки.

Chalga beat

2006-06-13T23:28:00.000+03:00

По природа съм толерантен човек, но когато нещо трайно ми действа на нервите не мога да издържа да не го заклеймя (справедливо/несправедливо? преценете сами...)
Всеки сам избира какво да слуша, какво да гледа...научаваш къде са хубавите неща, къде са лошите и не си навираш носа там, където не те кефи.
Аз специално не превключвам чат-пат на чалга канала, гледайки нещо друго, за да си сверявам часовника с най-новите супер актуални тенденции в “поп-фолк стила” или пък да изплакна очички в нечии прелести.

Именно поради тази причина не искам да ми ги натрапват по всячески начин. А това напоследък става чрез разни реклами в автентичен стил. Незнам защо някои рекламисти си мислят, че такава комуникация работи. Вярно, може да работи за определени потребителски групи, но определено дразни други. Ще кажете, че с всичко е така. Да, но не съвсем. Защото чалгата е едно от нещата, към които настроенията са особено крайни. Тези, които я харесват си я слушат и това им доставя известно удоволствие, но тези, които действително не си падат по нея, не си падат и това си е. За да стане по-ясно, ето един прост пример: ако не харесваш такава музика и някой ти я пуска в някакъв вид обществен транспорт може буквално да те вбеси, особено ако не си в настроение. Толкова ти дразни слуха, че не можеш да не обръщаш внимание. От друга страна, на любителите на поп-фолка им е все едно- чалгичка хубаво, радио с “най-новите хитове”, не чалга, пак добре. Е, кажете ми кой е оптималният вариат? Очевидно радиото. И едните доволни, и другите също.

Рекламата по нищо не се различава от посочения пример. Е, не може ли да я концептуализират по някакъв неутрален начин? Явно не може. Зная, че когато се излъчва в национални медии няма как да я таргетират добре. Ще я видят и благосклонни, и нетолератни. Неприятното в случая е, че реклами от подобен тип взеха да се роят напоследък. Та взех да се замислям дали наистина това родно явление, чалгичката, е толкова популярно, дали наистина е толкова поп, а? Някои ще кажат, че голямо откритие съм направила. То истината всички си я знаят. Знаят, но разбират ли? Присъствието на “чалга звезда” взе да става гаранция за успех и висока посещаемост на което и да е събитие. Сериозно, малко са социалните кръгове, където този подход не действа. Само не мога да разбера какво толкова привлича хората.

Много е дискутирана тази тема, но все пак едно малко обобщение. За някои привлекателно е зрелището- толкова ли са готини кючеците в крайна сметка не мога да разбера?! Или пък външността на певиците- пълен боклук! Пошлост, показност, граничеща с вулгарност. Абсолютно долнопробно порно! Да не говорим, че всички се изредиха да си правят всевъзможни пластични операции. Гърди, устни, скули- напомпали са се до такава степен, че приличат на гъби. Изкуствени коси, мигли, тонове грим...какво още те си знаят. И това ми било еталон за красота! 0 % естетика. Да им имам първичността на някои български (изобщо балкански) мъже, че да ги харесвам.
Каквото ще да пеят, но с такава визия не мисля, че мога да им стана почитателка. Но в случая не мисля, че има противоречие. Визията е в абсолютен унисон с техния “репертоар”. Песни с елементарна мелодия, още по-елементарен текст, в който единствените и затова свръх експлоатирани мотиви са “любов”, “раздяла”, “болка”, “омраза”, “отмъщение”...колко сърцераздирателно! Направо като в латиноамериканска мелодрама. В последно време текстовете им май еволюират, защото в близкото минало се пееше за коли, руси мацки и мобифони:))) От материални ценности се прехвърлиха на постматериални. Нима нашето общество се е издигнало икономически толкова много, че да може да си го позволи?! Сигурно някой чичка от село с радост си припява чалгичка, докато си брои пачките...идилия.

Оставете го чичо от село, ама жалкото е, че в Студентски град е пълно с кръчми и други заведения, където пускат приоритетно такава музика. Я, по-добре ги зарежете и тях, там нямате работа. Още по-отчайващо ми действа това, че хората си я пускат в къщи, слушат си я докато вършат нещо друго и още по-важното- когато са абсолютно трезви. Склонността ти да я слушаш рано сутрин на абсолютно трезва глава е истинският критерии за това дали ти харесва.

Искрено се надявам да не е така...

Бързаме, бързаме...

2006-06-10T12:09:00.000+03:00

Та като стана въпрос за книги, от известно време нещо ми прави впечатление. Като че ли авторите се надпреварват да концентрират действието в една напрегната точка. Нещото да се случи в колкото се може по- къс интервал от време. Ако може в 5 минути, най-добре! Ще гледам да се сетя за някои книги с подобна харектеристика. Една от тях е последната, която коментирах.
Не е трудно да си обясня защо авторите залагат на тази динамика. Просто е: самият съвременен читател не разполага с много време. Животът е динамичен и ние се адаптираме към неговия ритъм. Всички са ужасно нетърпеливи и лесно губят интерес. Това не е само по отношение на книгите, отнася се за всичко.
Нещата са ужасно обвързани. Животът препуска в див ритъм и ние с него. А книгите, като негово отражение, и те така. Прочитаме ги на един дъх. Просто нямаме търпение. Те самите ни провокират да го правим. Аз самата се опитвам да забавям темпото- нямам нужда от много адреналин, той води до стрес.
Най-лошото е, че хората се пристрастяват. Абсолютно вярно е: всички сме своеобразни наркомани! Безочливо лъжат, че искат почивка. Напротив, искат да са още по-заети. Това е единственото нещо, което им дава смисъл. И аз съм такава. В момента, в който остана без нещо, което да върша, имам чувството, че деградирам. Трябва да правя нещо, защото ще се разложа. Истинска болест. Дори това, което наричаме почивка пак е работа. Представете си, че отивате на поход в планината. Катерите се, катерите се и пак искате да стигнете до върха! Уморени сте, но не- гледката е приказна. Искате я! Тя е вашата награда! А вие просто имате нужда да вярвате, че я заслужавате. Разбира се, че я заслужавате. Все пак сте се трудили, нали?
Да, определено има такива, които си почиват с работа. Да вземем например една жена, която решава да си вземе почивен ден. Тя не бърза. Изключила е алармата на телефона, който обикновено звъни точно в 6.50 почти всяка сутрин. Наспала се е добре. Да кажем, че в най-добрия случай 5 минути преди да отвори очи в този прекрасен почивен ден е сънувала зашеметяващ еротичен сън. Ех че хубаво! Чак да й завидиш! Налива си чаша благоуханно кафе, което като еликсир се влива и бавно съживява всяка клетка на тялото й....Ето че вече е съвсем разсънена. Но по някаква ирония на съдбата точно в този момент започва да чувства непоносимия вакуум на нищоправенето. И ето го спасителния пояс: в къщи е мръсно! Ето какво ще прави- тя ще чисти! Вече е твърдо решена, че тази явна деформация на пълното щастие, проклетата мръсотия, трябва да бъде изличена от лицето на земята. В края на деня тя ще бъде истинска героиня! Ето една висша форма на мазохизъм. Да, домакинската работа е точно това. Повечето мъже могат само да мечтаят за краткия хушевен оргазъм, който може да се постигне благодарение на една изчистена къща. А жените се оплакват, че мъжете не зачитат техния труд. Просто поза. Те дори се радват, че мъжете не им се бъркат. Как така ще им отнемат това удоволствие!
Поуката: Човек е обречен на страховете си. Можеш да преодолееш някои от тях, но не всички. Нестабилността, която ти създава бездействието не е в никой случай страх за пренебрегване. Действието ни прави значими, създава ни позиции, кара ни да се чувстваме пълноценни. Но трябва да избегнем пристрастяването. То ограничава свободата ни. И понеже идва лято, я най-добре да си позагубим времето в някои безсмислени дейности, а? Мисля си, че не е лошо да зарежем големия град. Обаче май взех да се пристрастявам към него...Ужас!
To be continued...

Код към истината?

2006-06-03T16:35:00.000+03:00

Много често се случва, когато прекалено много се шуми около дадено нещо, да си кажеш, че това е поредната сензация, с която медиите запълват своето време и пространство. Не му обръщаш особено внимание, особено ако си от хората, които не си падат по голямото суетене. Става ти толкова досадно, че всеки опит да се изключиш за поредната тъпа информация ти коства неимоверни усилия и пак не дава резултат...

В такава сензация се превърна и “Шифърът на Леонардо”. След като няколко човека ми казаха, че са я прочели за един ден реших, че може би си струва да й отделя и аз известно време. Може би си заслужава, а може да се окаже, че не е поредната празна сензация. Кой знае? Още повече, че я имах в къщи, така че не ми се наложи да я купувам.

Оказа се доста интересна, честно казано не съм очаквала да се окаже толкова интригуваща. Наистина напрегнат сюжет, загадка, тайнственост в съчетание с история на изкуството и доста добри възгледи за религията. Перфектна комбинация, която прави книгата неслучайно бестселър. Толкова ми хареса, че реших, че не мога да си позволя да я прочета на един дъх. Обичам да се наслаждавам колкото се може повече на хубавите неща. Е, все пак не прекалено дълго, трябва да спра поне преди хубавото нещо да е достигнало пределната си полезност (уф, тая икономика!) Все пак още не съм стигнала до развръзката. Има време...

В действителност тази книга съдържа много от собствените ми убеждения. От както се помня съм убедена, че религията не е нищо друго освен инструмент за контрол. Изобщо не си падам по феминизма, но не може да се отрече, че християнството, а и други религии също, са подчертано ориентирани към мъжката власт и подтисничеството на жената. Дори и в сегашния атеистичен свят това убеждение е дълбоко залегнало в психиката на много хора. Освен това никак не одобрявам религиозните постулати, че човек трябва да се срамува от тялото си, от сексуалността си, т.е. от това, което е. Да си налага тъпи ограничения в името на нещо, което самият той не разбира. И да се откаже да мисли, да разсъждава и да взема решения. Не вярвам в каноните на църквата, не че ще ви шокирам с това, нито ще ви скандализарам. Това е нещо, което всеки втори казва. Това не означава, че не уважавам тези, които вярват. Въпрос на избор.

Казват, че “Шифърът на Леонардо” е преобърнал възгледите за религията на 45% от читателите на книгата. Моите не ги преобърна, те си бяха такива. Просто там прочетох това, което винаги съм знаела.

Intro

2006-05-22T21:30:00.000+03:00

Дали от скука, дали заради нещо друго...ето го и моя блог! Не че е голям повод за гордост, но все пак, виждайки че създаваш нещо, ти става приятно. Като в почти всяко въведение би трябвало да ви кажа какво все пак да очаквате от него. Ами просто очаквайте всичко! Вървейки по улицата, возейки се в градския транспорт, четейки или просто взирайки се в пространството, ни идват какви ли не идеи. И понеже имам разни идеи или просто неща, които искам да кажа рещих да го направя по този начин. Не че не може по друг, просто така хем го казваш на всички, хем на никого:) Just enjoy!